Към предишната страница от лекцията за Албърт Бандура
Самоконтрол
Самоконтролът – т.е. контролът над собственото ни поведение – е другият “крайъгълен камък” на човешката личност. Бандура посочва три негови етапа:
1. Самонаблюдение. Гледаме себе си, поведението си и следим развитието му.
2. Преценка. Сравняваме това, което виждаме с някакъв стандарт. Например, можем да съпоставим представянето си с традиционните стандарти, като например правилата на доброто поведение. Или да си създадем относителни стандарти, като: “Ще чета по една книга седмично”. Или да се сравняваме с другите, или със себе си.
3. Отговор към себе си. Ако се справите добре в сравнение със стандарта, си давате позитивен отговор. Ако се справите лошо – отговорът е наказващ. Тези отговори към себе си могат да варират от очевидни (да се наградите с мелба или да работите до късно) до по-скрити (да чувствате гордост или срам).
Много важна идея в психологията, която може добре да се обясни със самоконтрола, е образът за себе си (по-известен като самооценка). Ако с течение на годините откриете, че отговорите на стандартите на живота ви носят похвала или награда, ще имате приятен образ за себе си (висока самооценка). Ако, от друга страна, откриете, че винаги се проваляте в опитите си да изпълните стандартите си, заради което се самонаказвате, ще имате лош образ за себе си (ниска самооценка).
Спомнете си, че бихейвиористите в най-общ план разглеждат подкреплението като ефективно и наказанието, като изпълнено с проблеми. Същото се отнася и за самонаказанието, Бандура извежда три вероятни последствия от прекомерното самонаказване:
А. Компенсация – например, комплекс за превъзходство
или усещане за величие;
Б. Липса на активност – апатия, скука, депресия;
В. Бягство – приемане на наркотици и алкохол, прекалено много гледане
на телевизия, затваряне в свят на фантазии или дори крайната форма на бягство
– самоубийството;
Те имат известна прилика с нездравите личности, за които говорят Адлер и Хорни: агресивния тип, подчиняващия се тип и избягващия тип.
Препоръката на Бандура към тези, които страдат от слаб образ за себе си произлиза пряко от трите стъпки на самоконтрол:
1. Отнасяща се до самонаблюдение – опознайте се! Уверете
се, че имате точна представа за поведението си;
2. Отнасяща се до стандартите – проверете дали стандартите ви не са
прекалено високи. Не залагайте провала си от самото начало! Стандарти, които
са твърде занижени от друга страна, са безмислени;
3. Относно отговора към себе си – използвайте награди, а не наказания
за себе си. Празнувайте победите си, не живейте с провалите.
Терапия
Терапия чрез самоконтрол
Идеите, заложени в теорията за самоконтрола, се включват в терапевтична техника, наречена терапия на самоконтрол. Тя е доста успешна с относително прости проблеми свързани с навици, като например пушене, преяждане или навици за учене.
1. Поведенчески диаграми. Самонаблюдението изисква да следите стриктно поведението си – и преди да започнете с промените, и след това. Този етап може да се простира от нещо просто като да броите колко цигари изпушвате на ден до нещо като това да водите сложни поведенчески дневници. С подхода за дневниците следите детайлите, всяко “къде” и “кога”, свързано с вашия навик. Това ви позволява да овладеете видовете следи, които се свързват с навика ви: дали пушите след хранене, с кафето, с определени приятели, на определени места...?
2. Планиране на средата. След като сте положили началото с поведенчески диаграми и дневници, можете да започнете да променяте средата. Например, можете да премахвате или избягвате някои от следите, които водят до лошите ви навици: да приберете пепелниците, да пиете чай вместо кафе, да се разведете с пушещия партньор... Можете да откриете времето и мястото, което най-много подхожда на добрите алтернативни поведения: Кога и къде учите най-лесно? И т.н.
