Динамика на психиката
Толкова за съдържанието на психиката. Сега нека разгледаме принципите й на работа. Юнг ни посочва три принципа, започвайки с принципа на противоположностите. Всяко желание незабавно предизвиква своята противоположност. Ако имам добра мисъл, например, неминуемо някъде в мен е и лошата. В действителност, това е много основна гледна точка - за да имате идея за добро, трябва да имате идея за зло, както не може да знаете какво е “горе” без “долу”, или “черно” без “бяло”.
Тази идея ми хрумна когато бях на около 11г. Тогава се опитвах да помагам на бедните невинни горски създания, когато бяха ранени – често, страхувам се, убивайки ги в старанието си да ги спася. Веднъж се опитах да излекувам бебе червеношийка. Но щом го вдигнах, бях толкова изненадан колко е лекичко, че ми хрумна колко лесно би било да го смачкам в ръката си. Обърнете внимание, не ми хареса тази идея, но тя определено съществуваше.
Според Юнг, противоположността създава силата (или либидото) на психиката. Това е като двата полюса на батерията, или разбиването на атома. Контрастът дава енергията – ако той е силен, силна е и енергията, и обратно – слабият контраст създава слаба енергия.
Втори е принципът на еквивалентността. Енергията, създадена от противоположностите се разпределя между двете страни по равно. Така че, когато държах птиченцето в ръката си, имах енергията да продължа и да му помогна. Но имах и точно такова количество енергия, която да ме тласне да го стисна. Опитах се да помогна на птиченцето, следователно тази енергия се е канализирала в поведение по помощта за него. Но какво се случва с другата енергия?
Е, това зависи от вашето отношение към желанието, което не сте реализирали. Ако го осъзнаете, срещнете се лице в лице с него, държите го във връзка със съзнанието си, тогава енергията се насочва към общо подобрение на вашата психика. С други думи, израствате.
Но ако се преструвате, че никога не сте имали това зло желание, ако го отречете и подтиснете, енергията ще се насочи към развитието на комплекс. Комплексът е модел на подтиснати мисли и чувства, които се трупат и групират около тема, предоставена от някой архетип. Ако отречете, че изобщо ви е хрумнало да стиснете птиченцето, може да сложите тази идея във формата, предложена от сянката (вашата “тъмна страна”). Или ако един мъж отрече емоционалната си страна, тя може да открие своя път в архетипа на анима. И така нататък.
Ето от тук идва проблемът: ако през целия си живот се преструвате, че сте толкова добър, че дори не можете да лъжете и мамите, да крадете и убивате, тогава винаги когато правите нещо добро, тази ваша “друга” страна отива в комплекс около сянката. Този комплекс ще започне да развива свой собствен живот и ще ви преследва. Може да се окажете преследван от кошмари, в които стъпквате малки птиченца!
Ако това продължи достатъчно дълго, е възможно комплексът да ви надвие, да ви превземе и вие може да свършите с раздвоение на личността. Във филма "Трите лица на Ева", Джоан Уудуърд описва мека и блага жена, която накрая разбира, че е излизала и купонясвала като луда всяка събота вечер. Тя не пуши, а открива цигари в чантата си, не пие, но се буди с махмурлук, не се занася с мъжете, но открива, че носи секси неща. Въпреки, че раздвоението на личността е рядкост, е типично да включва подобни крайности.
Последен е принципът на ентропията. Той представлява тенденцията към обединяване на противоположностите, което води до намаляване на енергията в живота на човек. Юнг взима назаем този принцип от физиката, където ентропия засяга стремежа на всички физични системи да се намалят, т.е. цялата енергия да се разпредели равномерно. Например, ако имате източник на топлина в една част от стаята, постепенно цялата стая ще се затопли.
Когато сме млади, противоположностите клонят към крайности и въпреки това, кипим от енергия. Например, юношите са склонни към преувеличаване на разликите между мъжете и жените – като момчетата, които се опитват да са мачовци и момичетата, стараещи се точно толкова усърдно да бъдат женствени. И така половата им активност е подплатена с огромни количества енергия! Плюс това, юношите често залитат от една крайност в друга и в един момент са диви и необуздани, а в следващия – откриват религията.
С настъпването на старостта, повечето от нас свикват с различните си страни. Ставаме не толкова наивно-идеалистични и си даваме сметка, че всички ние сме смесица от добро и зло. По-слабо сме застрашени от противоположния пол в нас и се превръщаме в по-андрогенни. Дори физически, когато остареят, мъжете и жените започват много да си приличат. Този процес на израстване над противоположностите, на съзиране на двете страни от нашата същност, се нарича "трансцендентност".
