Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерик Ериксън
Шести стадий
Ако сте стигнали дотук, вече сте в ранния период на това да сте възрастен, който продължава от 18 до около 30 години. Календарната възраст, характерна за стадиите при възрастните, е доста по-размита отколкото при детските стадии и хората може значително да се различават. Задачата през този период е да се достигне близост, вместо да се остане в изолация.
Близостта е способността да се отвориш пред другите, в качеството си на любим човек, приятел, и част от обществото. Тъй като вече имате ясно чувство за това кой сте всъщност, вече не се страхувате, че "ще загубите" себе си, за разлика от повечето юноши. "Страхът от обвързване", който някои хора проявяват, е пример за незрялост. Този страх невинаги е особено явен. Мнозина в днешно време винаги отлагат развитието на връзките си: "Ще се оженя (или ще създам семейство, или ще се включа във важни социални мероприятия) веднага щом завърша образованието си, веднага щом си намеря работя, веднага щом си купя къща и т.н." Ако сте бил сгоден през последните 10 години, какво Ви спира да не го направите още сега?
Освен това, младият възрастен вече не трябва да се доказва. Тийнейджърската любовна връзка често е опит да се докажеш, чрез това да си част от двойка. „Кой съм аз? Аз съм гаджето й.” Връзката през ранния период на възрастните трябва да представлява два независима Аз-а, които се опитват да създадат нещо по-голямо от тях самите. Ние интуитивно разпознаваме това, като се мръщим на романтичните взаимоотношения между млад възрастен и тийнейджър, тъй като виждаме потенциала за манипулация, от страна на по-възрастния член на двойката.
Обществото ни не е направило кой знае какво и по отношение на младите възрастни. Акцентът върху кариерите, изолацията в живота в градовете, разделянето на двойките, заради необходимостта от мобилност и общия, лишен от човечност облик на съвременния живот, възспират хората от естественото развиване на близките им отношения. Аз съм типичен пример за човек, местил се десетки пъти през живота си. Нямам ни най-малка представа какво се е случило с децата, с които израснах или с приятелите ми от колежа. Най-отдавнашният ми приятел живее на хиляди километри от мен. Преместих се тук, заради необходимостта да имам работа и доскоро не изпитвах принадлежност към дадена общност.
Преди да съм станал прекалено подтискащ, нека да спомена, че мнозина от вас може би не са преживявали тези неща. Ако сте израснали и сте останали да живеете на същото място и най-вече, ако става дума за селска общност, сте много по-склонен да развиете дълбоки, дълготрайни приятелства, да се ожените за гаджето си от гимназията и да изпитвате силна обич към общността си. Но този начин на живот бързо се превръща в отживелица.
Ериксън нарича неадаптивната склонност от този стадий “промискуитет”. Това означава, че ставате близки прекалено свободно, твърде лесно и без особена дълбочина. Тази склонност може да се отнася до отношенията ви с вашите приятели, съседи, с цялата общност както и с любимите ви хора.
Негативното качество се нарича “изключване” и се отнася до стремежа да се изолирате от любов, приятелство, от връзки с общността си и да развиете определена доза омраза, като компенсация за самотата си.
Ако успешно преминете през този стадий, ще носите в себе си до края на живота си качество или психосоциална сила, която Ериксън нарича “любов”. Любовта, в контекста на теорията му означава да бъдеш способен да сложиш настрани различията и противопоставянията чрез „взаимността на отдаването”. Тя включва не само любовта, която намираме при добрия брак, но и тази между приятели, съседи, колеги и сънародници.
Седми стадий
Седмият стадий е средният период на възрастните. Трудно е да се определи календарната възраст за него, но той се простира в периода, когато активно отглеждаме децата си. За повечето хора от нашето общество, това означава някъде между средата на двадесетте и края на петдесетте години. Задачата тук е да развием правилно съотношение между съзидателност и застой.
Съзидателността е продължение на любовта в бъдещето. Тя е грижа към следващите поколения. Затова е значително по-малко „егоистична” отколкото близостта от предишния стадий: близостта е любовта между любовници или приятели, т.е. между равни и е взаимна. О, разбира се, че се обичаме не-егоистично, но реалността е такава, че ако любовта ни не бъде споделена, не я считаме за истинска. При съзидателността това очакване за споделеност отсъства, или поне не присъства така задължително. Малцина родители очакват „възвръщане на инвестицията” от децата си. Или ако не е така, не ги считаме за особено добри родители!
Въпреки че повечето хора проявяват съзидателност като раждат и отглеждат деца, съществуват и много други нейни проявления. Ериксън посочва преподаването, писането, изобретяването, изкуствата и науките, социалната дейност и най-общо казано – допринасянето за добруването на бъдещите поколения – всичко, което задоволява онази стара необходимост „да бъдещ полезен”.
