Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерих Фром

Семейства

Видът бягство от свободата, което сте склонни да изберете, до голяма степен зависи от типа на семейството ви. Фром извежда два типа непродуктивни семейства.

1. Симбиотични семейства. Симбиоза е връзката между два организма, които не могат да живеят един без друг. В симбиотично семейство, някои членове са “погълнати” от други и това им пречи да развият в пълна степен собствената си личност. Най-очевидният пример е когато родителят “поглъща” детето, така че личността му е само отражение на желанията на мама или татко. В много традиционни общества, това се случва с много деца, особено момичета.

Другият пример е, когато детето “погълне” родителя си. Тогава то доминира или манипулира родителя, който съществува предимно, за да му служи. Ако това ви звучи странно, нека ви уверя, че е често срещано, особено в традиционните общества и то предимно във връзката между майка и син. В контекста на дадена култура, дори е необходимо: как иначе момчето ще се научи на изкуството на властта, което ще му е полезно, за да оцелее като възрастен?

В реалността, почти всеки в традиционното общество развива умения да доминира и да бъде в подчинение, тъй като има някой над и под себе си в обществената йерархия. Очевидно, властното бягство от свободата е заложено в такова общество. Но забележете, че макар всичко това да подронва съвременните ни стандарти за равенство, хората са живели така хиляди години. Става дума за една много стабилна социална система, създаваща условия за голяма доза любов и приятелство, и милиарди хора все още я следват.

2. Оттеглящи се семейства. В действителност, основната алтернатива е най-забележима заради своята хладна безразличност, да не кажем и студена омраза. Въпреки че оттеглянето като семеен стил винаги в съществувало, то започва да доминира в някои общества едва през последните няколкостотин години, т.е. откакто буржоазията – търговската класа – излиза на сцената.

“Студената” версия е по-старата от двете, срещащи се в северна Европа и части от Азия, където търговците са преобладаващата класа. Типичното за нея е, че родителите са много изискващи към децата си и очакват от тях да живеят така че да покриват високи, добре дефинирани стандарти. Наказанието не е само шамар по главата в ядосано състояние посред вечеря, а вместо това е формално действие, ритуал, който може да включва стоене прав в ъгъла или затваряне в тъмната стая. То е хладнокръвно направено “за твое добро”. Другата възможност е културата да използва вината и оттеглянето от привързаността като наказание. И в двата случая, децата там стават силно мотивирани да постигнат това, което се дефинира като “успех”.

Този пуритански тип семейство подкрепя деструктивното бягство от свободата, което се интернализира докато обстоятелствата, като например войната й разрешат да се прояви. Бих добавил, че този тип семейство по-непосредствено окуражава перфекционизма – живеенето по правилата – а то е и вид бягство от свободата, който Фром не обсъжда. Когато правилата са по-важни от хората, деструктивността е неизбежна.

Вторият тип оттеглящо се семейство е съвременното, съществуващото в повечето развити части на света и най-вече в САЩ. Промяната на отношението към отглеждането на децата води до това мнозина да изтръпнат пред използването на физическо наказание и вина. По-новата идея е да се отнасяш с децата си като с равни. Бащата става най-добрият приятел на сина, а майката трябва да е сродната душа на дъщерята. Но, в процеса на контролиране на емоциите си, родителите стават по-хладно безразлични. В действителност, те вече не са родители в истинския смисъл на думата, а просто съжителстващи с децата си. Децата, сега вече без никакво истинско родителско напътствие, се обръщат към другарчетата си и към медиите за ценностни модели. Това е модерното, плитко телевизионно семейство!

Бягството от свободата е особено очевидно тук: то е автоматично подчинение. Въпреки че този тип семейства все още са малцинство по света (освен разбира се по телевизията!), именно за него Фром се тревожи най-много. Изглежда то е предвестник на бъдещето.

Кое създава доброто, здравото, продуктивното семейство? Фром счита, че това е семейството, в което родителите поемат отговорността да възпитават децата си в атмосфера на любов. Растейки в такава среда, децата се учат да приемат свободата и да поемат отговорност за действията си, а и в крайна сметка за обществото като цяло.

