Биография
Ейбрахам Харолд Маслоу е роден на 1 Април 1908 в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Той е първото от седемте деца в семейството на необразовани еврейски емигранти от Русия. Родителите му, с надеждата да осигурят най-доброто за децата си в новия свят, усилено го тласкат към академичен успех. Не е изненадващо, че в резултат на това той е много самотно момче, което намира убежище в книгите.
За да зарадва родителите си, Ейб Маслоу се записва 
да
учи право в Сити Колидж Ню Йорк. След три семестъра се прехвърля в Корнуел
и после пак се връща в СК Ню Йорк. Против волята на близките си, се жени за
своята първа братовчедка - Бърта Гуудман и им се раждат две дъщери.
Семейството му се мести в Уисконсин, за да може той да посещава местния университет. Тук Маслоу започва да проявява интерес към психологията и обучението му значително се подобрява. За известно време работи с Хари Харлоу, който е известен с експериментите си с бебета маймунки и с теорията за поведението на привързаност.
Маслоу получава бакалавърска (през 1930г.), магистърска (през 1931г.) и докторска (през 1934г.) степени по психология от Университета на Уисконсин. Една година след завършването си се връща в Ню Йорк, за да работи с Е. Л. Торндайк в Колумбия, където започва да изучава човешката сексуалност.
След това започва да преподава в Колежа Бруклин. През този период от живота си се свързва с много европейски интелектуалци, които са имигрирали в САЩ, и в частност – в Бруклин по това време – като Адлер, Фром, Хорни, както и няколко гещалт-психолози и фройдисти.
Маслоу работи като завеждащ катедра психология в Брандис от 1951г. до 1969г. Тогава се среща с Курт Голдщайн, авторът на идеята за самоактуализацията (описана в книга “Организмът” (1934)). Там започва и кръстоносния си поход за хуманистичната психология – нещо, което в крайна сметка става много по-важно от собствените му теории.
През последните си години той е полу-пенсиониран в Калифорния. На 8 Юни 1970г. умира от сърдечен удар след няколкогодишно влошено здравословно състояние.
Теория
Едно от най-интересните неща, които Маслоу забелязва докато работи с маймуни в ранните години на кариерата си е, че някои нужди взимат превес над други. Например, ако сте гладни и жадни, е по-вероятно първо да се опитате да утолите жаждата си. Все пак, можете да преживеете без храна няколко седмици, но без вода можете да изкарате само няколко дни! Жаждата е “по-силна” нужда от глада. Също така, ако сте много, много жадни, но някой ви задушава и не можете да дишате, кое е по-важно? Необходимостта да дишате, разбира се. От друга страна, сексът е по-маловажен от всяка от тези потребности. Да си го кажем направо – няма да умрете, ако не го правите!
Въз основа на тази идея Маслоу създава вече популярната си йерархия на потребностите. Освен елементи като въздух, вода, храна и секс, той включва в нея още пет по-широки слоя: физиологичните потребности, потребността от сигурност и безопасност, тази от любов и принадлежност, от оценка, и от себеактуализация, в този ред.
1. Физиологичните потребности. Те включват нуждата от кислород, протеини, сол, захар, калций, витамини и минерали, и т.н. Към тях спада и потребността от поддържане на pH баланс (ако нивото на киселинност в организма ви се повиши или понижи прекалено, това може да ви убие) и температура (36С или близка). Към тази група спада и нуждата да бъдеш активен, да почиваш, да спиш, да се освобождаваш от отпадни вещества (въглероден диоксид, пот, урина и изпражнения), да избягваш болката, да правиш секс! Ама че списък!
Маслоу вярва, а и изследванията го потвърждават, че това всъщност са индивидуалните потребности и липсата на, да кажем, витамин С, ще доведе до много особен глад за неща, които в миналото са снабдявали организма с него – например, портокалов сок. Предполагам, че непреодолимият апетит на някои бременни жени и това, че бебетата ядат най-отвратителната на вкус храна, подкрепят анекдотично тази идея.
2. Потребности от безопасност и сигурност. Когато физиологичните нужди са задоволени, на преден план излиза този втори пласт от потребности. Тогава ставате силно заинтересуван от намирането на безопасни условия, стабилност, закрила. Може да развиете необходимост от наличие на структура и ред, или от поставянето на граници.
Негативно погледнато, загрижеността ви да се предпазите от глад и жажда бива изместена от страхове и тревоги. При традиционното общество, този набор от потребности се проявява под формата на търсене на дом в спокоен квартал, малко служебна сигурност, “свиване на гнездо”, където да отглеждаме малките си, сигурни спестявания и т.н.
