Към предишната страница от лекцията за Б. Ф. Скинър

Оформяне

Скинър обръща внимание на въпроса как привикваме към по-сложни видове поведения. Отговорът му съдържа идеята за оформянето или за "метода на успешните приближения". В общи линии, при него трябва първо да се подкрепи поведение, което слабо наподобява желаното. Така, благодарение на подкрепленията, които получава, животното усвоява все по-устойчиво новото поведение. След като то вече свикне с него, преминавате към следващата стъпка - а именно, търсите и награждавате разновидности на това поведение, все по-близки до целевото и т.н., докато накрая животното се държи така, както никога не би се държало в обичайния си живот. Скинър и студентите му доста успешно обучават неособено интелигентни животни да правят доста необичайни неща. Любимият ми пример за това е, че учат гълъбите да се претъркулват!

Веднъж използвах оформянето при една от моите дъщери. Беше около 3-4 годишна и се страхуваше да се пързаля на една точно определена пързалка. Затова я вдигнах, сложих я на самия край на пързалката, питах я дали е добре и дали може да скочи долу. Тя, разбира се, го направи и аз я обсипах с похвали. След това я вдигнах и я сложих на самата пързалка, малко преди края й и я попитах дали може да се плъзне до долу и да скочи. Дотук – добре. Повтарях тази игра отново и отново, като всеки път я слагах малко по-нагоре на пързалката и стоях наблизо, в случай че се притесни. Накрая, нямаше проблем да я сложа на върха на пързалката и тя можеше да се плъзне до долу и да скочи. За съжаление, тя все още не умееше да се качва по стълбата, така че бях доста зает татко за известно време.

Това е същият метод, като този, използван в терапията, наречена “системна десенсибилизация”, открита от друг бихейвиорист на име Джоузеф Вулпе. При нея, човек с фобия – например, от паяци – ще бъде помолен да измисли 10 сценария, включващи паяци и паника в една или друга степен. Първият ще бъде много лек – да кажем да види малък паяк, който е много далече. Следващият ще бъде малко по-страшен и т.н., докато десетият сценарий включва нещо напълно ужасяващо – например да пусне тарантула да се катери по лицето му, докато шофира кола със 180км в час! Терапевтът ще ви научи как да отпускате мускулите си – което е несъвместимо с тревожността. След като няколко дни се поупражнявате, се връщате и заедно с терапевта започвате да изигравате сценариите, стъпка по стъпка, като задължителното условие е да сте спокоен, дори и да се наложи да отстъпите малко назад, ако се налага, докато накрая можете да си представите тарантулата, като оставате напълно спокоен.

Тази техника ми е много близка и любима, тъй като всъщност имах фобия от паяци и наистина се освободих от нея със системна десенсибилизация. Тя проработи толкова добре, че след една сесия (извън оригиналното писане на сценарии и отпускане на мускулите), можех да изляза и да хвана паяк. Страхотно!

Освен тези доста прости примери, оформянето също обяснява повечето сложни поведения. Например, не ставате мозъчен хирург, ако просто попаднете на операция, отворите нечия глава, успешно премахнете тумор и бъдете награден с престиж и тлъст чек, в духа на експеримента с плъха в кутията на Скинър. Вместо това, сте постепенно оформяни от средата си да харесвате определени неща, да се представяте добре в училище, да запишете курс по биология, да гледате филм за лекари, вероятно, да посетите болница, да постъпите в медицинско училище, да бъдете насочени към специализация в областта на мозъчната хирургия и т.н. Това може да е нещо, което родителите ви внимателно са правили за вас, все едно сте плъх в клетка. И което е по-вероятно, то е повече или по-малко неволево.

---

Отблъскващи стимули

Отблъскващ стимул е обратното на подкрепящ стимул и представлява нещо, което ни се струва неприятно или болезнено.

Поведение, следвано от отблъскващ стимул, води до намалена вероятност да се повтори вбъдеще.

Това описва и какво е отблъскващ стимул, и какво е вид обуславяне, известен като “наказание”. Ако пуснете електрошок на плъх, защото прави "х", вбъдеще ще го прави много по-рядко. Ако плеснете Джони задето си хвърля играчките, ще ги хвърля все по-малко и по-малко (вероятно).

От друга страна, ако премахнете вече активен отблъскващ стимул, след като плъхът или Джони са проявили определено поведение, вие извършвате негативно подкрепление. Ако изключите електрошока, когато плъха стои на задните си крачета, ще стои така много повече. Ако спрете постоянното натякване, когато най-накрая отида да изхвърля боклука, е много по-вероятно да изхвърлям редовно боклука (вероятно). Можете да си помислите "толкова е приятно", когато отблъскващият стимул престане, че това служи като подкрепление!

Поведение, последвано от премахването на отблъскващ стимул, води до увеличена вероятност това поведение да се появи отново вбъдеще.

Обърнете внимание колко трудно може да бъде да различите някои форми на негативно от форми на позитивно подкрепление: ако ви държа гладни до смърт, храната, която ви давам, ако правите това, което искам позитивно подкрепление ли е? Или подкреплението е премахването на негативното подкрепление – т.е. отблъскващия стимул на глада?

