След 4 години работа в болницата в Буржолзли като асистент на Ойген Блойлер, Бос продължава обучението си в Берлин и Лондон, където сред преподавателите му са хора от най-близкия кръг около Фройд, включително Карен Хорни и Кърт Голдщайн. През 1938г. той се свързва с Карл Юнг, който разкрива пред него възможността за психология, необвързана с фройдистката интерпретация.
С течение на годините Бос се запознава и с работите на Лудвиг Бинсвангер и Мартин Хайдегер. Но срещата му през 1946г. и последвалото приятелство с Хайдегер са събитията, които го тласкат завинаги към екзистенциалната психология. Приносът му към нея е толкова голям, че често го споменават редом с Лудвиг Бинсвангер като нейн съосновател.
Теория
Макар Бинсвангер и Бос да са постигнали съгласие относно основите на екзистенциалната психология, Бос някак си е по-близък до оригиналните идеи на Хайдегер. Например, той не одобрява особено вижданията на Бинсвангер за “проектирането на света”: според него идеята, че хората се раждат с предварително оформени очаквания, отклонява вниманието от по-основния екзистенциален възглед, че светът не е обект на интерпретациите ни, а нещо което се разкрива към светлината на съществуването (dasein).
Аналогията със светлината играе важна роля в теорията на Бос. Думата феномен, например, буквално означава “да заблестиш”, “да излезеш от тъмнината”. И така Бос разглежда съществуването като светлина, която “огрява” нещата.
Тази идея има неясен ефект върху разбирането на Бос за психопатологията, защитите, терапевтичния стил и тълкуването на сънища. Защитите, например са въпрос на “неосветяване” на някои аспекти от живота, а психопатологията е аналогична на това човек да избере да живее в мрак. Терапията, от друга страна, включва преобръщане на този избор и завръщане към основната ни откритост, и можем да я наречем “просветление!”
Един от най-важните съвети, които Бос дава на клиентите си е да оставят нещата “да се случват”. Повечето от нас се опитват прекалено много да държат здраво юздите на живота си и да не изпускат нищо от контрол. Но животът е прекалено неуправляем. Трябва малко поне да му се доверяваме, да се оставим в известна степен на "съдбата", да скочим в живота вместо завинаги само да "пробваме водата". Вместо да държим светлината на съществуването силно на фокус, трябва да го оставим да блести по-свободно.
Екзистенциалии
Докато Бинсвангер обича да използва идеите на Хайдегер за Umwelt, Mitwelt, и Eigenwelt, Бос предпочита да използва идеите на Хайдегер за екзистенциалиите – нещата от живота, с които винаги трябва да се занимаваме. Той, например, се интересува от това как виждаме времето и пространството – не физическото – измервано от часовници и календари, или от разстояния, а човешкото. Някой, свързан с далечното ви минало и живеещ на хиляди километри, може да ви е много по-близък от човека, който е до вас в момента.
Бос изучава и как се отнасяме към тялото си. Отвореността ми към света ще бъде изразена от телесната ми отвореност към нещата наоколо и от навлизането на тялото ми в света - т.нар. “телесно придвижване”.
Връзката ни с другите е толкова важна за Бос, колкото е и за Бинсвангер. Ние не сме индивиди, заключени вътре в телата си, а живеем в по-скоро споделен свят и се осветяваме един друг. Човешкото съществуване е споделено.
Особено внимание Бос обръща на настроението или настройването: той предполага, че тъй като винаги осветяваме света, понякога осветяваме едно нещо повече от друго, или използваме различни нюанси. Същото е като да се опитваме да създадем определено настроение като променяме светлината в една стая.
Например, ако сте ядосани, сте “настроени” за неща, свързани с яд – обзети сте от такива мисли и действия, и виждате “в червено”. Ако сте весели, сте предразположени към ведри неща и светът изглежда прекрасен. Ако сте гладни, всичко, което виждате е храна, а ако сте тревожни пред очите ви има само заплахи.
Сънища
Бос изучава сънищата повече от другите екзистенциалисти и ги смята за много важни при терапията. Но вместо да ги тълкува, както правят фройдистите и юнгианците, той им разрешава да разкрият своето собствено значение. Не всичко се крие от винаги присъстващия цензор зад символи. Вместо това сънищата ни показват как осветяваме живота си: ако се чувстваме в капан, краката ни ще са циментирани; ако се мислим за свободни, ще ни се присъни, че летим; ако се считаме за грешни, ще сънуваме греха си, ако сме тревожни, ще ни преследват страхотии.
Например, Бос обсъжда случай с човек, който имал сексуални проблеми и се чувствал доста депресиран. През първите месеци на терапията, той сънувал само машини – нещо, което не е необичайно за инженер, но не е и особено вдъхновяващо. С развитието на терапията, сънищата му се променили. Започнал да сънува растения. След това - насекоми – опасни, вероятно и заплашващи, но все пак живи. След това засънувал змии и жаби, а после – мишки и зайци. За известно време участвали и прасета.
След две години терапия, най-накрая започнал да сънува жени! Този мъж бил тъжен и самотен, защото се бил затворил в свят от машини и минало доста време преди да може да сънува нещо друго, доста по-топлокръвно, като например жена! Трябва да отбележим, че в теорията на терапевта за животните, прасетата не представляват нищо - нито скрити желания, нито архетипи, нито комплекси за малоценност. Те принадлежат на инженера. Прасетата са това, което развиващото му се осветяване осветява в тази част от живота му!
