Биография

Ерих Фром е роден във Франкфурт, Германия, през 1900г. Баща му е бизнесмен и според Ерих, е доста своенравен. Майка му често е депресирана. С други думи, подобно на доста от хората, които вече разгледахме и той не е имал щастливо детство.

Както и Юнг, Фром произхожда от силно религиозно семейство – в този случай – православни евреи. Самият той по-късно става, както сам го дефинира – “атеистичен мистик”.

В автобиографията си “Отвъд оковите на илюзията”, той говори за две важни събития през ранното си юношество, които го карат да поеме по своя път. Първото включва приятелка на семейството:

“Може би тя беше на 25г., беше красива, привлекателна и в допълнение – художничка – първата художничка, която бях виждал. Спомням си, че бях чул, че е сгодена, но след известно време е развалила годежа. Почти неизменно беше в компанията на овдовелия си баща. Спомням си го като стар, безинтересен и доста непривлекателен мъж или поне така си мислих (може би оценката ми за него донякъде бе повлияна от ревност). Един ден чух шокираща новина: баща й починал и веднага след това тя се самоубила, оставяйки завещание, в което последната й воля била да бъде погребана заедно с него”.

Както можете да си представите, подобна новина поразява силно 12-годишния Ерих и той си задава въпроса, който мнозина от нас биха си задали: “Защо?” След време започва да намира някои отговори – частични, разбира се – в теорията на Фройд.

Второто събитие е още по-значимо: Първата Световна Война. На крехката възраст от 14 години, Фром вижда крайностите, плод на сляпото следване на национализма. Всички около него чуват посланието: “Ние (германците, или по-точно казано, християните германци) сме велики; те (англичаните и другите съюзници) са евтини продажници.” Омразата и “лудостта на войната” го ужасяват, както и би трябвало.

И така, за пореден път той иска да разбере нещо необяснимо – ирационалността на масовото поведение – и намира някои отговори, този път в трудовете на Карл Маркс.

За да завършим историята на Фром, ще кажем, че той получава докторска степен в Хайделберг през 1922г. и започва кариерата си на психотерапевт. Емигрира за САЩ през 1934г. – популярен момент за напускане на Германия! – и се установява в Ню Йорк. Там се среща с много от другите мислители-бежанци, включително и с Карен Хорни, с която има любовна връзка.

Към края на кариерата си се мести в Мексико Сити, за да преподава. Там той прави множество изследвания на връзката между икономическата класа и типовете личности. Умира през 1980г. в Швейцария.

---

Теория

Както предполага биографията му, теорията на Фром е доста уникална смесица между идеите на Фройд и тези на Маркс. Фройд, разбира се, акцентира на несъзнаваното, на биологичните пориви, на подтискането и т.н. С други думи, Фройд, постулира идеята, че характерите ни зависят от биология. Маркс, от друга страна, вижда хората, като предопределени от обществото, и по-специално, от икономическите системи.

Фром добавя към тази смес от две детерминистични системи нещо, което им е доста чуждо: идеята за свободата. Той разрешава на хората да се издигнат над детерминизма, който Фройд и Маркс им приписват. В действителност, Фром превръща свободата в централната характеристика на човешката природа!

Той посочва случаи, когато се проявява само детерминизма. Добър пример за почти чист биологичен детерминизъм, ала Фройд, са животните (поне простите животни). Те не се тревожат за свободата - инстинктите им се грижат за всичко. Кълвачите, например, не се нуждат от съвети за избор на професия, за да решат какво да правят когато пораснат: те просто ще бъдат кълвачи!

Добър пример за социоикономически детерминизъм, ала Маркс, е традиционното общество от Средните векове. Точно както и кълвачите, малцина през онази епоха са имали нужда от кариерно консултиране. Те са следвали предначертания си път, великата верига на съществуването, която да им каже какво да правят. В основни линии, ако баща ти е селянин, такъв ще бъдеш и ти. Ако той е крал, ще наследиш трона. А ако си жена, е, имало е само една роля за жените.

В днешно време, можем да обърнем поглед към живота в Средните векове или към този на животните и да се свием уплашено. Но истината е, че е лесно да си лишен от свобода – както е при биологичния или при социалния детерминизъм. Животът ви следва определен ход, носи значение и нямате съмнения или поводи да търсите себе си, просто пасвате на ролята си и никога не страдате от криза на идентичността.

В исторически план, този прост живот е подложен на сътресения през Ренесанса. Тогава хората започват да разглеждат човечеството, а не Господ, като център на Вселената. С други думи, вече не се обръщаме към църквата (и другите традиционни институции) за пътя, по който ще поемем. После настъпва Реформацията с идеята, че всеки от нас е индивидуално отговорен за спасението на душата си. След това идват демократичните революции, като Американската и Френската - изведнъж нещата се променят и вече се очаква сами да управляваме себе си! После настъпва Индустриалната революция и вместо да орем земята или да произвеждаме неща със собствените си ръце, трябва да продаваме труда си за пари. Т.е. превръщаме се в служители и потребители! Следва периодът на Социалистическите революции, като Руската и Китайската, които носят идеята за масовите икономики. След тях вече не отговаряте само за собственото си благополучие, а и за това на вашите колеги!