3. Споразумения със себе си. Накрая, планирате как ще се наградите, когато спазите плана си и вероятно – как ще се накажете, ако не го спазите. Тези споразумения може да бъдат написани и пред свидетел (например пред терапевта ви) като не бива да пропускате точно и внимателно да посочите детайлите: “Ще изляза на вечеря в събота вечер, ако тази седмица изпуша по-малко цигари, отколкото предишната. Ако изпуша повече, ще се занимавам с бумажщина”.
Може да включите и други хора, и да ги накарате да контролират наградите и наказанията ви, ако не сте достатъчно строг със себе си. Внимавайте, обаче, това може да е убийствено за отношенията ви с тях, тъй като съществува риска да им откъснете главите задето се опитват да направят това, за което сте ги помолили!
Терапия чрез моделиране
Най-известната терапия на Бандура е моделиращата. Идеята й е, че ако можете да накарате човек с психическо разстройство да наблюдава някой, който се справя със същите задачи по по-продуктивен начин, първият човек ще се учи, моделирайки втория.
Оригиналното изследване на Бандура по този въпрос включва херпефобици – хора с невротичен страх от змии. Клиентът е заведен до витрина, за да погледне лабораторна стая. Там има само стол и маса с поставена отгоре клетка с ясно видима змия и заключено резе. Тогава клиентът наблюдава друг човек – актьор – притеснено да влиза в бавен досег със змията. Първоначално той играе ужасен, но се отърсва от това, казва си да се отпусне, да диша нормално и да направи още една стъпка към змията. Може, отново паникьосан, да спре по средата и да започне отначало. Накрая, актьорът стига до момента, в който отваря клетката, вади змията, сяда на стола и я слага на врата си, като през цялото време си дава успокояващи наставления.
След като клиентът е гледал всичко това (без съмнение с отворена уста през цялото време), е поканен да опита сам. Обърнете внимание – той знае, че другият човек е актьор – тук няма измама, а само моделиране! И въпреки това – много клиенти – страдащи от фобии през целия си живот – преминават през цялата процедура още при първото си посещение, дори още след едно единствено гледане на актьора! Това е силна терапия.
Една от спънките пред нея е, че не е лесно да осигуриш стаите, змиите и всичко останало едновременно. Така че Бандура и студентите му изследват версии на терапията, при които клиентите наблюдават записи на актьори или дори само си представят процеса под инструкциите на терапевта. Тези методи работят почти толкова добре.
Дискусия
Албърт Бандура има силно влияние върху теорията за личността и терапията. Неговият целенасочен, подобен на бихейвиоризъм стил, звучи разумно на повечето хора. Подходът му, ориентиран към действия и решаване на проблеми допада и на тези, които искат нещата да се свършат, вместо да философстват за То, архетипи, актуализация, свобода, и множеството други психични конструкти, на които акцентират психолозите на личността.
Сред академичните психолози изследването е жизненоважно и бихейвиоризмът е предпочитаният подход. От края на 60-те години на миналия век, бихейвиоризмът проправя пътя на "когнитивната революция", за която се счита, че Бандура играе много важна роля. Когнитивната психология запазва експериментално-ориентирания стил на бихейвиоризма, без изкуствено да ограничава изследователя до външно поведение, докато психическия живот на клиентите и субектите е толкова очевидно важен.
Това е силно движение и хората, допринесли за него включват едни от най-важните теоритици в психологията днес: Джулиян Ротър, Уолтър Мишел, Майкъл Махоуни и Дейвид Майхенбаум изскачат в съзнанието ми. Можем да добавим и учени в областта на терапията, като Аарон Бек (когнитивната терапия) и Албърт Елис (рационално-емоционалната терапия). Последователите на Джордж Кели също са в този лагер. И мнозината, работещи за изследването на личностните черти - като Бъс и Пломин (теорията за темперамента) и Мак Рей и Коста (пет-фактроната теория) - също са значими "когнитивни бихейвиористи" като Бандура.
Имам предчувствието, че групата от състезатели в областта на теории на личността в крайна сметка ще се изпари и ще се свие до когнитивисти от една страна и екзистенциалисти от друга. Да видим!
Към предишната страница от лекцията за Албърт Бандура
