Монасите и монахините, живеещи в монашеските общности добавят още над 100 правила!
Правилното препитание – т.е. да изкарваш прехраната си по честен, безвреден начин. Ето за това не говорим много в днешното общество. Удивително е колко много страдание произлиза от алчните, убийствени, нечестни професии, които често упражняваме. Това в никакъв случай не означава, че всички трябва да сме монаси: представете си добрините, които човек може да направи като честен, състрадателен и работлив бизнесмен, адвокат или политик!
Това е подходящ момент да представим друг термин, свързан с будизма: карма. В основни линии, карма се отнася до добрите и лошите дела, и до последиците от тях. В някои течения на будизма, карма е свързана с това какви превъплъщения да очакваме. Но други я разглеждат просто като негативните (или позитивни) последствия от нечии действия върху почтенността. Освен резултатите от егоистичните ви постъпки върху другите, например, всяко подобно действие “затъмнява душата” и така пречи за намиране на щастието. От друга страна, всяка добрина, както казват циганите “ви се връща трикратно”. Просто казано, добродетелта сама си е награда, а злината сама си е наказание.
Последните три елемента от пътя са тези, с които будизмът е най-известен, и засягат самадхи или медитация.
Правилното усилие – да поемеш контрола над съзнанието си и следователно над съдържанието му. За развиването на добри мисловни навици са необходими прости упражнения: когато се появят лошите мисли или импулси, те трябва да бъдат изоставени. Това се постига като се наблюдава мисълта без привързване, като я приемете за това, което е (без отричане и подтискане!) и я оставите да се разсее. Добрите мисли и импулси, от друга страна, трябва да бъдат подхранвани и окуражавани. Да превърнеш добродетелта в навик, както казват стоиците.
Правилното съдържание на съзнанието се отнася до тип медитация, включваща приемане на мислите и възприятията, т.е. "голо внимание" за случващото се, без привързване. Това съдържание на съзнанието също се разгръща и в ежедневния живот. То се превръща в начин за развиване на по-пълно, по-богато осъзнаване на живота, на спирачка за склонността ни да се носим като насън през него.
Една от най-важните поуки на будизма е избягването на веществата, намаляващи или променящи съзнанието – т.е. алкохола и наркотиците. Това е така, защото всичко, което ви прави не напълно адекватен, ви изстрелва в посока обратна на тази на подобрението – а именно, в по-дълбоко невежество.
Но освен употребата на наркотици има и други средства за намаляване на съзнанието. Някои хора се опитват да избягват живота, като се отдават на храната и сексуалността. Други потъват в работата си, в несъзнавана рутинност, или в статични, създадени от самите тях ритуали. Има и такива, които се отдават за дълго на телевизията или на други забавления.
Можем да се потопим и в прекалено внимание към материалните неща – бързите коли, екстравагантните дрехи и т.н. Пазаруването само по себе си се превръща в начин да избегнем живота. Най-лошото от всичко е смесването на материалността със забавлението. Докато монасите и монахините избягват повърхностните разновидности на луксозните вещи, ние се обграждаме с реклами, платени съобщения и цели търговски мрежи, сякаш това са ефективни форми на “контрол над болката!”
Правилната концентрация – т.е. медитацията по начин, който ни освобождава от привързаности, избягвания и невежества, за да приемем несъвършенството, преходността и маловажността на живота. Това обикновено се счита за най-висшата форма на будистката медитация и кръгът от хората, способни да го изпълнят напълно, се ограничава до монасите и монахините, които са доста напреднали.
Но точно както по-рано, изминатият път е основа за онзи, който ще изминем по-късно, а по-късно изминатият често е в подкрепа на по-ранния. Например, степен на “постоянно спокойствие” (шаматха) - един вид концентрация, е жизнено необходима за развиването на съдържание на съзнанието, а то се преподава на всички начинаещи медитиращи. То е броенето на вдишванията или пеенето на мантри, за които са чували повечето хора. Това успокояване на съзнанието всъщност е важно за съдържанието на съзнанието, за всички подобни практики и дори за поддържането на правилния възглед и стремеж. Вярвам, че тази проста форма на медитация е най-доброто място за започване за тези, които имат някакви проблеми - въпреки че, отново го казвам, останалата част от Осмократния път е жизнено важна за постигането на дълготрайно подобрение.