Застоят, от друга страна, означава да си зает само със себе си, да не се грижиш за никого. Човек в застой спира да бъде продуктивен член на обществото. Вероятно е трудно да си представим, че трябва да имаме каквито и да е периоди на „застой” в живота си, но неадаптивната тенденция, която Ериксън нарича „свръхпродължение” илюстрира този проблем: хората се опитват да бъдат толкова съзидателни, че нямат време за самите себе си, за почивка и възстановяване. Такъв човек не допринася особено ефективно. Сигурен съм, че всички познаваме по някой, който се е заел с толкова много неща, че няма време за нито едно от тях!
По-очевидно, разбира се, е негативното качество, наречено “отхвърляне”. Ако за вас са характерни занижена съзидателност и прекомерен застой, значи вече не играете активна роля в обществото си. И голяма част от това, което наричаме „смисъл на живота” се отнася до това как живеем и с какво допринасяме за света около себе си.
Седмият стадий е периодът на „кризата на средната възраст”. Понякога, мъжете и жените поглеждат назад и си задават големия и тежък въпрос „за какво правя всичко това?” Обърнете внимание на самия въпрос: тъй като фокусът им е върху тях самите, те си задават въпроса „какво”, а не „за кого” го правят. В паниката си, че остаряват и че не са преживели или достигнали нещата, които са очаквали като млади, те се опитват да си възвърнат младостта. Мъжете често са най-ярките примери в това отношение: напускат съпругите и работата си, купуват си лъскави дрехи и започват да се мотаят по барове. Разбира се, те рядко намират това, което търсят, защото търсят не това, което трябва!
Но ако преминете успешно през този стадий, ще развиете способността да се грижите, която ще ви е полезна до края на живота.
Осми стадий
Този последен стадий, който деликатно е наречен “късен етап на възрастните” или "зрялост", или по-неделикатно – “старост”, започва някъде около пенсионирането, след като децата вече са заживели самостоятелно, да кажем някъде около 60 години. Някои от по-възрастните приятели биха протестирали срещу определянето на тази възраст като старост и биха казали, че тя започва когато се почувстваш стар, но това е последица от култа към младостта в нашата култура, при която дори старите хора отказват да коментират годините си. Според теорията на Ериксън, достигането на този стадий е нещо хубаво, а недостигането му предполага, че по-ранни проблеми са забавили развитието ви!
Задачата при него е да се развие цялост на Аз-а с минимални количества отчаяние. Този стадий, особено от гледна точка на младостта, изглежда като най-трудният измежду всички останали. Първо, налице е отчуждаване от обществото, породено от усещане за безполезност и това е типично за повечето хора от нашата култура. Някои се пенсионират от работата, която са вършили с години, други осъзнават, че родителските им задължения приключват, а най-голямата част измежду тях откриват, че приносът им вече не е желан.
Освен това идва и усещането за биологична безполезност, тъй като и тялото вече не прави всичко, което е можело в миналото. Жените преживяват, понякога драматична, менопауза. Мъжете откриват, че вече не могат да “го вдигат”. С това идват и заболяванията, характерни за този етап от живота, като артрит, диабет, сърдечни проблеми, тревоги за наличие на рак на гърдата, яйчниците, простатата и т.н. Появяват се и страхове за неща, за които досега никога не сме се притеснявали – да не се разболеем от грип, или да не паднем.
Заедно с болестите нахлуват и тревогите, свързани със смъртта. Приятелите умират. Роднините умират. Съпругът умира. И, разбира се, сигурно е, че и вашият ред ще дойде. Изглежда, че всеки, в подобна ситуация, би изпитвал отчаяние.
В отговор на този страх, някои възрастни хора стават прекалено ангажирани с миналото си. Все пак, именно тогава нещата са били по-добре. Някои се вглъбяват в провалите си, в лошите решения, които са взели, и съжаляват, че (за разлика от предишния стадий) вече нямат време и сили да ги променят. Други се поддават на депресия, озлобление, параноя, хипохондрия или започват да се държат глуповато без значение дали съществуват физически причини за подобно поведение.
Цялостта на Аз-а означава да се примирите с живота си, а следователно и с края му. Ако можете да погледнете назад и да приемете хода на събитията, изборите, които сте направили, живота си, такъв, какъвто сте го живели, тогава не би трябвало да се страхувате от смъртта. Въпреки, че за повечето от вас този етап все още не е настъпил, все пак можете да бъдете съпричастни, като се замислите за живота си досега. Всички сме правили грешки - големи и малки, и ако не бяхме направили точно тях, нямаше да сме тези, които сме. Ако ви беше провървяло много, или ако играехте на сигурно и бяхте допуснали съвсем малко грешки, животът ви нямаше да е толкова богат, колкото е.
Неадаптивната склонност на осми стадий се нарича “предположение”. Тя се получава, когато човек “предполага” цялост на Аз-а, без всъщност да се срещне с трудностите на старостта. Увреждането се нарича “презрение” към живота – своя собствен и този на другите.