---

Социалното несъзнавано

В по-голямата си част нашите семейства само отразяват обществото и културата ни. Фром набляга на това, че сме закърмени с обществото си още с майчиното мляко. То ни е толкова близко, че обикновено забравяме, че е само един от безкрайния брой начини за справяне с въпросите на живота. Често мислим, че нашия стил на поведение е единственият, естественият начин. Научили сме го толкова добре, че е станал несъзнавано – социално несъзнавано, за да бъдем точни. Така че много често, макар да считаме, че действаме според свободната си воля, всъщност само следваме установения ред, с който сме свикнали до такава степен, че дори не го забелязваме.

Фром вярва, че социалното ни несъзнавано най-добре се разбира като изследваме принципите на икономическите ни системи. Всъщност, той определя и дори именува, пет типа личности, които нарича “ориентации”, с икономически термини!

1. Получаващата ориентация. Това са хората, които очакват да получат това, което искат. Ако не стане веднага, чакат. Те вярват, че всички блага и удовлетворения произлизат от външния свят. Този тип е най-често срещан сред селското население. Също може да бъде открит и при култури, които имат особено изобилни природни ресурси, така че на хората не им се налага да работят упорито за прехраната си (въпреки че природата може изведнъж да оттегли даровете си!). Съществува и на дъното на всяко общество: роби, крепостни селяни, богати семейства, мигриращи работници... всички те разчитат на милостта на другите.

Тази ориентация се свързва със симбиотичните семейства, особено когато децата са “погълнати” от родителите си, и с мазохистичния (пасивен) тип авторитаризъм. Получаващата ориентация наподобява орално-пасивния тип по Фройд, Адлеровия – учещ-получаващ и услужливата личност по Хорни. В крайната си форма се характеризира със склонност към подчинение и с наличие на множество желания. В по-скромното си проявление може да бъде описана и с наличие на черти като приемане и оптимизъм.

2. Изследващата ориентация. Тези хора очакват да вземат това, от което имат нужда. В действителност, нещата повишават ценността си до степен, в която са отнемани от другите: богатството е за предпочитане откраднато, идеите са плагиатствани, любовта се достига чрез принуда. Този тип преобладава сред повечето от аристократите от историята и в горните етажи на колониалните империи. Помислете си например за англичаните в Индия: положението им се основава предимно на властта им да взимат от местното население. Сред характерните им качества е способността да нареждат на другите наоколо с лекота! Можем да го видим и при прерийните диваци и при народите, които живеят от набези (като викингите).

Изследващата ориентация се свързва с "поглъщащата" страна на симбиотичното семейство и с мазохистичния стил на авторитаризма. Тя е орално-агресивният стил по Фройд, ръководещият-доминиращ стил по Адлер и агресивният тип по Хорни. В крайните си проявления тези хора са агресивни, суетни и съблазнителни. Примесено с по-здрави качества, те са отстояващи правата си, горди и пленителни.

3. Трупащата ориентация. Трупащите хора очакват да събират. Те разглеждат света като набор от притежания – настоящи и потенциални. Дори любимите им хора са неща, които да имат, да пазят или да купят. Фром, следвайки Карл Маркс, свързва този тип с буржоазната, търговската средна класа, както и по-богатите селяни и занаятчиите. Той я намира за типична най-вече за протестантската етика и при такива групи като пуританите.

Трупането се свързва със студената форма на оттеглящото се семейство и с деструктивността. Бих добавил, че има и ясна връзка между него и перфекционизма. Фройд би го нарекъл “анално-задържащ тип”, Адлер (в някаква степен) – “избягващ тип”, а Хорни (малко по-ясно) – “оттеглящ се тип”. В чистата си форма, трупащата ориентация означава, че сте упорит, стиснат и лишен от въображение. Ако сте представител на по-умерена версия на трупащите, сте статичен, икономичен и практичен.

