Понякога една теория не успява да привлече вниманието, което заслужава, защото е твърде проста, ясна и практична. Типичен пример за това е популярността на теорията на Сниг и Комбс. Въпреки, че силно е повлияла мнозина хуманисти, тя е лишена от обичайната привлекателност на нейните “посестрими”. Ето няколко илюстрации - макар че изразяват подобни идеи, теорията на Карл Роджърс изглежда доста по-радикална, тази на Джордж Кели – по-научна, а европейската феноменология – по-философска. Но теорията на Сниг и Комбс определено си заслужава да бъде разгледана.
Феноменалното поле
“Всяко поведение, без изключения, се определя изцяло и се отнася до феноменалното поле на организма”. Феноменалното поле е нашата субективна реалност, светът, който познаваме, включително физическите обекти и хора, поведението, мислите, представите, фантазиите, усещанията ни и идеите за свобода, равенство, справедливост и т.н. Един от основните възгледи на Сниг и Комбс е, че именно феноменалното поле е истинският предмет на психологията.
И така, ако искаме да разберем и предскажем човешкото поведение, трябва да стигнем до феноменалното поле. Но не можем да го наблюдаваме пряко и затова съдим за него по нещата, които можем да видим. Например, напълно целесъобразно е да записваме изразите на поведението, да даваме различни тестове, да говорим с човека и т.н. – Сниг и Комбс са отворени за различни методи. Ако разполагаме и с множество наблюдатели, в крайна сметка ще разберем човешкото феноменално поле.
И тогава бихме били готови да разберем и предскажем нечие поведение, тъй като, както се казва по-горе, всяко поведение следва разумния, смислен и целеустремен отговор на феноменалното поле.
Един мотив
Това ни довежда до разбирането на Сниг и Комбс за мотивацията: “Основната потребност на всеки е да запази и разшири феноменалния Аз, и тя управлява особеностите на всички части на полето”. Феноменалният Аз е виждането на всеки човек за самия него. То се развива с времето и се основава на физическите характеристики (така, както той или тя ги вижда), културното възпитание (така, както той или тя ги преживява) и други, по-лични преживявания.
Обърнете внимание, че именно феноменалния Аз се опитваме да поддържаме и разширяваме. Това е нещо повече от чисто физическо оцеляване или задоволяване на основните потребности. Тялото и нуждите му са възможна, но не и задължителна част от Аз-а. Тийнейджърът-самоубиец, войникът, търсещ мъчения, или затворникът, който прави гладна стачка, не служат особено добре на телата си. Но те поддържат, вероятно, и дори увеличават, своя образ за себе си. Физическото съществуване вече няма същото значение за тях, което има за нас.
И обърнете внимание, че говорим не само за поддържане, но и за увеличаване на Аз-а. Ние не просто искаме да сме това, което сме. Често искаме да сме нещо повече. Основният мотивационен принцип в теорията на Сниг и Комбс, съдържа идеите на Алфред Адлер за компенсацията на комплекса за малоценност и за стремежа към съвършенство, тези на Абрахам Маслоу за самоактуализацията, както и всички видове подобни възгледи.
Ставаме “нещо повече”, според Сниг и Комбс, чрез “разграничаване” - процес, който включва извеждането на фигура от фона. Ученето не е нито свързване на стимул с отговор, нито на един стимул с друг, нито дори на един отговор с друг. То е подобряване на качеството на феноменалното поле, чрез извличане на някой детайл от безпорядъка, защото той е важен и смислен за човека.
Идеята тук е същата като тази на Джордж Кели за конструктите: в детството, цветът на кожата на човек може да не бъде от значение, но по-късно, другите показват на детето, че цветът е важен. Той изпъква от фона, черното се разграничава от бялото, научава се контраста. Защо? В конкретния случай, не и защото на детето му е показана връзката между цвета и качествата на нечий характер, а защото то не може да си позволи да не обърне внимание на разграничаването, което значимите за него хора правят.
Примерът показва колко добре тази теория отговаря на въпросите, свързани и с човешкото развитие, и с психологията. Без значение дали сме деца или възрастни, сами или в присъствието на другите, ние поддържаме и увеличаваме усещането за това кои сме, като правим все по-усъвършенствани разграничения.
Приложна психология
Сниг и Комбс се обръщат към клиничните въпроси, като добавят идеята за заплахата. Заплаха е “осъзнаването на опасност за феноменалния Аз”. В идеалния случай, тя се посреща с подходящи действия и нови разграничения, които увеличават способността за справяне с подобни заплахи вбъдеще.
Ако човекът няма необходимата организация, за да се предпази от заплахата, той или тя може да прибегне до ползването на временни решения, които макар и да я елиминират за момента, не служат на Аз-а в дългосрочен план. Защитите, невротичните и психотичните симптоми, и дори криминалното поведение, се обясняват по този начин.
Следователно, терапията се превръща в начин да освободим клиентите от усещанията им, че се намират в задънена улица, както и от поведението, когнициите и емоциите, които са си установили, в името на това да се предпазват от заплахата. “Терапията е предоставянето на облекчаваща ситуация, където нормалният драйв на организма за поддържане и развитие на организацията, е свободен да работи”. И, в съгласие с гъвкавия и прагматичен подход на Сниг и Комбс, тя може да бъде провеждана чрез активната намеса на терапевта или чрез улесняване на клиента да разкрие своите разграничения, в зависимост от индивидуалните си нужди.
Сниг и Комбс обръщат силно внимание и на обучението, и любимият им термин в тази област е “смисълът”. Ученето възниква, когато използваните разграничения са пряко свързани с индивидуалните потребности, т.е. когато ученето е смислено за индивида.
Докато учителите настояват да бъде задължително усвояван материал, който от гледна точка на учениците, няма нищо общо с тях или с живота им, обучението ще бъде изнурителен процес. Удивително е, как едно момче, което не може да научи таблицата за умножение, помни бейзболните резултати чак до каменната ера, или момиче, което не може да напише свързан абзац, разказва истории, които биха изпълнили Чосър с гордост. Ако висшата математика или Шекспир, или друг предмет, който считаме, че децата трябва да учат, им е труден, това не е защото са глупави. А защото не виждат никаква причина да го усвояват. Необходимо е учителите да опознаят учениците си, защото мотивацията за учене е “вътре” в тях, в техните феноменални полета и феноменални Аз-ове.
