През Септември 1942г. млад лекар, съпругата му, за която наскоро се е оженил, майка му, баща му и брат му са арестувани във Виена, и закарани в концентрационен лагер в Бохемия. Случилото се там и в три други лагера, тласкат младия лекар - "затворник 119,104" - да осъзнае колко е важно човек да има смисъл в живота си.
Едно от най-ранните събития в тази насока е загубата на ръкописа,
който е работата на живота му, по пътя към лагера Аушвиц. Младият лекар предварително
съшива този ръкопис в подплатата на палтото си, но е принуден да го остави
непосредствено преди да замине. Впоследствие прекарва много нощи, в опити
да възстанови написаното първо в съзнанието си, а после и на откраднати листове
хартия.
Следващият значителен момент настъпва една сутрин, когато той марширува към работното си място, за да поставя железопътни релси. Тогава чува друг затворник да се пита на висок глас за съдбата на съпругите им. Младият лекар се замисля за своята съпруга и осъзнава, че тя е част от самия него:
“Поглъщането на човек е чрез любовта и в любовта. Разбирам как някой, който е загубил всичко, все пак може да чувства блаженство, било то само заради краткия момент на съзерцание на любимата си (1963г., стр. 59).”
Докато е подложен на мъченията забелязва, че измежду затворниците с шанс за оцеляване в лагерите на смъртта, този шанс е най-голям при хората, които имат идея за бъдещето си – било то значима цел, която да реализират или стремеж да се завърнат при близките си.
Всъщност, смисълът, скрит в самото страдание, го впечатлява най-силно:
“Има цел и на онзи живот, който е почти лишен от съзидателност и радост, и който допуска само една възможност за силно морално поведение, а именно - отношението на един човек към съществуването му и съществуване, ограничено от външни сили ... Без страдание и смърт, човешкият живот не би бил пълен”. (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г.).
Този млад лекар, разбира се, е Виктор Емил Франкъл.
Биография
Виктор Франкъл е роден във Виена на 26 Март 1905г. Баща му, Габриел Франкъл, е силен, дисциплиниран човек от Моравия, който извървява пътя от стенограф в държавно учреждение до директор на Министерството на Социалните Грижи. Майка му, Елза Франкъл (с моминско име Лион), е нежна, набожна жена от Прага.
Средното от трите деца в семейството, младият Виктор е преждевременно развит и изключително любопитен. Още едва четири-годишен знае, че иска да стане лекар.
В гимназията участва активно в местната организация на Младите
социалистически работници. Интересът му към хората го насочва към изучаване
на психология. Завършва училище с психоаналитично есе за философа Шопенхауер
и публикация в "Международния журнал по психоанализа", както и с
поставянето на началото на доста активна кореспонденция с великия Зигмунд
Фройд.
През 1925г., година след завършването си и докато получава медицинско образование, той се среща лично с Фройд. Въпреки това, теорията на Алфред Адлер е по-близка до вижданията на Франкъл и през същата година публикува статията си “Психотерапия и мироглед” в “Международния журнал по индивидуална психология” на Адлер. През 1926г. Франкъл използва термина “логотерапия” в публична лекция за първи път и започва да усъвършенства своето течение на Виенската психология.
През 1928г. и 1929г. той организира безплатни консултативни центрове за тийнейджъри във Виена и в шест други града и започва работа в Университетската психиатрична клиника. През 1930г., защитава докторат по медицина и е повишен в асистент. През следващите няколко години, Франкъл продължава специализацията си по неврология.
През 1933г. е назначен за завеждащ отделението за жени, направили опит за самоубийство в психиатричната болница, в което се лекуват хиляди пациенти годишно. През 1937г. започва своя собствена практика в областта на неврологията и психиатрията. Една година по-късно войските на Хитлер нахлуват в Австрия. Франкъл получава виза за САЩ през 1939г., но загрижен за възрастните си родители, не я използва.
През 1940г. той е назначен за завеждащ неврологичната катедра на Болницата Ротшилд - единствената болница за евреи във Виена по времето на нацисткия режим. Той издава много фалшиви диагнози на пациентите си, за да заобиколи новите наредби, постановяващи евтаназия за психично болните. През този период започва ръкописа си“Докторът и душата”.
Франкъл се жени през 1942г., но през септември същата година той, жена му, майка му, баща му и брат му са арестувани и откарани в концентрационния лагер Терезиенщад в Бохемия. Баща му умира от глад там. Майка му и брат му са убити в Аушвиц през 1944г. Жена му умира в Берген-Белзен през 1945г. Само сестра му, Стела, оцелява, защото успява да емигрира в Австралия малко преди всичко това да започне.
При преместването на Виктор Франкъл в Аушвиц, ръкописът му “Докторът и душата” е открит и унищожен. Желанието му да завърши работата си и надеждата, че някой ден отново ще се събере с жена си и семейството си, му помагат да не изгуби надежда в тази иначе толкова безнадеждна наглед ситуация.