Скинър (противно на някои стереотипи, повдигнати относно бихейвиористите) не „одобрява” използването на отблъскващи стимули – не само от етична гледна точка, но и защото те не работят добре! Обърнахте ли внимание, че по-рано казах, че Джони може да спре да си хвърля играчките и че вероятно ще изхвърлям редовно боклука? Така е, защото, подкреплението на лошото поведение все още не е отстранено, както би било в случая с угасването. Скритото подкрепление само е било “покрито” с конфликутващи и отблъскващи стимули. Така че, със сигурност, понякога детето (или аз) ще се държи добре – но все още му е приятно да си изхвърля играчките. Всичко, което трябва да направи Джони е просто да изчака да не сте в стаята, или да намери начин да обвини за хвърлянето брат си, или по друг начин да избегне последствията и да се отдаде на старите си навици. Всъщност, тъй като той получава подкреплението отвреме-навреме, попада в променлива схема на подкрепление и дори ще бъде по-устойчив на угасване от когато и да било!

---

Промяна на поведението

Промяната на поведението е терапевтична техника, базирана на работата на Скинър. Тя е много целенасочена: угасете нежеланото поведение (като премахнете подкреплението) и го заменете с желано, като го подкрепите. Това се използва при всички видове психологически проблеми – зависимости, неврози, срамежливост, аутизъм и дори шизофрения – и работи особено добре при децата. Има примери за регресивни психотици, които не са общували с другите в продължение на години и чрез обуславяне започват да се държат доста нормално, като например да ядат с нож и вилица, да се грижат за хигиенните си нужди, да се обличат сами и т.н.

Съществува един подвид на промяната на поведението, наречена “жетонова терапия”. Тя се използва предимно в институции като психиатрични болници, изправителни домове и затвори. Определят се дадени правила и доброто поведение се награждава с жетони – чипове, билети, измислени пари, бележки и т.н. Дадено по-слабо проявление на желано поведение също се награждава с жетони. Самите жетони могат да се разменят за ценни неща – бонбони, цигари, игри, филми, отпуски и т.н. Оказало се, че това е много ефективен начин да се поддържа реда в тези иначе тежки институции.

Има един недостатък на жетоновата терапия. Когато възпитаник на такава институция напусне, той се връща в естествената си среда, където се подкрепят поведенията, вкарали го в нея. Семейството на психотика може да бъде доста проблемно. Младежът, излязъл от поправителното училище може да се върне в бандата си. Никой не ги награждава за това, че се държат добре. Единствената награда може да бъде полученото внимание за „зрелищата, които правят”, или някаква гангстерска слава за въоръжен обир. С други думи, средата не се представя благоприятно!

---

Уолдън Втори

Скинър започва кариерата си с английска филология, пишейки стихове и кратки разкази. Той, разбира се, е и автор на множество трудове и книги в областта на бихейвиоризма. Но най-вероятно, повечето читатели ще го запомнят предимно с книгата му „Уолдън Втори”, в която описва утопично общество, живеещо по оперантните му принципи.

Хората, и по-специално - духовенството, приемат трудно тази книга. Те казват, че идеите му са далеч от свободата и достойнството на човешките същества. Скинър отговаря на потока от критики с друга книга (една от най-добрите му) наречена: „Отвъд свободата и достойнството”. В нея той пише: “Какво имаме предвид, като казваме, че искаме да бъдем свободни? Обикновено имаме предвид, че не искаме да бъдем част от общество, което ни наказва задето правим това, което искаме. ОК – отблъскващите стимули не работят добре така или иначе, така че да ги оставим! Вместо това ще използваме само подкрепления, с които да „контролираме” обществото”. И ако изберем правилните подкрепления, ще се чувстваме свободни, защото ще правим това, което усещаме, че искаме да правим!

Така стоят нещата и с достойнството. Когато казваме „тя умря с достойнство”, какво имаме предвид? Това, че е запазила „доброто” си поведение без каквито и да е скрити мотиви. Но в действителност, тя е запазила достойнството си, защото подкрепленията в миналото й я карат да счита подобно „достойно поведение” за по-подкрепящо от алтернативите му.

Лошите хора правят злини, защото лошото се поощрява. Добрите постъпват добре, защото доброто се поощрява. Няма истинска свобода или достойнство. В този момент, подкрепленията ни за добро или лошо поведение са хаотични и извън контрол - зависи дали сте имали добър или лош шанс с родителите, които са ви се паднали, с учителите, с връстниците и с всички други влияещи върху вас. Нека вместо това да поемем контрола като общество и да изградим културата си така, че доброто да бъде награждавано, а лошото да угасва! С правилната поведенческа технология, ние проектираме културата си.

И свободата, и достойнството, са пример за това, което Скинър нарича: "умствени конструкти" - невидими и толкова безполезни за научната психология. Други подобни примери включват: защитните механизми, несъзнаваното, архетипите, въображаемите финализми, стратегиите за справяне, самоактуализацията, съзнаването и дори неща като жажда и глад. Най-важният пример е това, което той разбира под “homunculus” – латинската дума за „малкият човек” – който се предполага, че живее в нас, използва се, за да обясни поведението ни и идеите като: душа, съзнание, его, воля, аз и, разбира се, личност.

Вместо това, Скинър препоръчва психолозите да се концентрират върху видимите неща, т.е. средата и поведението ни в нея.

Към предишната страница от лекцията за Б. Ф. Скинър