Невроза
Животът е изпълнен със стрес. Трудностите на мнозина започват с преживяване на насилие, пренебрежение, бедност, болест, заболяване, психологически проблеми или загуба на родител, развод, имиграция, инциденти, отклонения и т.н., още в детството им. Понякога сме достатъчно силни, или имаме достатъчно много подкрепа, за да устоим на бурите. По-често, откриваме, че тези преживявания белязват разбирането ни за живота. Накрая страдаме от тревожност, вина, тъга, гняв ... не като пряка последица от този специфичен опит, а защото вече нямаме вяра в живота.
Дете с любящи родители и съчувстващи роднини, другарчета и учители, най-вероятно ще се справи доста добре с проблемите си. От друга страна, липсата на подкрепа, на онова, което Роджърс определя като "позитивно отношение" може да превърне дори дете, дарено с подкрепяща среда, в такова, измъчвано от съмнения и несигурност.
Много от теориите ни са създадени, за да помогнат на тези, които не се справят и ако погледнем към Адлер, Хорни, Роджърс, Бандура и др., откриваме голяма доза съгласие по между им относно подробностите. Както казах преди малко, за да преодолеем трудностите в живота, имаме нужда от добро отношение – малко любов, одобрение, уважение, внимание ... Но другите често правят тази любов и одобрение условни, зависещи от това дали отговаряме на определени стандарти, не всички, от които, можем да задоволим. С времето, се учим да съдим самите себе си по тях. Несъответствието (терминът, който използва Роджърс) между това, от което имаме нужда и нещата, които си разрешаваме, е причината за ниската ни самооценка и за т.нар. "беден образ за себе си" или комплекс за малоценност.
Има едно истинско предимство на идеята за малоценността пред тази за самооценката: рядко се случва да има цялостно усещане за ниска самооценка. Вместо това, повечето хора имат усещане за малоценност в определени области, което липсва в други. Осъзнаването на специфичността на малоценността ни позволява да се съсредоточим върху възможните средства за преодоляването й, докато ако просто кажем, че някой страда от ниска самооценка нямаме много идеи за изход от тази ситуация!
Като се сблъскаме с трудностите в живота, с липсата на подкрепа от страна на другите и без дори да сме уверени в собствените си възможности, откриваме, че трябва да се защитим по всякакъв възможен начин. Можем да съставим дълъг списък от защитни механизми, както е направила Анна Фройд, или пък малко да опростим нещата както Карл Роджърс: да защитим ранимия си Аз чрез отричане или рационализация.
Отричането (вероятно включващо подтискане) е опитът пряко да блокираме заплашващия опит, с цената на емоционално изтощение.
Рационализацията (вероятно включваща изкривяване на възприятията) е по-усложнен и по-малко изтощаващ начин да се справим със заплашващата информация, като работим около нея.
И в двата случая, това са лъжи, към самите себе си и към другите, целящи да намалим максимално въздействието на несъответствието между потребностите ни от любов и сигурност, и от това, което ни се предлага. Използваме ги, защото всъщност помагат. Но ефектът от тях е краткотраен: с времето, те водят до сериозно неразбиране за това как светът (и особено другите хора) се върти и кои, всъщност, сме ние.
При хората, които са вероятно малко по-силни от податливите към неврози, все още откриваме, че страдат от вид отчуждение: развива се разделение между по-дълбокия, по-истинския, ядрения Аз и персоната (заемаме терминa на Юнг), която представяме на външния свят, в опит да отговаряме на условията за ценност (по Роджърс). Чувстваме се неистински, фалшиви, престорени, нечестни от една страна, и неразбрани и недооценени, от друга. В дългосрочен план, това вероятно ще доведе до депресия и оттегляне от социалния живот. Но понякога, резултатът от отчуждението може да доведе до нови перспективи в живота и до някои забележително съзидателни прозрения. Вероятно дължим голяма част от изкуството, музиката и литературата си на такива хора.
