В племето Оглала Лакота, традицията повелява в определен момент от живота, юношата да поеме на пътешествие сам, невъоръжен и без да носи нищо друго, освен препаска и мокасини. Гладен, жаден и изтощен от умора, той очаква на четвъртия ден да сънува специален сън, който да предскаже пътя му в живота. След завръщането си вкъщи, разказва какво му се е присънило на племенните старейшини и те го разтълкуват, според древната традиция. И сънят му определя дали юношата е роден за добър ловец, за велик войн, за вещ в изкуството или в краденето на коне, или пък му е писано да прави оръжия, да бъде духовен водач, или лечител и т.н.
В някои случаи, сънят може да бъде причина той да се насочи към областта на контролираните отклонения в племето Оглала. Сън, включващ буревестник означава, че момчето ще бъде за известно време хейока, т.е. ще се прави на клоун или на луд. Ако пък му се присъни луната или бял бивол, ще живее като бердаш - мъж, който се облича и се държи като жена.
При всички случаи, броят на ролите в живота е изключително ограничен за мъжете и дори още по-малък за жените. Повечето хора се занимавали с неща от общ характер, малцина можели да си позволят да са специалисти. И усвояването на тези роли било доста просто – необходимо било само да сте около другите – в семейството или обществото си. Научавате ги, живеейки.
До времето, в което Ериксън посещава племето Оглала, нещата доста се променени. След серия войни и несполучливи споразумения, индианците са набутани в резервати, заемащи големи площи безплодна земя. Главният източник на храна, облекло, подслон и почти всичко останало - биволът - е на изчезване. И най-страшното - моделите на живота са им отнети не от белите войници, а от безшумните опити на правителствените бюрократи да превърнат индианците от племето Лакота в американци!
Децата са вкарани в пансиони през по-голямата част от годината с искреното убеждение, че цивилизацията и благополучието идват с образованието. Там те научават много неща, противоречащи на знанията им от вкъщи: възпитават ги в белите стандарти за красота и чистота, някои от които са в конфликт със стандартите на Лакота за скромност. Карат ги да се състезават, противно на вярванията на Лакота за равенство. Поощряват ги да изразяват мнението си, докато родителите им ги учат на смиреност. С други думи, белите им учители са убедени, че е много трудно да се работи с тях, а родителите им смятат, че децата им са покварени от една чужда култура.
С течение на времето, оригиналната култура на тези индианци изчезва, а новата не им осигурява необходимия заместител. Няма вече юношески пътешествия и как тогава младите хора да разберат каква роля им се полага в живота?
Ериксън е силно впечатлен от трудностите, възникващи за младежите от племето Лакота, с които общува. Но това да пораснеш и да откриеш своето място в света е трудно не само за тях, но и за много други американци. Афро-американците се опитват да сглобят отново идентичността си от забравените африкански корени, от културата на бедност и безпомощност, и от тази на обкръжаващото ги бяло мнозинство. Азиатските американци по подобен начин се разкъсват между азиатските и американските традиции. Селското население на Америка открива, че културата от тяхното детство няма да се впише с тази в едно по-голямо общество. И повечето от американците от европейски произход в действителност са съхранили много малка част от оригиналната си културна идентичност, с изключение на това да се обличат в зелено на деня на свети Патрик или да пазят рецептата за марината на баба си! Американската култура, тъй като е на всички, е в известен смисъл ничия.
Подобно на местните американци и останалите също са загубили повечето от ритуалите, които някога са ги направлявали през живота им. Кога ставаш възрастен? Когато излезеш от пубертета? Или когато за първи път правиш секс? Или след като станеш на 16? Или вземеш шофьорска книжка? Или завършиш гимназия? Или гласуваш на избори за първи път? Или когато си назначен на първата си работа? Или вече ти е разрешено да пиеш алкохол? Или завършиш колежа? От кой момент нататък всички започват да се държат с теб, като с възрастен?
