Биография
Бъръс Фредерик Скинър е роден на 20 Март 1904г. в малкия град Съскуехана, щата Пенсилвания, САЩ. Баща му е адвокат, а майка му – силна и интелигентна домакиня. Прекарва едно старомодно и изпълнено с доста упорит труд детство.
Бъръс е активно, контактно момче, което обича да е навън и да строи разни неща, и ходенето на училище му доставя голямо удоволствие. Животът му, обаче, не е лишен от трагедии. По-точно казано – брат му умира едва на 16г. от церебрален аневризъм.
Бъръс получава бакалавърската си степен по английски език в Колежа Хамилтън в Ню Йорк. Той не се вписва много добре там, не му допадат нито типичните за един колеж братства, нито футболните мачове. Пише в колежанския вестник и дори публикува статии, в които критикува самото учебно заведение! Отгоре на всичко е атеист - и то в институция със задължително ежедневно посещение на църковни служби.
Иска да е писател и прави опити в тази насока, като създава поезия и кратки разкази. След завършването си, преустройва помещение на тавана на къщата на родителите си за кабинет, където спокойно да твори, но просто не му върви с писането.
В крайна сметка се примирява с това да е автор на вестникарски статии по въпроси за труда и за кратко води бохемски живот в Грийнуич Сити, Ню Йорк. След като прекарва известно време в пътуване, решава да продължи образованието си, този път в Харвард. Получава магистърска степен по психология през 1930г. и докторска – през 1931г., и остава там, за да се занимава с изследвания до 1936г.
През същата година се мести в Минеаполис, където получава
преподавателско място в Университета на Минесота. Там среща Ивон Блу и двамата
се женят. Раждат им се две дъщери, по-малката от които се прочува с това,
че е първото дете, отгледано в едно от изобретенията на Скинър – въздушно
кошче. Въпреки че то представлява просто комбинирано 
креватче
и кошарка със стъклени стени и климатик, изглежда сякаш бебето стои в аквариум.
През 1945г. той става председател на катедрата по психология на Университета Индиана. През 1948г., е канен да отиде в Харвард, където остава до края на живота си. Скинър е много деен човек, занимава се с изследвания и ръководи стотици докторанти, а също така е и автор на множество книги. Макар да не е много даровит като автор на художествена литература и поезия, той се превръща в един от най-добрите писатели в областта на психологията, вкл. книгата „Уолдън Втори”, която представлява белетрестичен разказ за общество, управлявано съгласно неговите бихейвиористични принципи.
На 8 Август 1990г., Б. Ф. Скинър умира от левкемия, след като се превръща в може би най-знаменитият психолог от времето на Фройд насам.
Теория
Цялата система на Скинър се основава на оперантно обуславяне. Организмът е в процес на това да „оперира” със средата си, което на ежедневен език означава, че се движи в света си, правейки типичните за него неща. При това „опериране”, организмът се среща с особен вид стимул, наречен “подкрепящ стимул” или просто “подкрепление”. Ефектът от въздействието на този специален стимул е увеличаването на оперантът – т.е. на поведението, което се е проявявало преди подкреплението. Това е оперантното обуславяне - „поведението е последвано от дадено последствие и същината на това последствие променя склонността на организма да повтори същото поведение вбъдеще”.
Представете си плъх в клетка. В една специална клетка (наречена в действителност "кутията на Скинър") с лост или педал на стената, чието натискане задейства малък механизъм, пускащ храна в клетката. Плъхът се върти из клетката, прави нещата, които един плъх в клетка прави, когато случайно натиска лоста - Хей! Почакай! - гранулка храна пада вътре! Оперантът е поведението, предшестващо непосредствено подкреплението, което е гранулката храна, разбира се. За нула време плъхът започва неуморно да се щура около лоста, складирайки купчинката си гранулки в ъгъла на клетката.
Поведение, последвано от подкрепление, води до увеличаване на вероятността подобно поведение да се прояви и вбъдеще.
Ами какво ще стане, ако не му давате повече гранулки? Очевидно той не е глупак и след няколко напразни опита спира да натиска лоста. Това се нарича “угасване” на оперантното поведение.
Когато поведението не е последвано от подкрепление, намалява вероятността това поведение да се прояви и вбъдеще.
Сега, ако можем да включим обратно машината за гранулки, така че натискането на лоста да снабди плъха с храна, поведението по натискането на лоста ще „изскочи” отново, много по-бързо, отколкото е било необходимо, за да се заучи първия път. Това е така защото плъхът отново получава лакомство, както го е получавал още от първия път, в който е натиснал лоста – т.е. има история на подкреплението!
Схеми на подкрепление
Скинър обича да разказва как „случайно” – т.е. оперантно – достига до различните си открития. Например, описва как по средата на експеримента гранулките му били на привършване. Разбира се, това се случило във времената преди съществуването на „Purina rat chow” (бел. прев. пакетирани храни за гризачи) и подобните му, затова той трябвало сам да прави гранулки – бавно и скучно занимание. Така че решил да намали броя на подкрепленията за плъховете за поведението, което се опитвал да обуслови и, гледай ти! - животните продължавали с оперантното си поведение и то го проявявали в стабилни нива, не по-ниски от предишните. Така Скинър открива схемите на подкрепление!
Продължителното подкрепление е оригиналният сценарий: всеки път, когато плъхът прояви поведението (като натиска педала), получава лакомство.
Схемата на подкрепление с фиксирани пропорции е първата, която Скинър открива: ако плъхът натисне педала, да кажем, три пъти, получава лакомство. Или пет пъти. Или двадесет пъти. Или "х" пъти. Има фиксирани пропорции между поведения и подкрепления: 3 към 1, 5 към 1, 20 към 1, и т.н. Това е малко като плащане на парче в шивашката индустрия - плащат ти еди колко си за толкова на брой ушити ризи.
Схемата на подкрепление с фиксиран интервал използва определен механизъм за измерване на времето. Ако плъхът натисне лоста поне веднъж за определен период от време (да кажем 20 секунди), получава лакомство. Ако не го направи, не получава. Но дори и да натиска лоста сто пъти за тези 20 секунди, пак получава само едно лакомство! Тогава се случва нещо странно – плъхът забавя поведението си, непосредствено след като е получил гранулка и се забързва, когато наближи момента да получи нова.
Скинър разглежда и променливи схеми. “Променливо съотношение” значи, че “х” се променя всеки път – първо трябват 3 натискания, за да получи лакомство, после 10, после 1, после 7 и т.н. “Променлив интервал” означава да се променя периодът от време, в който плъхът получава нещо за хапване – първо – 20 секунди, после 5, после 35, после 10 и т.н.
И в двата случая това държи плъховете на нокти. С променливия интервал, те вече не се „бавят”, тъй като не могат да определят „ритъм” между поведение и награда. И което е по-важно, тези схеми са много устойчиви на угасване. Замислете се – в това има смисъл. Ако не сте получавали награда известно време, може да се окаже, че сте в особено неблагоприятно съотношение или интервал! Още само едно натискане на лоста, може би то ще бъде щастливото натискане на лоста!
Това, според Скинър, е механизмът на хазарта. Може да не печелите много често, но никога не сте сигурни дали и кога ще спечелите отново. Може да е още следващия път и ако не хвърлите заровете, или не си изиграете картите, или не заложите на това число, рискувате да изпуснете печалбата на века!
Към следващата страница от лекцията за Б. Ф. Скинър
