Биография
Карен Хорни е родена на 16 Септември 1885г. в семейството на Клотилд и Бернард Вакелс Даниелсон. Баща й е капитан на кораб, религиозен и доста властен. Децата му го наричат "Хвърлящият Библии", защото, според Хорни, наистина го е правил! Майка й, известна като Сони, е съвсем различна– тя е втора съпруга на Бернард, по-млада от него с 19 години и значително по-любезна. Карен има и по-голям брат, също на име Бернд, към когото е силно привързана, както и 4 по-големи братя и сестри от предишния брак на баща си.
Детството на Карен е изпълнено с недоразумения: например,
макар да описва баща си като суров поддръжник на строгата дисциплина, който
предпочита брат й пред нея, той й 
носи
подаръци от всички краища на света и дори я взима със себе си на три морски
пътешествия - много нетипична постъпка за капитан на кораб от онова време!
Въпреки това, тя се чувства лишена от обичта му и става силно привързана към
майка си, превръщайки се в, както сама казва, "нейното малко агънце".
На девет години Карен променя възгледите си за живота и става силно амбициозна, дори бунтарски настроена. Тя казва, "Ако не мога да бъда красива, ще бъда умна", което е необичайно, защото в действителност, е красива! По същото време започва да изпитва и нещо като увлечение към брат си. Притеснен от нейното внимание, както можете да очаквате от млад тийнейджър, той я отблъсква. Това води до първия пристъп на депресия - проблем, който я тормози до края на живота й.
По времето на ранната си зрялост, Карен преживява няколко години на стрес. През 1904г., майка й се развежда с баща й и го напуска, оставяйки го с Карен и младия Бернд. През 1906г. е приета в медицинско училище, против волята на родителите й, а и в контраст с порядките на изтънченото общество от това време. Докато учи там, среща младия студент Оскар Хорни, за когото се омъжва през 1909г. През 1910г., Карен ражда Бригите, първата от трите им дъщери. През 1911г., майка й, Сони, умира. Напрежението от тези събития е твърде голямо за Карен и тя се подлага на психоанализа.
Както Фройд би предположил, тя се омъжва за съпруг, който не се различава особено от баща й: Оскар е толкова властен и суров с децата им, колкото е бил и самият капитан навремето. Хорни забелязва, че тя не се намесва, а определя атмосферата като полезна за дъщерите си и окуражаваща независимостта им. След много години, отново разсъждава върху това и променя вижданията си за възпитанието на децата.
През 1923г., бизнесът на Оскар се срива и той се разболява от менингит. Разорява се, става мрачен и свадлив. През същата година братът на Карен умира на 40г. от белодробна инфекция. Тя развива силна депресия до степен, в която по време на ваканция плува навътре в морето, в опит да се самоубие.
Карен и дъщерите й се изнасят от къщата на Оскар през 1926г. и 4 години по-късно се местят в САЩ, установявайки се в Бруклин. През 30-те години този град е интелектуалната столица на света, благодарение от части на влиянието на еврейските изселници от Германия. Там Карен се сприятелява с Хари Стак Съливан и с Ерих Фром, с когото дори има връзка. Също в Бруклин създава и своите теории за неврозата, основани на опита й като психотерапевт.
Карен практикува, обучава и пише до смъртта си през 1952г.
Теория
Теорията на Хорни за неврозите може би е най-добрата, която имаме. На първо място, тя предлага нов поглед към тях. За разлика от другите теоритици, според нея неврозата е много по-продължително свързана с нормалния живот. И по-специално, тя я разглежда като опит да направиш живота по-поносим, един вид „вътрешен контрол и справяне”. Това, разбира се, е нещо, което всички ние се опитваме да постигнем в ежедневнието си, с тази разлика, че повечето от нас изглежда се справят добре с тази задача, докато невротичните хора се препъват пред нея и затъват бързо.
В клиничния си опит Хорни различава десет модела невротични нужди. Те се основават на неща, от които са необходими за всички ни, но се изкривяват по различен начин, според трудностите в живота:
Да вземем например първата нужда – тази от привързаност и одобрение. Всички искаме да бъдем обичани, тогава кое прави тази потребност невротична? На първо място, тя е нереалистична, неразумна и объркана. Например, всички имаме нужда от обич, но не очакваме всеки, когото срещнем да ни обича. Не очакваме и морета от обич дори от близките си приятели и роднини. Не очакваме и тези, които обичаме, да показват своята обич към нас постоянно и навсякъде. Не очакваме бурни прояви на обич, когато любимият ни си попълва данъчните декларации, например. И разбираме, че има моменти в живота, когато трябва да си бъдем самодостатъчни.
