Към предишната страница за Ханс Айзенк
ДРУГИ ТЕОРИТИЦИ НА ТЕМПЕРАМЕНТА
Съществуват буквално дузини други опити за откриване на основни човешки темпераменти. Тук ще изброим още няколко доста известни автори на подобни теории.
Вашето тяло и вашата личност
През 1950г., Уилям Шелдън, роден през 1899г., е заинтригуван от разнообразието на човешките тела. Той взима за основа на работата си трудовете на Ернст Кречмер от 30-те години на 20-ти век. Кречмер вярва, че има връзка между три различни физически типа и определени психологически разстройства. По-специално, той вярва, че хората от ниския, закръглен пълен тип са по-предразположени към циклична психоза или биполярни разстройства и че тези от високия, слаб тип (тип с много по-малко мускулна маса от атлетичния тип) са по-склонни да развият шизофрения. Изследванията му, въпреки че включват хиляди пациенти на психиатричните клиники, са подложени под съмнение, тъй като не е взета под внимание възрастта, а шизофрениците са били доста по-млади от пациентите с биполярно разстройство и следователно е било по-вероятно да са по-слаби.
Шелдън създава прецизна измерителна система, която обобщава телесните форми с три цифри. Те се отнасят към това доколкото отговаряте на някой от “типовете”:
1. Ектоморфи – слаби, често високи хора, с дълги ръце и крака и меки
черти.
2. Мезоморфи – по-набити хора, с широки рамене и добра мускулатура.
3. Ендоморфи – пълнички хора, склонни към “крушовидно” напълняване.
Въпреки, че към тези три “типа” са свързани някои доста силни стереотипни личности, Шелдън решава да провери идеята. Той извежда други три цифри, които този път се отнасят до това доколко типовете личности се отнасят за дадения човек:
1. Церебротоници – нервни, относително стеснителни, често интелектуални.
2. Соматотоници – активни, в добра физическа форма, енергични.
3. Висцеротоници – социални , обичат храната и физическите удобства.
Според теорията му, връзката между трите физически типа и трите типа личности е ембрионалното развитие. През ранните фази на живота ни в утробата, се състоим от три слоя “кожа”. Ектодермът е външният слой, който се развива в кожа и нервна система. Мезодермът или средният слой, се развива в мускули, а ендодермът или вътрешният слой – във вътрешности.
Някои ембриони показват по-силно развитие на един или на друг слой. Според Шелдън, хората, при които има по-бурно развитие на ектодерма се превръщат в ектоморфни – с повече кожна повърхност и по-силно нервно развитие (вкл. и мозъка – следователно церебротоници!). Тези, при които е имало по-бурно мезодермно развитие се превръщат в мезоморфни, с много мускули (или силно изразено тяло – следователно – соматоници!), а тези със силно изразено ендоморфно развитие стават едноморфи, с добре развити вътрешности и са силно привлечени от храната (следователно висцеротоници!). И измерванията му потвърждават всичко това.
Преди няколко абзаца, използвах “типове” с кавички. Това е важно: Шелдън съвсем не дефинира като типове двата списъка с по три номера и дименсии или черти. С други думи всички сме малко или повече екто- мезо- и ендоморфни и малко или повече церебро-, сомато- и висцеротоници!
Тридесет и пет фактора
Реймънд Кетъл (роден през 1905г.) е друг плодовит теоритик-изследовател като Айзенк, който е известен с обширното си използване на факторния анализ, макар и в малко по-различен вариант. В по-ранните си изследвания, той изолира 16 фактора на личността, които включва в тест, наречен, разбира се, "16 Личностни Фактора"!
По-късно на база на нови изследвания към теста са включени още седем фактора. А след други изследвания са добавени и 12 “патологични” фактори, открити с използването на MMPI (Minnesota Multiphasic Personality Inventory).
Вторичен факторен анализ на общо 35-те фактори разкрива 8 допълнителни, подредени по сила:
QI. Отвореност към нов опит (Екстроверсия)
QII. Тревожност (Невротизъм)
QIII. Corteria ("активност на мозъчната кора," прагматичен и реалистичен)
QIV. Независимост (силен, саможив тип)
QV. Дискретност (социално свит тип)
QVI. Субективност (отдалечен и извън нещата)
QVII. Интелигентност (Коефициент на интелигентност!)
