Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерих Фром
Злото
Фром винаги се е опитвал да разбере наистина злите хора на света – не само тези, които са подведени, глупави или болни, а онези, които с пълно съзнание за злината в действията си, продължават да ги извършват: Хитлер, Сталин, Чарлз Менсън, Джим Джоунс и т.н.
Всички ориентации, за които говорихме – били те продуктивни или непродуктивни, в режима да имаш или да бъдеш, имат нещо общо: те са усилия в живота. Както и Хорни, и Фром вярва, че дори и най-нещастният невротик поне се опитва да се справи с живота. Те са, по негови думи, “биофилни” – обичащи живота.
Но има и друг тип хора, които той нарича “некрофилни” – обичащите смъртта. Те са силно привлечени от мъртвото, разлагащото се, болното; обзети са от страстта да превърнат живото в неживо; да рушат, в името на разрухата; и проявяват изключителен интерес към всичко, което е чисто механично. Това е страстта “да разкъсваш живите структури”.
Ако се върнете към годините си в гимназията, може да си спомните някои саможиви хора: пламенните почитатели на филмите на ужасите. Те може би са правили модели на уреди за изтезание или гилотини. Обичали са да играят игри, свързани с войни. Харесвало им е да предизвикват взривове с комплектите си по химия. Забавлявали са се да изтезават малки животинки. Пазели са оръжията си като съкровища. Били са наистина запалени по механични приспособления. Колкото по-усложнена е технологията, толкова по-щастливи са били. Бийвъс и Бътхед са измислени по подобие на тези деца.
Спомням си интервю, което гледах по телевизията някога, по времето на малката война в Никарагуа. Имаше много американски наемници сред Съпротивата и един от тях особено привличаше репортерското око. Той беше експерт по мунициите - някой, който взривяваше мостове, сгради, и разбира се, отделни вражески войници. Когато го попитаха как се е заел с тази работа, той се усмихна и каза на репортера, че разказа може да не му хареса. Разбирате ли, когато бил дете, обичал да слага фишеци на гърба на малки птички, които хващал, запалвал фитила, пускал ги да летят и ги гледал как се взривяват. Този мъж беше некрофил.
Фром прави няколко предположения как човек се превръща в такъв. Той счита, че има някакъв генетичен недостатък, който ни пречи да усещаме или да отговаряме на привързаността. Това може и да означава, че миналото ни е било толкова изпълнено с разочарования, че прекарваме остатъка от живота си в гняв. И накрая, Фром счита, че причината за изграждането на такъв тип личност може да се дължи на израстване с некрофилна майка, следователно детето не е имало от кого да се научи да обича. Много е вероятно да става дума за комбинация от тези фактори. И въпреки това, все още съществува идеята, че некрофилите знаят какво правят, съзнават напълно злото и го предпочитат. Това е тема, която заслужава да бъде обект на допълнителни изследвания!
|
|
|
|
| Да притежаваш | Получаващи Изследващи Трупащи Пазарни |
|
| Да бъдеш | Продуктивни | |
Човешките нужди
Ерих Фром, както много други, вярва, че имаме нужди, простиращи се далеч отвъд основните, физиологични потребности, които според мнозина, като Фройд и голяма част от бихейвиористите, обясняват нашето поведение. Той ги нарича “човешки нужди”, в контраст с повечето основни животински нужди. И предполага, че те могат да бъдат изказани с едно просто твърдение: човешкото същество изпитва потребността да открие отговор за съществуването си.
Фром твърди, че вероятно основната цел на културата е да ни помогне да намерим отговора на този въпрос. По някакъв начин, казва той, всички култури са като религии, опитващи се да обяснят смисъла на живота. Някои, разбира се, се справят по-добре от други.
Според него, един по-негативен начин да изразим тази нужда е да кажем, че трябва да избегнем лудостта, и определя неврозата като напразен опит да задоволим нуждата от отговори. Фром твърди, че всяка невроза е един вид лична религия, нещо, към което се обръщаме, когато културата ни вече не ни помага.
Той изброява пет човешки нужди:
1. Свързаност
Като човешки същества, сме запознати с отделността си от другите и се опитваме да я превъзмогнем. Фром нарича това “нашата нужда от свързаност” и го разглежда като любов в най-широкия смисъл на думата. Любовта, казва той “е единение с някого, или с нещо, извън нас, при условие, че запазим отделността и цялостта си” (“Разумното общество”). Тя ни позволява да се издигнем над отделността си без да отричаме своята уникалност.
Нуждата е толкова силна, че понякога търсим нездрави начини да я задоволим. Например, някои се опитват да елиминират изолацията, като се подчинят на друг човек или група, или на идеята си за Бог. Други се опитват да елиминират изолацията си като доминират над останалите. Нито един от тези начини не е задоволителен. Вашата отделеност не се преодолява.