4. Пазарната ориентация. Пазарната ориентация очаква да продава. Успехът зависи от това колко добре ще успея да се продам, да се пакетирам и да се рекламирам. Семейството ми, учението, местата където работя, облеклото – всички те са вид реклама и трябва да бъдат “правилни”. Дори любовта се разглежда като сделка. Само пазарната ориентация мисли за брачния договор, в който се съгласяваме, че аз ще дам това и това, а ти, в замяна, ще дадеш това и това. Ако някой от нас не изпълни своята част от споразумението, бракът е недействителен и прекратен – без тежки чувства (вероятно все още можем да бъдем най-добри приятели!). Това, според Фром, е ориентацията на съвременното индустриално общество. Това е нашата ориентация!

Този съвременен тип произлиза от хладното оттеглящо се семейство и е склонен към използване на автоматично подчинение за бягството си от свободата. Адлер и Хорни нямат еквивалент, но Фройд би имал: това е най-малко половината от неясната фалическа личност, типът който живее живота си като флирт. В крайностите си пазарната личност е опортюнистична, детинска и нетактична. В по-умерените си форми, той или тя е целенасочен/а, жизнерадостен/а, социален/а. Погледнете към днешните ценности, така, както ни ги представят масмедиите: модата, фитнеса, вечната младост, приключенията, дързостта, новостите, сексуалността... това са нещата, за които се грижи юпито и неговите по-бедни почитатели. Всичко е опаковката! Да вървим да скачаме с бънджи!

5. Продуктивната ориентация. Има и здрав тип личност, който Фром отвреме навреме споменава - “личността без маска”. Това е човекът, който без да се отказва от своята биологична и социална природа, не се измъква от свободата и отговорността. Той произлиза от семейство, което обича, без да задушава индивида и предпочита разума пред правилата, и свободата пред подчинението.

Според Фром, обществото, създаващо продуктивния тип личност (при което вероятността да се появи подобна ориентация е по-голяма от простата случайност), все още не съществува. Той има, разбира се, някои идеи какво би било то. Нарича го “хуманистичен комунен социализъм”. Позволете ми да обясня: “хуманистичен” означава “ориентиран към хората”, а не към някакви общности – нито към всевластната държава, нито към нечия идея за Бог. “Комунен” означава “състоящ се от малки общества” – в контраст с големите обединения на различни групи хора в рамките на една държава или на корпорациите. “Социализъм” означава “всеки да е отговорен за благоденствието на всички останали”. След такова обяснение е трудно да се спори с идеализма на Фром!

Той твърди, че първите четири ориентации (които други биха нарекли невротични) живеят в режима на това да притежаваш и се фокусират върху консумирането, получаването, притежаването... Те се определят от това, което имат. Фром казва, че “аз имам” се превръща в “то ме има” и ние сме движени от притежанията си!

Продуктивната ориентация, от друга страна, живее в режима на това да бъдеш. Това кой сте се определя от действията ви. Живеете живота си без маска, свързвате се с другите и сте самия себе си.

Фром казва, че повечето хора, тъй като са свикнали с притежаващия модел, използват думата “имам”, за да опишат проблемите си: “Докторе, имам проблем, имам инсомния. Въпреки че имам хубав дом, прекрасни деца, и щастлив брак, имам много тревоги”. Така човек се обръща към терапевта, за да премахне лошите неща и му позволява да остави добрите, нещо като да иска хирург да оперира жлъчката му. Това, което би трябвало да казваме е по-скоро “Притеснен съм. Щастливо съм женен, и въпреки това не мога да спя...” Като казвате, че имате проблем, избягвате да се сблъскате с факта, че вие сте проблема – т.е. избягвате, да го кажем още веднъж, да поемете отговорността за живота си.

Ориентация	Общество	Семейство	Бягство от свободата
Получаващ	Селското общество	Симбиотично (пасивно)	Авторитаризъм (мазохистчен)
Изследващ	Аристократичното общество	Симбиотично (активно)	Авторитаризъм (садистичен)
Трупащ	Буржоазното общество	Оттеглящо се (пуританско)	Перфекционизъм до деструктивност
Пазарен	Съвременното общество	Оттеглящо се (инфантилно)	Автоматично подчинение
Продуктивен	Хуманистичен комунален социализъм	Обичащо и разсъждаващо	Свобода и отговорност, осъзнати и приети

Следва тук

Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерих Фром