На другия край на спектъра са тези, чието психологическо страдание се поражда от физиологични проблеми. Шизофренията, въпреки че за появата й определено има доста социални и психологически причини, изглежда има и значителен физиологичен елемент. Други разстройства, като биполярното, дълбоката депресия и обсесивно-компулсивното, се повлияват положително от използването на лекарства, които подобряват действието на невротрансмитерите ни. Границата между психология и физиология става все по-неясна!
Стратегии за справяне
Хората, страдащи от невроза, биха открили, че са привързани към начин на живот, който в една или друга степен поддържа съществуването на психологическата болка: те могат да станат алкохолици, работохолици, пристрастени към секса или да бъдат обладани от идеята за чистота, за физическо здраве и т.н. Тези модели могат да включват необичайно поведение, емоционална привързаност, натрапчиви мисли и др. Бинсвангер ги нарича "теми" и те са подобни на невротичните потребности при Хорни и на ирационалните вярвания при Елис, както и на неадаптивните поведенчески навици при бихейвиористите.
Мнозина теоритици, виждат определена подредба сред тези теми и ги класифицират в четири или пет категории, които Хорни нарича "стратегии за справяне", Фром - "ориентации", а Фройд използва термина "типове характер"... всъщност те са резултатът от взаимодействието между темперамента на човек и специфичните стресови фактори, с които той трябва да се справи.
С готовност можем да се съгласим за наличието на две стратегии за справяне:
Зависимият стил се характеризира с усещане за малоценност и слабост, но също така включва и силна, вероятно отчаяна, манипулация на другите. Нарича се също и "орално-пасивен", "получаващ", или "сервилен".
Агресивният стил се характеризира с агресивна поза, която служи, за да се намали временно усещането за малоценност – т.е. като комплекс за превъзходство! Когато сте недоволен от себе си, биете или унижавате някой друг. Този стил също е известен и като "орално-агресивен", "властващ", "доминантен" или "експлоатиращ".
От тук нататък нещата стават по-несигурни:
Третият кандидат е перфекционисткият стил. Човек с такъв стил се опитва да достигне прекалено високите стандарти, които е приел за себе си – или поне да се престори, че ги достига. Той е склонен да бъде емоционално отдалечен от другите и да му е неприятно да е зависим от тях. Перфекционисткият стил е известен и като "анално-задържащ" или "натрупващ".
Четвъртият кандидат е шизоидният, т.к. избягващият или оттеглящият се стил. Такъв човек се опитва да се оттегли от по-голямата част или изобщо от социалното взаимодействие. Склонен е да бъде мрачен, психологически хладен, понякога гневен на целия свят и склонен към насилие.
И последният, пети кандидат е инфантилният стил, наричан още "фалически" или "предлагащ се". Тези хора избягват отговорността, като очевидно пренасят детството си и в годините на зрелостта. Те са обладани от младостта, забавлението, приключенията и дори изпълнените с риск занимания. Склонни са към това да бъдат повърхностни и хедонистични.
Може да се поспори за най-често срещаната стратегия за справяне – най-често срещана, защото работи толкова добре – е прагматичността, “заетостта”, това да бъдеш погълнат от ежедневните си дейности. В случай, че идеята за няколкото стилове се задържи, бъдещите психолози на личността ще определят кои от тях са истински, или ще трябва да се придържаме към по-индивидуален подход за описване на справянето на хората.
Терапия
Някак си изненадващ е фактът, че при цялото разнообразие на теориите, е налице значително съгласие между тях що се отнася до терапията.
На първо място, има акцент върху себе-опознаването, или както го описва Фройд, осъзнаването на несъзнаваното. Поощряваме клиентите си да разбират биологичното, социалното и личното несъзнавано, и свързаните с него мотивации, да изследват конфликтите между потребностите си и стандартите, които обществото и те самите поставят, и да гледат отвъд защитните си позиции.
Също така сме научени да окуражаваме клиентите си да откриват повече съзнателни, висши мотивации – което означава развиване на умения, съзидателност, съчувствие, ценност за себе си и за другите ...
А средствата за терапия? Научени сме да използваме уникален диалог, да проявяваме грижа и да предоставяме подкрепа (не управление или контрол), целящи в крайна сметка постигане на независимост за клиента.