Друг начин да се опитваме да се справим с тази потребност е да я отречем. Противоположността на свързаността, Фром нарича “нарцисизъм”. Нарцисизмът – любовта към самия себе си – е естествен при децата, тъй като те не възприемат себе си като отделни от света или от другите. Но при възрастните той е източник на патология. Както при шизофрениците, нарцисистите имат само един свят: този на собствените си мисли, чувства и нужди. Светът на такъв човек става това, което той иска да бъде и така губи връзка с реалността.
2. Творчество
Фром вярва, че всички искаме да преодолеем, да се издигнем над един друг факт от съществуването си: усещането, че сме пасивни същества. Искаме да сме създатели. Има много начини да творим: раждаме, садим растения, правим глинени съдове, рисуваме картини, пишем книги, обичаме се един друг. Съзидателността е, в действителност, израз на любов.
За съжаление, някои не намират възможност за творчество. Разочаровани, те се опитват да се издигнат над пасивността, като вместо това се превръщат в разрушители. Разрушаването ме поставя “над” нещата, или хората – аз разрушавам. То ме кара да се чувствам силен. Можем да мразим, както и да обичаме. Но в крайна сметка, то не ни носи чувството на извисение, от което имаме нужда.
3. Нуждата от това да имаш корени
Имаме нужда и от корени, от произход. Искаме да се чувстваме у дома си в тази вселена, въпреки че, като човешки същества, сме някак си отчуждени от естествения свят.
Най-лесният вариант е да поддържаме връзка с майките си. Но да пораснем означава да напуснем топлината на майчината любов. Да останем там, би било това, което Фром нарича вид психологически "инцест". За да се справим в трудния свят на възрастните, имаме нужда от нови, по-широки корени. Трябва да открием братството (или сестринството) с човечеството.
Това също има патологична страна: например, шизофреникът се опитва да се завърне в утробното съществуване, онова, при което, бихте казали, пъпната връв все още не е била прерязана. Или пък невротикът, който се страхува да напусне дома си, дори за да си вземе пощата. В този смисъл можем да споменем и фанатикът, който търси племето си, страната си, църквата ... като единствените добри, като единствените. Всеки извън тях е опасен външен човек, който трябва да бъде избягван или дори унищожен.
4. Чувството за идентичност
“Човекът може да се определи като животното, което може да каже “Аз”” (“Разумното общество”). Фром вярва, че трябва да имаме усещане за идентичност, за индивидуалност, за да останем здравомислещи.
Тази нужда е толкова силна, че понякога сме тласкани да я задоволим, като търсим знаци или статус, или като се опитваме отчаяно да се приспособим. Понякога дори жертваме живота си, за да останем част от групата си. Но това е само престорена идентичност, която взимаме от другите, вместо да развием своя собствена и не задоволява нуждата ни.
5. Рамка на ориентация
Накрая, имаме нужда да разберем света и мястото си в него. Ще го повторим още веднъж, обществото ни и особено религиозните аспекти на културата ни, често се опитват да ни предоставят това разбиране. Митовете, философиите, науките, ни дават структура.
Фром счита, че това всъщност са две потребности: първо, имаме нужда от рамка на ориентация – почти всичко би свършило работа. Дори и да е лоша, пак ще е по-добра от никаква! И така, хората са в общи линии доста лековерни. Искаме да вярваме, понякога дори отчаяно. Ако нямаме обяснение под ръка, ще си измислим такова, чрез рационализация.
Вторият аспект е, че искаме да имаме добра рамка на ориентация, такава, която да е полезна и точна. Тук на помощ идва разумът. Хубаво е, че родителите и другите ни дават обяснение за живота ни и за света, но ако не е достоверно, за какво ни е? Рамката на ориентация трябва да бъде разумна.
Фром добавя още нещо: той казва, че ние не искаме просто студена философия или материална наука. Искаме рамка на ориентация, която да ни даде смисъл. Искаме разбиране, но да бъде топло и човешко.
Дискусия
Фром, по някакъв начин, е свързваща фигура, или ако предпочитате, теоритик, свързващ другите теоритици. Най-важното за нас е, че той създава мост между фройдистките и нео-фройдистките теории, за които говорим (особено тези на Адлер и Хорни) и хуманистичните теории, които ще обсъдим по-късно. Фром всъщност, е много близо до това да бъде екзистенциалист! Вярвам, че интересът към идеите му ще се повиши, както това се случи с богатството на екзистенциалната психология.
Друг аспект на теорията му е доста типичен за него: интересът към икономическите и културните корени на личността. Никой преди него не го е изразявал толкова директно: вашата личност, в значителна степен е отражение на фактори като социалната класа, статуса на малцинството, образованието, професията, религиозния и философски произход, и т.н. Това е доста слабо представена гледна точка, вероятно заради връзката й с марксизма. Но, според мен, е неизбежно да започнем да я разглеждаме все повече, особено като уравновесяваща сила на увеличаващото се влияние на биологичните теории.
Към страница 1, 2, 3 от лекцията за Ерих Фром