Повечето терапевти знаят: тревожността е най-често срещаното проявление на психологическото страдание. А когато не е тревожност, е нерешен гняв. И когато не е гняв, е проникваща тъга. Всички те могат да бъдат намалени до ниво, в което да можем да се справим с тях, чрез проста медитация. Тя няма да ги елиминира – това изисква мъдрост и етика, както и изпълнението на цялата програма – но ще даде на страдащия шанс да придобие мъдростта, етиката и т.н.!
Бодхисатви
Бодисатви са същества, достигнали до прозрението, които са избрали да не преминават през цикъла на раждането, смъртта и прераждането, а да останат в самсара (това съществуване) докато не успеят да доведат целия живот в нирвана със себе си. Мислете за тях като за будистката версия на светците. В северния будизъм, хората вярвали, че всички трябва да се стремим да се превърнем в бодхисатви.
Как можем да различим един бодхисатва от обикновените същества? Бодхисатвите имат четири ярки качества, наречени Брахма Вихара:
Любяща добрина към всички същества;
Състрадание към всички страдащи;
Одобряваща радост за всички, които са щастливи;
И спокойствие, проникващо спокойствие.
В северния будизъм, бодхисатва достига “празнотата”, сунята. Това означава, че те се издигат отвъд обичайното двойнствено съзнание. Вие и аз мислим в термини като “това и онова”, “вие срещу мен”, “ние и те”, “или-или” и т.н. Личността, достигнала прозрението вижда, че всички неща се смесват едно с друго, всички сме хора, всичко е едно. Ние сме “празни”.
В едно от теченията на Дзен Будизма, има традиция, която включва това да се задават на младите монаси и монахини необичайни въпроси, наречени "коани". Монахът или монахинята медитира над един коан и се надява да получи прозрение от не-двойнственото съзнание. Тези въпроси са създадени така, че да възпрепятстват обичайния ни начин на мислене и на възприемане на вселената. Най-известният от тях е “Какъв е звукът от една пляскаща ръка?”
Въпросът няма отговор в обичайния смисъл: всеки звук би бил, разбира се, грешен, но и тишината не е правилен отговор, защото една пляскаща ръка не е просто тиха, тя е тиха отвъд тишината. Измерението от тишината към звука не е приложимо към нещо, което няма нито едно от тях. Това е като да попитате за вкуса на синьото или за миризмата на ми-минор. Ако предпочитате, можете да кажете, че отговорът е празнота.
“Отговорът”, който търси учителят от учениците си е ясен знак, че те разбират тази празнина. В дзен традицията, има истории за това как монаси и монахини отговорили правилно (или неправилно) на тези въпроси, и тези истории се превръщат в коани. Някои от учениците отговорили, като се нахвърлили върху учителя си, като си тръгнали, като си слагали обувките на главите, като цитирали будистки пасажи или като мълчали. С цялата си очевидна безмислица, отговорите им показали разбирането им.
Друг коан е “ако говориш, ще те ударя; ако не говориш, ще те нараня”. Вероятно можете да видите, че няма отговор на тази дилема, няма изход. Но това означава, че това въобще не е дилема! Няма или-или. Ще ви ударят. Неизбежно е. И следователно това не е нищо. Напълно сте свободен да правите това, което бихте направили, ако никога не се бяхте сблъсквали с този коан. Номерът, разбира се, е да покажете тази свобода. А това не е толкова лесно!
Будистите имат един израз “нирвана е самсара”. Това означава, че съвършеният живот е този живот. Докато много се говори за великите прозрения, удивителните озарявания и дори паранормалните събития, истинският смисъл на будизма е да се завърнете към живота, вашия собствен живот с "ново отношение" към него. Да сте по-спокоен, по-осъзнат, по-приятен човек, някой, който се е отказал от завистта, алчността и омразата, който разбира, че нищо не е вечно и че тъгата е цената, която с готовност заплащаме за любовта... така животът става най-малкото поносим. Спираме да се измъчваме и си позволяваме да се наслаждаваме. А има много на какво да се наслаждаваме!
Будистите често използват термина “практика” за това, което
правят. Те поощряват всеки друг да продължава да “се упражнява”. Никой не
е ужасно притеснен, ако не сте съвършен – те не очакват това. Стига да се
вземете в ръце и да се упражнявате малко повече. Това е добра основа за терапия.
Към предишната страница от лекцията за Будистката психология