На второ място, невротичната нужда е много по-интензивна и човек ще изпита много по-силна тревожност, ако тя не е задоволена или ако се окаже, че няма да бъде задоволена вбъдеще. Тъкмо това води до нереалистичната й природа. Обичта, за да продължим с примера, трябва да се проявява ясно по всяко време, при всякакви обстоятелства, от всички хора, в противен случай настъпва паника. Невротичният човек прави нуждата твърде централна за съществуването си.
Невротичните нужди биват:
1. Невротична нужда от обич и одобрение, неясната нужда да се харесаш на другите.
2. Невротична нужда от партньор, някой, който ще се заеме с живота ти. Това
включва и идеята, че любовта ще реши всичките ти проблеми. Отново, всички
бихме искали да имаме някой, с когото да прекараме дните си, но невротичният
човек отива твърде далече.
3. Невротична нужда да ограничиш живота си в тесни граници, да бъдеш неизискващ,
да се задоволяваш с малко, да не бъдеш подозрителен. Дори и това си има двойник
в нормалния живот. На кого не му се е искало да си улесни живота, когато нещата
станат твърде стресиращи, да отиде в манастир, да се отдаде на рутината, или
да се завърне в утробата?
4. Невротичната нужда от власт, от контрол над другите, от маска, говореща
за всемогъщество. Всички търсим сила, но невротичните хора я търсят отчаяно.
Те са обладани от стремежа да доминират, заради самото доминиране, често съпроводено
от презрение към слабите и изключително силна убеденост в собствената сила
на разума.
5. Невротичната нужда да експлоатираш другите и да извличаш най-доброто от
тях. При обикновения човек, това може да е нуждата да имаш влияние, да бъдеш
чут. При невротичния, тя може да се превърне в жажда за манипулиране и във
вярването, че другите съществуват, за да бъдат използвани. Може да включва
и страх от това да не бъдеш употребен, или да не изгледаш глупаво. Може би
сте забелязали, че хората, които обичат да правят номера, най-често не понасят
те самите да бъдат обект на шеги!
6. Невротичната нужда от социално признание и престиж. Ние сме социални и
сексуални същества, и обичаме да бъдем ценени. Но тези хора са прекалено загрижени
за впечатлението, което създават и за популярността си. Те се страхуват да
не бъдат игнорирани, да не ги помислят за обикновени, за „не-готини” или за
„извън играта”.
7. Невротичната нужда от лично възхищение. Искаме да ни се възхищават както
за наши вътрешни, така и за външни достойнства. Харесва ни да се чувстваме
важни и ценени. Но някои хора са по-отчаяни и имат нужда да напомнят на всекиго
за съществуването си – „Никой не разпознава гения”, „Аз съм този, който наистина
движи нещата” и т.н. Страхуват се от това да не ги помислят за никой, за човек
без значение.
8. Невротичната нужда от лично достижение. Няма нищо грешно в постижението
само по себе си – далеч сме от тази идея! Но някои хора са вманиачени по него!
Те трябва да са номер едно във всичко, което правят. Тъй като това, разбира
се, е доста трудна задача, ще откриете, че те обезценяват нещата, в които
не могат да бъдат първи! Ако са добри бегачи, тогава хвърлянето на диск или
на чук са „втора ръка”. Ако академичните умения са силната им страна, физическите
способности не са важни и т.н.
9. Невротичната нужда от самодостатъчност и независимост. Всички трябва да
развием някаква самостоятелност, но тези хора мислят, че не бива да се нуждаят
от никого. Те са склонни да отказват помощ и често не искат да създават връзки.
10. Невротичната нужда от съвършенство и непобедимост. Да ставаш все по-добър
и по-добър в живота и в областите, от които се интересуваш не е невротично,
но някои хора се стремят винаги да са съвършени, и се страхуват да не бъдат
изпреварени от някого. Не може да бъдат хванати, че грешат и не бива да изпускат
контрола над нещата.
Към следващата страница от лекцията за Карен Хорни