3. Потребност от любов и принадлежност. Когато физиологичните и потребностите от сигурност са в по-голямата си част задоволени, на преден план излиза трети слой. Започвате да усещате необходимостта от наличието на приятели, на любим човек, на деца, на емоционални връзки като цяло, и дори на усещане за общност. Негативно погледнато, ставате податлив на самота и социална тревожност.
В ежедневния си живот, проявяваме тези потребности чрез желанието си да се задомим, да създадем семейство, да бъдем част от група, член на църковна общност или някакво братство, част от банда или от клуб по интереси. То присъства и в това, което търсим в кариерата си.
4. Потребност от оценка. След това започваме да жадуваме за мъничко самооценка. Маслоу забелязва два варианта на тази нужда - висша и нисша. Нисшата е потребността от уважение от другите, от слава, признание, внимание, репутация, оценяване, достойнство и дори доминантност. По-висшата включва потребността от самоуважение, включително усещания като: увереност, компетентност, достижения, надмощие, независимост и свобода. Обърнете внимание, че това е "по-висшата" форма, защото, за разлика от уважението към другите, след като веднъж сте изградили уважение към себе си, е по-трудно да го загубите!
Негативната версия на този пласт от йерархията е нисшата самооценка
и комплекса за малоценност. Маслоу смята, че Адлер е напипал нещо доста важно
с предположението си, че този комплекс е в корените на много, ако не и на
повечето, от психологическите ни проблеми. В развитите страни, мнозинството
от нас разполагат с възможностите да задоволят физиологичните си потребности
и да се чувстват сигурни. Също така, по-скоро често отколкото никак, сме обичани
и принадлежим към дадена общност. Малкото уважение е онова, което често изглежда
прекалено трудно да получим!
Всички досегашни четири нива, Маслоу нарича “дефицитни нужди” или “Д-нужди”. Ако нещо не ви достига - т.е. имате дефицит - усещате потребността. Но ако получите всичко, от което сте имали нужда, не изпитвате нищо! С други думи, спират да ви мотивират. Както се пее в стария блус: "Не ти липсва водата, докато веслата ти не изсъхнат!"
Той също говори за тези нива във връзка с хомеостазата. Хомеостаза е принципът, по който работи вашият вътрешен "термостат" - когато е студено, той включва отоплението, а когато е прекалено горещо, го изключва. По същия начин, ако на тялото ви му липсва някакво вещество, то развива глад за него. Щом получи достатъчно от това вещество, гладът изчезва. Маслоу просто доразвива хомеостатичния принцип към потребности като сигурност, принадлежност и оценка, за които обикновено не мислим по такъв начин.
Той разглежда всички тези нужди като жизненоважни. Дори любовта и оценката са необходими, за да сме здрави. Маслоу казва, че те са ни вродени, като инстинктите. Всъщност, той ги нарича “инстинктоидни” – потребности, подобни на инстинкти.
От гледна точка на цялостното развитие, се придвижваме през тези нива като през етапи. Когато сме още новородени, фокусът ни (ако не и целият ни набор от потребности) е физиологичен. После започваме да усещаме, че имаме нужда от безопасност. Скоро след това, искаме внимание и топло отношение. Малко по-късно търсим самооценка. Обърнете внимание – това се случва едва през първите няколко години от живота ни!
При стресиращи ситуации, или когато оцеляването ни е застрашено, можем да регресираме до потребност от по-ниско ниво. Ако страхотната ви кариера се срине, може да потърсите малко внимание. Когато семейството ви ви изостави, изглежда че отново любовта е всичко, което винаги сте искали.
Тези неща могат да се случат и на обществена основа – щом обществото изведнъж загази, хората започват да вдигат врява за силен лидер, който да поеме и оправи нещата. Когато бомбите започнат да падат, обществото търси сигурност. Когато спрат да зареждат магазините с храна, потребностите им стават още по-основни.
Маслоу смята, че можем да попитаме хората за тяхната “философия за бъдещето” – какъв би бил техният съвършен свят или идеалният им живот – и така ще получим важна информация за това какви потребности задоволяват, и какви – не.
Ако имате сериозни проблеми по време на развитието си - например, период на крайна несигурност или глад като дете, или загуба на член от семейството (било то смърт или развод), или сте били обект на значително пренебрежение или малтретиране - може да се "фиксирате" върху този набор от потребности до края на живота си.
Това е разбирането на Маслоу за неврозата. Може би като дете сте преживели война. Сега сте подсигурени с всичко, от което се нуждаете, въпреки това откривате, че все още сте обладан от страха дали имате достатъчно пари и от идеята да държите килера си напълно зареден с продукти. Или може би родителите ви са се развели, докато сте бил малък. Сега имате прекрасна съпруга - въпреки това ставате безумно ревнив или постоянно се тревожите дали няма да ви напусне, защото не сте "достатъчно добър" за нея. Разбирате за какво става дума.
Към следващата страница от лекцията за Ейбрахам Маслоу
