Албърт Бандура е роден на 4 Декември 1925г., в малкия град Мъндар, в северна Албърта, Канада. Училището, което посещава – основно училище и гимназия в едно, се отличава със забележителната успеваемост на учениците си, въпреки минималните ресурси, с които разполага. След като го завършва, той работи едно лято като запълва дупки по магистрала “Аляска” в Юкон.

Бандура става бакалавър по психология в Университета на Британска Колумбия през 1949г. След това отива в Университета на Айова, където през 1952г. получава докторска степен. Тъкмо там той попада под влиянието на бихейвиористичната традиция и на теорията за ученето.

Докато е в Айова, среща Вирджиния Варнс, учителка в забавачка. Двамата се женят и по-късно им се раждат две дъщери.

След като завършва образованието си, Бандура поема след-докторски пост в “Центъра за насока Уичита”, в Уичита, Канзас.

През 1953г. той започва да преподава в Университета Станфорд. Там работи съвместно с първия си студент, Ричард Уолтърс и двамата пишат книгата “Юношеската агресия”, публикувана през 1959г.

Бандура е президент на “Американската психологическа асоциация” през 1973г. и получава “Наградата за значителен научен принос” на АПА през 1980г. Той продължава да работи в Станфорд до наши дни.

---

Теория

Бихейвиоризмът набляга предимно върху експерименталните опити и върху променливите, които можем да наблюдаваме, измерваме и променяме, и избягва всичко, което е субективно, вътрешно, неподлежащо на измерване – т.е. душевно. При експерименталния метод, стандартната процедура е да се изменя една променлива и след това да се измерва ефекта, който тя има върху друга. Така се полагат основите на теория за личността, според която средата формира поведението.

Бандура счита това за прекалено опростено що се отнася до феномена, който наблюдава – агресията при юношите – и решава да добави нещо към формулата: той предполага, че средата формира поведението, но и поведението формира средата. Така се ражда идеята за реципрочния детерминизъм. Поведението на света към човека и това на човека към света се пораждат взаимно.

След време Бандура отива още по-нататък. Започва да разглежда личността като взаимодействие между три “неща”: средата, поведението и психологическите процеси. Тези психологически процеси се съдържат в способността ни да изграждаме и ползваме образи в съзнанието и в езика си. От момента, в който въвежда идеята за образите, Бандура престава да бъде стриктен бихейвиорист и поема към редиците на когнитивистите. В действителност, той често е считан за “баща” на когнитивното движение!

Прибавянето на образи и език към вече утвърдената смесица, му позволява да теоритизира много по-ефективно от някой като, да кажем, Скинър, относно две неща, считани от мнозина за “силната страна” на човешкия вид: ученето чрез наблюдение (моделиране) и самоконтрола.

Учене чрез наблюдение или моделиране

Измежду стотиците изследвания на Бандура, една група се издига над останалите – изследванията с куклата Бобо. Той прави филм с една от ученичките си, млада жена, удряща кукла Бобо. В случай, че не знаете, куклата Бобо е надуваема кукла с формата на яйце, която има тежест в долната си част и затова ако я ударите и повалите, тя се изправя сама. В днешно време може на нея да е нарисуван Дарт Вейдър, но в онези времена била просто Бобо-клоуна.

Жената от филмчето удряла клоуна, крещейки, ритала го, сядала на него, налагала го с малкия си чук и т.н., викала различни агресивни фрази. Бандура показал този филм на група деца в детската градина, които, както можете да предположите, много го харесали. След това ги пуснали да играят. В стаята за игра, разбира се, присъствали няколко наблюдатели с химикалки и тефтери в ръка, чисто нова кукла Бобо и няколко малки чукчета.

Можете да отгатнете какво записали наблюдателите: множество малки деца, спукващи от бой куклата Бобо. Те я удряли и крещяли, ритали я, сядали на нея, и я налагали с малките си чукчета и т.н. С други думи, имитирали действията на младата дама от филма и то доста сполучливо.