Вижте някои от противоречията: може да си достатъчно голям, за да ти поверят двутонна високоскоростна купчина метал, а все още да не ти разрешават да гласуваш; може да си достатъчно пораснал, за да загинеш за страната си на бойното поле, а все още да нямаш право да си поръчаш бира; като колежанин, може да ти поверят хиляди долари студентски заеми, но да не ти е дават да избираш курсовете, които да посещаваш.
При традиционните общества (дори и при американското преди 50-100 години), в търсене на пътя си в живота, младият човек се обръщал към родителите, роднините, съседите или учителите си. Те били свестни работливи хора (повечето от тях) и сме искали да бъдем като тях.
За съжаление, повечето деца днес търсят ролеви модели в медиите и най-вече в телевизията. Не е трудно да се разбере защо: хората на екрана са по-красиви, по-богати, по-умни, по-забавни, по-здрави и по-щастливи от всеки друг в обкръжението ни! За съжаление, те не са истински. Винаги с изумление забелязвам колко голям е броят на колежаните, които бързо се разочароват от избраната специалност, защото откриват, че се изисква много работа и учене, за да я усвоят. По телевизията не е така. По-късно, мнозина се разочароват, тъй като работата, към която с толкова труд са се стремяли, се оказва нетолкова възхитителна и задоволяваща, колкото са си я представяли. За пореден път ще повторя - това не изглежда както по телевизията. Не бива да се изненадваме, че толкова много млади хора избират прекия път на престъпленията или пък вълшебния свят на наркотиците.
Някои от вас може да приемат това за преувеличение или стереотип на съвременните младежи. Аз определено се надявам, че преминаването ви от детството към юношеството е било леко и безаварийно. Но мнозина, измежду които сме и аз, и Ериксън, биха използвали пътешествие за откриване на ролята си в живота.
Биография
Ерик Ериксън е роден във Франкфурт, Германия, на 15 Юни 1902г. Съществува една загадка около произхода му: биологичният му баща е неизвестен датчанин, изоставил майка му – млада еврейка на име Карла Абрахамсен, докато била бременна. Тя отглежда сина си сама през първите три години от живота му. След това се омъжва за д-р Теодор Хомбергер, който е педиатърът на Ерик и всички заедно се преместват в Карлсруе, южна Германия.
Не можем да подминем този момент от биографията му, без да го коментираме: развитието на идентичността е един от основните моменти и в живота на Ериксън, и в теорията му. По време на детството и ранното му юношество, той е Ерик Хомбергер, а родителите му пазят в тайна подробностите около раждането му. И той се превръща във високо русо и синеоко момче, което е евреин. В църковното училище, децата му се подиграват, задето е със скандинавски черти, а в основното училище - задето е евреин.
След като завършва гимназията, Ерик се посвещава на това да бъде художник. В свободните си от курсовете по изкуства часове, обикаля Европа, посещава музеи и спи под мостовете. Води бунтарски начин на живот много преди той да се превърне в „занимание сам по себе си”.
Когато става на 25 години, приятелят му Петер Блос, актьор и в последствие психоаналитик, му предлага да кандидатства в експерименталното училище за американци, управлявано от Дороти Бърлингам, приятелка на Анна Фройд. Освен образованието в областта на изкуството, Ериксън получава диплома и от Виенското психоаналитично общество, и от Монтесори. Самата Анна Фройд провежда сесии по психоанализа с него.
По време на престоя си там, той среща Джоан Серсън, канадска учителка по танци в училището. Историята продължава с това, че двамата имат три деца, едно от които става социолог.
С идването на власт на нацистите, семейството на Ериксън напуска
Виена
и първоначално се отправя към Копенхаген, а след това - към Бостън. Той получава
пост в Медицинското училище Харвард и има частна практика по детска психоанализа.
По това време се среща с психолози като Хенри Мъри и Курт Левин, и антрополози
като Рут Бенедикт, Маргарет Мийд, и Грегъри Бейтсън. Мисля, че спокойно може
да се каже, че тези антрополози имат толкова силно влияние върху него, колкото
и Зигмунд и Анна Фройд!
По-късно преподава в Йейл, а след това - в Калифорнийския университет в Бъркли. През този период създава и известните си учения за съвременния живот в племената Лакота и Юрок.