QVIII. Добро възпитание (стабилен, схватлив, солта
на земята)
Бебета близнаци
Арнолд Бъс (роден 1924г.) и Робърт Пломин (роден 1948г.), и двамата работещи в Университета на Колорадо по това време, имат различен подход: ако някой аспект от поведението или личността ни се предполага, че е с генетичен, вроден произход, трябва да присъства по-ясно при децата, отколкото при възрастните.
Така че тези двама теоритици решават да изучават децата. Освен това, тъй като еднояйчните близнаци имат еднакво генетично наследство, би трябвало при тях да наблюдаваме еднакви генетично обусловени аспекти на личността. Ако сравним еднояйчни с разнояйчни близнаци (които от генетична гледна точка са просто братя и сестри), можем да разграничим по-скоро генетично заложените аспекти на личността, от тези, заучени в първите месеци на живота.
Бъс и Пломин карат майките на бебета близнаци да попълват въпросник за личността и поведението на техните деца. Някои бебета са еднояйчни близнаци, а други – разнояйчни. Чрез статистически техники, подобни на факторния анализ, те определят кои описания са по-скоро генетични, и кои – по-скоро заучени. Така откриват четири измерения на темперамента:
1. Емоционалност-спокойствие – до каква степен бебетата са емоционално възбудими. Някои избухват в изблици на тъга, страх и яд – други не. Това е тяхното най-силно емоционално измерение.
2. Социалност-уединение – дали бебетата се радват на контактите с хора или ги избягват. Някои се радват на компания, а други са саможиви.
3. Активност-летаргия – колко дейни, активни и енергични са бебетата. Точно както и възрастните някои бебета винаги правят нещо, постоянно са заети, а други - не.
4. Импулсивност-предпазливост – колко бързо бебетата “превключват на друга вълна”, преминават от едно нещо към друго. Някои деца действат веднага щом нещо им хрумне, други са внимателни и предпазливи.
Последният фактор е най-слабият измежду останалите и в оригиналното изследване се е проявил само при момчетата. Това не означава, че момичетата не могат да бъдат импулсивни или предпазливи - а само че се научават на подобен стил, докато при момчетата това е заложено още от утробата. Но при по-късните си изследвания, Бъс и Пломин откриват наличието на това измерениe и при момичетата, само че не толкова силно изразено. Интересен е фактът, че проблемът с импулсивността, както и с хиперактивността и с дефицита на внимание, е по-чест сред момчетата, отколкото сред момичетата, сякаш за да покаже, че момичетата могат да бъдат научени да кротуват и да обръщат внимание, докато при някои момчета това е непостижимо.
Вълшебното число
През последните няколко десетилетия все повече теоритици и изследователи стигат до извода, че пет е “вълшебното число” за измеренията на темперамента. Първата версия, наречена “Големите пет”, е представена през 1963г. от Уорън Норман. Това е нова преработка на техническия доклад за Еър Форс от И. К. Тюпс и Р. И. Кристъл, които на свой ред правят преоценка на оригиналното 16 Факторно Личностно изследване на Кетъл.
Р. Р. Мак Крей и П. Т. Коста-Младши представят през 1990г. Пет-факторната теория и тази идея затвърждава резултатите от изследванията на индивидуалните различия. Когато те създават Нео Личностния Въпросник, мнозина си мислят, а и все още продължават да мислят, че наистина сме открили съкровището!
Това са петте факторa и няколко определящи ги прилагателни:
1. Екстроверсия
Авантюристичен
Асертивен
Честен
Общителен
Сговорчив
Срещу Интроверсия
Тих
Резервиран
Срамежлив
Необщителен
2. Любезност
Алтруистичен
Нежен
Внимателен
Състрадателен
Топъл
3. Съвестност
Компетентен
Предан
Подреден
Отговорен
Усърден
4. Емоционална стабилност (Норман)
Спокоен
Отпуснат
Стабилен
срещу Невротизъм (Коста и Мак Крей)
Гневен
Тревожен
Подтиснат
5. Култура (Норман) или Отвореност към нови преживявания (Коста
и Мак Крей)
Културен
Естет
С богато въображение
Интелектуален
Отворен
“Големите пет” съдържат значителен генетичен компонент, както показват изследванията на близнаци
Моделът УВД
Алберт Мерабиан разработва три-измерен модел на темперамента, който е приет доста добре. Той се базира на неговия три-измерен модел на емоциите. Според него, може да се опише всяка емоция с тези три аспекта: удоволствие-неудоволствие (У), възбуда-покой (В) и доминантност-подчинение (Д).