След още две местения в още два лагера, той се разболява от коремен тиф. Поддържа се буден като преработва ръкописа си на откраднати листове хартия. През Април 1945г., лагерът му е освободен и Франкъл се връща във Виена, за да открие за смъртта на хората, които обича. Въпреки, че е почти съсипан и се чувства съвсем сам на света, той приема поста на директор на Виенската Неврологична Поликлиника и остава на него през следващите 25 години.
Впоследствие, преработва книгата си и я публикува, което му печели преподавателско място в Медицинския Университет на Виена. Само 9 дни по-късно започва да диктува нова книга “Човешкото търсене на значение”. Преди смъртта му вече са продадени над 9 милиона от нея, пет от тях - само в САЩ!
През този период, Виктор Франкъл среща млада асистентка в операционна зала, на име Елинър Шинд – “Ели” – и се влюбва в нея от пръв поглед. Въпреки че е наполовината на неговите години, той смята, че е нейна заслугата той да добие куража да намери отново своето място в света. Двамата се женят през 1947г. и през декември същата година им се ражда дъщеря – Габриел.
През
1948г., Франкъл получава докторска степен по философия. Дисертацията му “Несъзнаваният
Бог” е изследване на връзката между психологията и религията. Същата
година, той става доцент по неврология и психиатрия във Виенския Университет.
През 1950г. основава и става президент на “Австрийското медицинско общество
по психотерапия”.
След като е повишен в професор, той добива все по-голяма известност в кръговете извън Виена. Изнесените му лекции, хоноруваните докторати и отличията са твърде много, за да ги изброим тук, но можем да споменем само наградата “Оскар Фистър” от Американското психиатрично общество и номинацията за “Нобелова награда за Мир”.
Франкъл продължава да преподава във Виенския Университет до 1990г., когато е на 85 години. Трябва да отбележим, че е запален планински катерач и получава разрешителното си да пилотира самолет на 67г.!
През 1992г., приятели и членове на семейството му основават института “Виктор Франкъл” в негова чест. През 1995г., завършва своята автобиография, а през 1997г. публикува последната си книга “Човешкото търсене на основното значение”, която се основава на докторската му дисертация. Той има 32 книги, преведени на 27 езика.
Теория
Теорията и терапията на Виктор Франкъл произлизат от преживяното в Нацистките лагери. Като наблюдава кой от затворниците оцелява и кой не (въпреки, че е имал шанс да оцелее!), той стига да извода, че философът Фридрих Ницше е бил прав: “Този, който има за какво да живее може да понесе почти всичко” (Фридрих Ницше). Франкъл вижда, че хората, надявали се, че ще се съберат отново с близките си, тези, които кроят планове и искат да ги реализират, и силно вярващите, имат по-големи шансове да преживеят страданията от онези, изгубили всякаква надежда.
Той кръщава своята форма на терапия "логотерапия" от гръцката дума "логос" - в превод - "учение", "дума", "дух", "Бог" или "смисъл". Именно върху това последно значение се фокусира Франкъл, въпреки че и другите не са далече от смисъла, който той влага. Като се сравнява с другите велики Виенски психиатри - Фройд и Адлер, Франкъл счита, че Фройд по същество поставя желанието да се достави удоволствие за двигател на цялата човешка мотивация, а за Адлер това е желанието за власт. Логотерапията поставя желанието за смисъл.
Франкъл също използва гръцката дума "ноос" - за съзнание или дух. Той счита, че в традиционната психология, обръщаме внимание на “психодинамиката”, според която хората се опитват да намалят психическото напрежение. Вместо това, или в допълнение, Франкъл ни съветва да наблегнем на ноодинамиката, защото според нея, напрежението е необходимо за здравето, или поне що се отнася до смисъла. Хората искат напрежението да е част от стремежа към постигане на истински значима цел!
Вероятно, оригиналният въпрос, с който Франкъл се е занимавал по-рано в кариерата си на лекар, е бил породен от опасността от редукционизъм. Тогава, както и сега, медицинските училища наблягали на идеята, че всичко се свежда до физиология. Физиологията също популяризира редукционизма: съзнанието най-добре може да се обясни като "страничен ефект" на мозъчните механизми. Духовният аспект на човешкият живот, едва ли не, не си заслужава да се споменава (и все още е така!)! Франкъл вярва, че цели поколения лекари и учени са били обучени така и това създава определен цинизъм в учението за човешкото съществуване.
Той си поставя за цел да постигне баланс между физиологичната и духовната гледна точка и счита, че това е значима стъпка към разработването на по-ефективно лечение. В този дух е изказването му: "... де-невротизирането на човечеството изисква ре-хуманизиране на психотерапията" ("Несъзнаваният Бог: Психотерапия и теология", 1975). (Следва тук)
Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Виктор Франкъл