Човек, който се приближава към смъртта без страх, носи качество, което Ериксън нарича “мъдрост”. Според него мъдростта е дар за децата, защото “здравите деца няма да се страхуват от живота, ако на възрастните около тях е присъща достатъчна цялост, за не се страхуват от смъртта”. Според него е вид дарба човек да бъде истински мъдър, но ви съветвам да разглеждате думата “дарба” в най-широк смисъл - открих, че има хора с изключително скромни дарби, които ме научиха на много неща, и то не с мъдрите си думи, а с простичкия си и добър подход към живота и смъртта, чрез своята “щедрост на духа”.
Дискусия
Не се сещам за друг, освен Жан Пиаже, който толкова много да е популяризирал разглеждането на развитието от гледна точка на преминаването през различни стадии, като Ерик Ериксън. И въпреки това, стадиите определено не са особено често срещан подход сред теоритиците на личността. Измежду хората, споменати в този текст, само Зигмунд и Анна Фройд напълно споделят убежденията му. Повечето теоритици предпочитат постепенния подход към развитието и говорят за “фази” или “преходи”, вместо за ясно маркирани стадии.
Но съществуват етапи на живота, които е доста лесно да разпознаем, тъй като носят всичко необходимо, за да се определи биологичното развитие. Юношеството е "препрограмирано" да настъпи тогава, когато настъпва, както и раждането, както и, с голяма вероятност, естествената смърт. Първата година от живота има някои специални качества, подобни на качествата при фетоса, а последната съдържа някои "катастрофални" качества.
Ако разширим значението на стадиите, за да включим определена логическа последователност, т.е. неща, които се случват в определен ред, не защото са програмирани биологично, а защото такъв е смисълът им, можем да постигнем доста добър резултат: отбиването на кърмачето и приучаването за използване на гърне трябва да предхождат независимостта от майката, необходимо за ходенето на училище, естествено е човек да е съзрял сексуално преди да си намери интимен партньор, както и да бъде полово активен, преди да има деца, и задължително – да има деца, преди да се наслади на “отлитането им от гнездото”!
А ако разширим значението на стадиите дори още повече и включим социалното “програмиране” като го прибавим към биологичното, можем да добавим и периодите на зависимост, на ходене на училище, на работа и на пенсиониране. При такъв обхват на понятието, вече не е трудно да имаме седем или осем стадия, просто сега вече ще ви се наложи да ги наречете “стадии” вместо фази или нещо също толкова неясно.
Трудно е да защитим осемте стадия на Ериксън, ако приемем изискванията му за тълкуване на това какво значи “стадий”. При отделните култури и дори в рамките на една и съща култура, възрастовите граници могат да бъдат доста различни. В някои страни, бебетата се отбиват на 6 месеца и се учат да ползват гърне на 9 месеца. В други – ги кърмят доста по-дълго. Нашите деди са се женили на 13 години и първото им дете се раждало, когато те самите били на 15г. В днешно време сме склонни да отлагаме брака докато не станем на 30г. и бързаме да създадем своята единствена рожба преди да сме станали на 40г. Очакваме с нетърпение да се пенсионираме, докато в други времена и култури, пенсионирането изобщо не съществува.
И въпреки това, стадиите според Ериксън ни дават определена рамка. Можем да говорим за своята култура, в сравнение с другите, или за днешните времена в сравнение с тези от преди няколко века, като разглеждаме по какво се различаваме от “стандартите”, заложени в теорията му. Ериксън и другите изследователи откриват, че основните модели са типични за повечето култури и за различните епохи. С други думи, теорията му отговаря на едно от основните изисквания за теория на личността – изискване, което често е по-важно дори от истината, а именно – полезна е.
Също така тя ни предлага идеи, които може би не бихме забелязали иначе. Например, може да мислите за осемте му стадия като серия от задачи, които не са подчинени на каквато и да е логическа връзка. Но ако разделите живота на 2 поредици от по 4 стадия, можете да откриете истински модел, при който едната половина е развитието на детето, а другата – на възрастния.
През първия стадий, бебето трябва да разбере, че “то” (има се предвид светът, най-вече представляван от мама, татко и самото то) е “ОК”. През втория стадий, детето се научава на “Мода да го направя” тук и сега. През третия – то трябва да придобие ново умение - “Мога да планирам” и проектира себе си в бъдещето. През четвъртия стадий детето, вече ученик, разбира, че “Мога да завършвам” плановете си. При преминаването си през тези четири стадия, детето развива способен Аз, подготвен за истинския свят.
През втората половина от схемата - тази на възрастния - ние се развиваме отвъд Аз-а. Целта на пети стадий е да се установи нещо, което силно наподобява "ОК" - юношата трябва да достигне до "Аз съм ОК" - заключение, базиращо се на успешно преминаване през предходните 4 стадия. През шестия стадий, младият възрастен трябва да се научи да обича, което е вид социално "Мода да го направя" тук и сега. Целта на седми стадий е, възрастният да съумее да увеличава обхвата на тази любов и да я разпростира и в бъдещето, под формата на грижа. През осми стадий, човек трябва да се научи да се "Завършва" като Аз и да установява нова и по-широка идентичност. Можем да заемем термина на Юнг и да кажем, че втората половина на живота е посветена на реализиране на себе си.
Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерик Ериксън