Сега, всяка теория има свой набор от предпочитани техники. Някои, като крайния бихейвиористичен подход, настояват, че техниките са всичко, от което имате нужда. Други, като подхода на Роджърс, считат, че те изобщо не ви трябват, а единственото необходимо средство за терапия е простото, емпатично, изпълнено с уважение и откровено лично присъствие. Вероятно мнозинството терапевти, обаче, следват златната среда и използват няколкото техники, които считат за полезни, и които пасват на личността на клиентите им и на тяхната собствена.
В допълнение, в днешно време разполагаме с доста лекарства, на които може да се разчита, защото изглежда помагат. Разбирането ни за физиологическата основа на психологическите проблеми се разрастна бързо и въпреки че то все още далеч не е пълно и изчерпателно, дава възможност да се повлияват страданията на хората по-ефективно. Повечето терапевти се колебаят дали да разчитат изцяло на лекарствата и вероятно с право. Но използването на медикаменти определено е добро решение при спешни случаи и при пациентите, чието страдание просто не се повлиява от терапиите ни, основаващи се само на говорене.
Заключение
Дори в списъка ни с последователности, все пак можем да намерим някои “метапоследователности”. Тъй като съм със силно развито визуално мислене, ще ги обясня в графичен вид. Ето ги:
Това, което виждате тук, съм “горкият аз” (или “горкият ти”), в центъра на взаимодействието между огромни сили. На върха имаме историята, обществото и културата, които ни повлияват предимно чрез ученето, опосредствано от нашите семейства, връстници, медиите и т.н. Най-долу виждате еволюцията, гените и биологията, те ни въздействат чрез нашата физиология (вкл. невротрансмитери, хормони и т.н.). Някои от особеностите, които най-вече се отнасят към психологията, са инстинктите, темперамента и здравето. Както показват красивите дебели стрелки, тези две мощни сили ни повлияват силно и продължително от зачеването ни чак то смъртта и понякога дори заплашват да ни разкъсат.
Разбира се, нищо свързано с тези влияния, не е просто. Обърнете внимание на тънките стрелки (а) и (b). Те изобразяват някои от по-заобиколните пътища, по които биологията влияе на ученето ни, или пък обществото въздейства на физиологията ни. Стрелката с буква “а” може да представлява агресивен темперамент, водещ до изпълнен с насилие отговор на някои медийни съобщения, чийто резултат би бил неточно разбиране на тези съобщения. Или “b” може да изобразява как навиците на хранене, използвани при отглеждането на човек, могат да доведат до физиологичен дефицит по-късно в живота му. Съществуват безкрайни усложнения.
Слагам и много малки стрелки, отбелязани с “c”. Те представляват инцидентните влияния, физиологични или експериментални. Не всичко, което се случва в средата ни е част от някакво велико историческо или еволюционно движение! Понякога, нещата просто се случват. Можете да бъдете на грешното място, в грешното време или на правилното място в правилното време: да чуете някой велик мислител, който да промени хода на живота ви и да го обърне в посока, тотално различна от традиционната или някоя ваша клетка да бъде улучена от лъч от радиация съвсем неправилно.
Последно, но не на последно място, можем да споменем “г”-тата, те представляват изборите, които правим. Дори в крайна сметка свободната воля да не се изправи пред философския или психологически анализ, можем поне да поговорим за идеята за само-определянето, т.е. за идеята, че отвъд обществото, биологията и инцидентите, понякога поведението и преживяванията ми са породени от ... мен самия!
Вероятно, има повече съгласие, отколкото предполагах в началото! Това предвещава добро бъдеще за нашата област. Вероятно можем да преминем през следващите няколко години непроменени и да се озовем в двадесет и първи век в напълно научно състояние. Дано да стане така, въпреки се надявам и личността да продължи да бъде и вид изкуство. Предпочитам да вярвам, че винаги ще бъде малко по-трудно да предсказвате или управлявате хората, отколкото да вкарате зелено вещество в тестова туба!
Към страница 1, 2,
3 от лекцията за Единната теория за личността