Така, за малко повече от 500 години, идеята за индивида, с индивидуалните си мисли, чувства, морал, свобода и отговорности, започва съществуването си, но с нея идват и изолацията, отчуждението и объркаността. Трудно е да понасяме свободата си и когато имаме възможност гледаме да я избягваме.

Фром описва три начина, по които бягаме от свободата:

1. Авторитаризъм. Стремим се да избягаме от свободата като се слеем с другите или станем част от авторитарна система, подобна на обществото от Средните векове. Има два начина да го постигнем. Първият е да се подчиним на нечия власт и да станем пасивни и сервилни. Вторият е самите ние да се превърнем в авторитарна институция, в някой, който създава ред за другите. И по двата начина, избягваме от собствената си идентичност.

Фром нарича крайните прояви на авторитаризъм “мазохизъм и садизъм”, и посочва, че при тях хората с удоволствие изпълняват ролите си, така че дори и садистът, с цялата си очевидна власт над мазохиста, не е свободен да избира действията си (именно защото изпълнява роля, т.е. наборът му от постъпки е предварително зададен). По-умерените форми на авторитаризъм са навсякъде. В много класове, например, има неписано споразумение между ученици и преподаватели: учениците изискват подреденост, някаква структура на уроците, а преподавателят се придържа към записките си. Това изглежда безвредно и дори естествено, но по този начин учениците избягват да поемат отговорност за обучението си, а преподавателят избягва да се сблъска с истинските аспекти от областта, която преподава.

2. Деструктивност. Авторитарните личности реагират на болезненото съществуване като, един вид, елиминират себе си: “Ако не съществувам, как би могло нещо да ме нарани?” Но други отговарят на болката, като се изправят срещу света: “Ако унищожа света, как ще може да ме засегне?” Това проявление на бягството от свободата е отговорно за повечето от безразборните лоши страни на живота – бруталност, вандализъм, унижение, престъпления, тероризъм...

Фром добавя, че ако желанието на един човек да унищожава е блокирано от обстоятелствата, той може да го пренасочи навътре към себе си. Най-очевидният тип себе-деструктивност е, разбира се, самоубийството. Но тук можем да добавим и болестите, наркоманиите, алкохолизма, дори удоволствието от пасивното развлечение. Той обръща наопаки инстинкта към смъртта на Фройд: себе-деструктивността е обезсърчена деструктивност, а не просто "другият начин".

3. Автоматичното подчинение. Авторитарните личности бягат като се крият в определена авторитарна йерархия. Но нашето общество набляга на равенството! Има по-малко йерархия, в която да се скриеш (въпреки че тя е достатъчно за този, който я иска, и малко за онзи, който не я иска). Ако имаме нужда да "изчезнем", се потапяме в нашата масова култура. Когато се обличам сутрин, имам толкова много варианти за избор! Но само щом погледна какво носиш и обезсърчаването изчезва. Или мога да се обърна към телевизията, която като хороскоп ми казва бързо и ефективно какво да правя. Ако изглеждам, говоря, мисля, чувствам ... като всички други в моето общество, тогава изчезвам в тълпата и не е нужно да използвам свободата си или да поемам отговорности. Това е хоризонталният двойник на авторитаризма.

Човекът, ползващ автоматичното подчинение, е като социален хамелеон: той придобива окраската на средата си. След като изглежда като милион други хора, той вече не се чувства сам. Вероятно не е сам, но не е и себе си. Разкъсва се между стаените си истински чувства и цветовете, които показва на света (това много наподобява теорията на Хорни).

В действителност, тъй като “истинската природа” на човечеството е свободата, всяко от тези бягства ни отдалечава от самите нас. Ето какво казва Фром:

“Човек е роден като игра на природата, защото е част от нея и същевременно я превъзхожда. Той трябва да открие принципите на действие и на взимане на решения, които заменят тези на инстинктите. Човек се нуждае от рамка, с чиято помощ да се ориентира и да организира логична картина на света, като условие за разумно и последователно поведение. Той е изправен пред необходимостта да се бори не само срещу опасностите от смърт, глад и нараняване, но също и срещу една друга, типично човешка опасност: да не полудее. Т.е. трябва да се предпази не само от рисковете, застрашаващи живота му, а и да се бори да не загуби разсъдъка си.” (“Бягство от свободата”)

Бих добавил, че всъщност свободата е сложна идея и че Фром говори за “истинската” човешка свобода, а не само за политическата: повечето от нас, били те свободни или не, харесват идеята за политическа свобода, защото тя означава, че можем да правим каквото си поискаме. Добър пример за това е сексуалният садист (или мазохист), чието поведение е движено от психологически проблем. Той не е свободен в личен план, но би приветствал политически свободното общество, където това какво правят в съгласие възрастните помежду си, не е работа на държавата! Друг пример включва повечето от нас в днешно време – можем да се борим за свобода (от политическия вид) и въпреки това, когато я получим, сме склонни към подчинение на определени норми и безотговорност. Имаме право на глас, но не го използваме. Фром силно подкрепя политическата свобода – но е особено чувствителен към това какво правим с нея и поемаме ли отговорностите, които тя носи. (Следва тук)

Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерих Фром