Мерабиан твърди, че в различни ситуации и по различно време, всички имаме различни стойности по тези емоционални измерения, защото някои от нас е по-вероятно да постъпят по един начин, а други – по друг – т.е. имаме темпераментно предразположение към дадени емоционални отговори. Той използва същите инициали УВД и за темпераментите: черта “удоволствие-неудоволствие”, черта “възбудимост” и черта “доминантност-подчинение”.
“У” означава че, най-общо казано, изпитвате повече удоволствие отколкото неудоволствие. Свързва се позитивно с екстраверсия, сприятеляване, грижа, емпатия или достижение и негативно с невротизъм, враждебност и депресия.
“В” означава, че реагирате силно на необикновени, сложни или променящи се ситуации. Свързва се с емоционалност, невротизъм, чувствителност, интроверсия, шизофрения, сърдечни болести, разстройства на храненето и много други.
"Д" означава, че чувствате, че контролирате живота си. Свързва се позитивно с екстроверсия, асертивност, състезателен дух, сприятеляване, социални умения и грижа, и негативно с невротизъм, напрежение, тревожност, интроверсия, конфликтност и депресия.
Паралели
Въпреки че може може би се чувствате малко претоварени от всички тези различни теории, учените от областта на психологията на личността са по-скоро окуражени, отколкото обезкуражени: удивително е, че всички тези различни теоритици, често идващи от различни направления, все пак успяват да достигнат до паралелни набори от измерения на темперамента!
На първо място, всеки теоритик поставя “екстроверсия-интроверсия и “невротизъм” / “емоционална стабилност” / “тревожност” в списъка си. Малцина изследователи на личността се колебаят за тези измерения!
Айзенк добавя “психотизма”, който някои от последователите му преоценяват като агресивен, импулсивен, фактор, насочен към търсенето на усещания. Това, в известна степен отговаря на фактора на Бъс и Пломин – “импулсивност” и може би е противоположността на “приятност” и “съзнателност” от “Големите пет”.
Теорията на Бъс и Пломин е най-близка до тази на Шелдън: церебротониците са емоционални (и необщителни), соматотониците са активни (и неемоционални) и висцеротониците са общителни (и неактивни). С други думи, факторите от тези два модела са "леко завъртени" един спрямо друг!
Малко по-трудно е да се намерят аналозите на факторите на Кетъл, с изключение на “отвореност към нов опит” и “тревожност”. “Дискретността” малко наподобява “приятност”, а Corteria е нещо като противоположността на “приятност”. “Доборото възпитание” наподобява “съвестността”, “независимостта”, вероятно заедно с “интелигентността”, прилича отчасти на “културата”. “Субективността”, Corteria и “независимостта” заедно може би наподобяват “психотизма”, въведен от Айзенк.
Мерабиановите фактори от УВД малко по-трудно се подреждат сред другите, което е разбираемо от гледна точка на произхода им от различни теоритични школи. Но можем да видим, че “възбудимостта” е като “невротизма” или “емоционалността”, и че “доминантността” е като “екстраверсията” или “общителността”. “Удоволствието” изглежда се свързва с “екстраверсия” и не-“невротизъм”.
Можем също да погледнем към Юнг и теста на Майерс-Бригс: "екстроверсията" и "интроверсията" са очевидни. "Чувството" (срещу "мисленето") звучи малко като "приятността". "Съденето" (срещу "възприемането") наподобява "съзнателността". И "интуицията" (срещу "усещането") прилича на "отвореност" или "култура". Полезно е да си спомним, че Юнг твърди, че тези типове и функции по същество са генетични - т.е. темпераменти!
Към предишната страница за Ханс Айзенк