Когато става американски гражданин, той официално сменя името си на Ерик Ериксън. Синът му, Кай, смята, че това е продиктувано от желанието да се определи като творение на самия себе си – Ерик, “син на Ерик” (бел. прев. Ериксън буквално означава “син на Ерик”).
През 1950г. той пише „Детство и общество”, което съдържа обобщения на изследванията му сред коренното население на Америка, анализи на Максим Горки и Адолф Хитлер, дискусия за „Американската личност” и основни линии на неговата версия за теорията на Фройд. Тези теми – влиянието на културата върху личността и анализа на исторически фигури – се повтарят в още две негови книги, едната от които “Истината за Ганди”, му носи наградите „Пулицър” и “Националното отличие за книги”.
През 1950г., по времето на терора от управлението на сенатор Джоузеф Мак Карти, Ериксън напуска Бъркли, тъй като професорите там са принудени да подпишат "клетви за вярност". Прекарва десет години работейки и обучавайки в клиника в Масачузетс, и други десет обратно в Харвард. След като се пенсионира през 1970г., пише и прави изследвания заедно със съпругата си. Умира през 1994г.
Теория
Ериксън е фройдистки психолог на Аз-а. Това означава, че приема за (в основни линии) точни и идеите на Фройд, вкл. и по-оспорваните от тях, като например тази за Едиповия комплекс, и тези за Аз-а, добавени от други фройдисти, като Хайнц Хартман и, разбира се, Анна Фройд. Въпреки това, Ериксън е много по-обществено и културно ориентиран от повечето фройдисти, както можете да очаквате от човек с неговите антропологични интереси, и често изтласква от картинката гледището за инстинктите и за несъзнаваното. Може би заради това, той е еднакво популярен и сред фройдистите, и сред не-фройдистите!
Епигенетичният принцип
Ериксън е най-известен с работата си по доизясняването и обогатяването на теорията на Фройд, в частта й за етапите на развитие на личността. Според него, развитието съществува, благодарение на епигенетичния принцип. Това означава, че развитието на личността ни преминава през осем предопределни етапа. Успехът ни при всеки от тях отчасти зависи от това как сме се справили с предходния. Малко като при разлистването на розов цвят, при което всяко листче се отваря по определено време, в определен ред, който природата е заложила чрез генетичния материал. Ако се намесим в естествения ред, като дърпаме листчетата да разцъфтят, значи увреждаме развитието на цялото цвете.
Всеки етап включва определени задачи на развитието, които са психосоциални по своята същност. Въпреки, че следва фройдистката традиция, като ги нарича “кризи”, те са по-широкообхватни и по-слабо специфични, отколкото предполага терминът. Например, детето в началните класове трябва да се научи да бъде прилежно и го постига, чрез комплекс от социални взаимодействия със семейството и училището.
Различните задачи при всеки от етапите се описват с два термина. Задачата на бебето, например, се описва с "доверие-недоверие". Отначало, може да изглежда очевидно, че бебето трябва да се научи да се доверява, а не да не се доверява. Но Ериксън пояснява, че това, което трябва да усвоим е балансът между двете: определено трябва да се научим да се доверяваме, но трябва да развием в себе си и мъничко недоверие, за да не се превърнем в лековерни глупаци, когато пораснем!
За всеки етап има най-благоприятно време. Няма смисъл да тикаме децата в зрялостта, както е типично за хората, обладани от идеята за успех. Нито е възможно да забавим темпа на развитие, за да предпазим малките от изискванията на живота. Има време за всяка задача.
Ако се справим добре със стадия, си изграждаме определено позитивно качество, или психологическа сила, която ни помага през следващите стадии в живота. От друга страна, ако не се справим толкова добре, може да се появят неадаптираност или увреждания, както и да застрашим бъдещото си развитие. Увреждането е по-лошата алтернатива и включва твърде малко от положителната и твърде много от отрицателната страна на задачата, както човек, който не може да се доверява на другите. Неадаптираността не е толкова неблагоприятна и включва твърде много от положителната и твърде малко от негативната страна, както е при човек, който е прекалено доверчив. (Следва тук)
Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерик Ериксън