Това може и да не изглежда като експеримент отначало, но помислете: тези деца си променили поведението без в началото да бъдат награждавани, за да имитират действията на жената от филмчето! И докато тази случка може да не звучи необичайно за обикновения родител, учител или наблюдател на деца, то тя не пасва особено на стандартната, съществуваща по онова време бихейвиористична теория за ученето. Бандура назовава този феномен "учене чрез наблюдение" или "моделиране", а теорията му обикновено е наричана "теорията за социалното учене".

Той прави голям брой варианти на изследването: моделът се награждава или наказва по редица начини, децата се поощряват за имитациите си, моделът се променя като става по-привлекателен или по-малко престижен и т.н. В отговор на критиките, че куклите Бобо са измислени, за да бъдат удряни, дори прави филм с млада жена, удряща истински клоун. Когато децата отидели в другата стая, те намирали там истински клоун! Въпреки, че вече не ставало дума за кукла, те продължавали да го удрят, ритат, блъскат с малките чукчета и т.н.

Всички тези варианти помагат на Бандура да установи, че съществуват някои стъпки в процеса на моделиране:

1. Внимание. Ако ще учите нещо, трябва да внимавате. Също така, всичко, което заглушава вниманието води до намаляване на ученето, включително и на ученето чрез наблюдение. Ако, например, сте сънлив, уморен, надрусан, болен, нервен или превъзбуден, няма да учите така добре. Същото важи и ако сте разсеян от конкурентни стимули.

Някои от нещата, които влияят на вниманието включват характеристики на модела. Ако моделът е пълноцветен и драматичен, например, му обръщаме повече внимание. Същото е и ако моделът е привлекателен, престижен, или изглежда много способен. Освен това, ако моделът прилича на вас, му обръщате повече внимание. Тези видове променливи насочват Бандура към изследването на ефекта на телевизията върху децата!

2. Съхраняване. Второ, трябва да можете да съхраните, т.е. запазите, това, на което сте обръщали внимание. Тук на сцената излизат образите и езика: съхраняваме това, което сме видяли моделът да прави под формата на мислени образи или вербални описания. След като са били съхранени по този начин, можете по-късно да “извадите” образа или описанието, така че да ги възпроизведете със собственото си поведение.

3. Възпроизвеждане. До този момент просто стоите и си фантазирате. Трябва да превърнете образите и описанията в реални действия. Затова е необходимо на първо място да имате способността да възпроизвеждате такова поведение. Мога да гледам олимпийските състезатели по фигурно пързаляне цял ден, и въпреки това да не мога да изпълня техните скокове, защото все пак аз изобщо не мога да карам кънки! От друга страна, ако можех да карам кънки, представянето ми би се подобрило, след като съм гледал кънкьори, по-добри от мен.

Друга важна уловка за възпроизвеждането е, че способността ни да имитираме се подобрява с упражняването на включеното поведение. И още нещо: уменията ни се подобряват дори когато само си представяме как го правим! Много атлети, например, си представят в детайли действията си по време на състезанието много преди то да започне.

4. Мотивация. И дори при наличието на всички тези фактори, не бихте направили нищо, освен ако не сте мотивирани да имитирате, т.е. докато нямате някаква причина да го направите. Бандура споменава няколко мотива:

А. Предишно подкрепление, ала традиционен бихейвиоризъм;
Б. Обещано подкрепление (поощрение) – което си представяме;
В. Чуждо подкрепление – когато виждаме или чуваме, че при други хора моделът е бил подкрепен.

Забележете, че те традиционно се смятат за неща, които “предизвикват” ученето. Но според Бандура тези мотиви не толкова предизвикват ученето, колкото ни карат да демонстрираме какво сме научили.

Разбира се, и негативната мотивация е налице, като ви дава причини да не имитирате някого:

Г. Предишно наказание;
Д. Обещано наказание (заплаха);
Е. Чуждо наказание.

Като повечето традиционни бихейвиористи и Бандура твърди, че наказанието, във всичките си форми, не е така ефективно, както подкреплението, и че в действителност то притежава склонността да се обърне срещу нас.

Към следващата страница от лекцията за Албърт Бандура