Аз-ът
Целта на живота е да осъзнаем себе си. Аз-ът е архетип, който представлява трансцендендентостта на всички противоположности, така че всеки ваш аспект е изразен наравно с останалите. Вие не сте нито мъж, нито жена, а едновременно и мъж, и жена, нито само Аз или само сянка, а едновременно и Аз, и сянка, нито само добър или само лош, а едновременно и добър, и лош, нито само съзнателен или само несъзнателен, а едновременно и съзнателен, и несъзнателен, нито само част или само цяло, а едновременно и част, и цяло от Сътворението. И тогава, когато няма крайности, няма и енергия, и спирате да действате. Разбира се - просто вече нямате нужда да действате.
За да не става прекалено мистично, представете си го като нов център, като по-балансирана позиция за психиката. Когато сте млади, вие се фокусирате върху Аз-а и се тревожите за тривиалностите на вашата персона. Щом поостареете (приемаме, че сте се развивали както трябва), фокусът се измества малко по-дълбоко, върху Аз-а и ставате по-близки с хората, с живота, дори със самата Вселена. Самоосъзналата се личност в действителност е по-слабо себична.
Синхронност
Авторите на теории за личността от години спорят дали психичните процеси действат като механизъм или като телеология. Под “механизъм” се има предвид идеята, че процесите се явяват като причини и следствия. Едно нещо води до друго, то – до трето и така нататък, така че миналото предопределя настоящето. Под “телеология” се има предвид идеята, че сме водени от идеите си за бъдещето, от неща като цели, значения, ценности и т.н. Механизмът се свързва с детерминизъм и с естествените науки. Телеологията се свързва със свободната воля и напоследък е голяма рядкост. Тя все още е често срещана сред моралисти, прависти, философи и, разбира се, сред автори на теории за личността.
Измежду хората, описани в тези публикации, фройдистите и бихейвиористите са склонни да бъдат механицисти, докато нео-фройдистите, хуманистите и екзистенциалисите клонят към телеология. Юнг смята, че и механизмът, и телеологията играят роля. И добавя трета алтернатива, наречена "синхронност".
Синхронността е появата на две събития, които не са нито причинно, нито телеогично свързани, но имат смислена връзка помежду си. Веднъж, един клиент описва сън, включващ скарабей и точно в този момент, бръмбар, досущ като скарабей, влита през прозореца. Често хората сънуват нещо, като например смъртта на някой, когото обичат и на следващата сутрин разбират, че този човек наистина е починал по същото време. Понякога хората вдигат телефона, за да се обадят на приятел и чуват, че той вече е на линията. Повечето психолози биха нарекли тези явления съвпадения или биха се опитали да покажат как е по-вероятно те да се случват, отколкото очакваме. Юнг вярва, че това са знаци за това как сме свързани с другите хора и с природата като цяло, чрез колективното несъзнавано.
Той никога не е достатъчно ясен по отношение на собствените си религиозни вярвания. Но тази необикновена идея за синхронността е достъпно обяснена от хиндуисткото гледище за нещата. Според хиндуистите, нашите собствени Аз-ове са като острови в морето. Ние гледаме света и останалите и си мислим, че сме отделни цялости. Но това, което не виждаме е, че сме свързани едни с други от дъното на океана под водата.
Външният свят се нарича "мая", което значи "илюзия" и е измислен като божия сън за божия танц. Т.е. създаден е от Бог, но сам по себе си не е реален. Те наричат нашите Аз-ове - "дживатман", което значи "отделни души". Но те също са вид илюзия. Всички ние сме продължения на единствения Атман, или бог, който разрешава на частици от себе си да забравят своята идентичност, да бъдат независими, да се превърнат в нас. Но никога не сме истински отделни. И когато умрем се събуждаме и осъзнаваме кои сме били от самото начало - Бог.
Когато сънуваме или медитираме, потъваме в своето лично несъзнавано, приближавайки се все по-близо и по-близо до истинската си същност – колективното несъзнавано. В такива състояния сме особено отворени към общуване с други Аз-ове. Синхронността превръща теорията на Юнг в една от най-редките, които не само са съвместими с парапсихологическите феномени, а дори се опитва да ги обясни! (Следва тук)
Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Карл Юнг
