Дискусия
Мнозина смятат, че Юнг е имал много какво да им каже. Това са писатели, артисти, музиканти, филмови създатели, теолози, духовници от различни религии, хора, изучаващи митология, и разбира се, някои психолози. Примери, които ми хрумват, са митологът Джоузеф Кембъл, създателят на филми Джордж Лукас и авторът на научна фантастика Урсула К. Ле Гин. Всеки, който се интересува от творчество, духовност, психични феномени, универсалната истина и т.н. ще открие в Юнг сродна душа.
Но учените, включително повечето психолози, имат доста несъгласия с Юнг. Той не само напълно подкрепя телеологичната гледна точка (както правят и повечето автори на теории за личността), но стига и по-далеч като говори за мистичните връзки на синхронността. Юнг не само постулира несъзнаваното, където нещата не са лесно достъпни за емпиричния поглед, но добавя и идеята за колективното несъзнавано, което никога не е било и никога няма да бъде съзнавано.
В действителност, подходът му е в основата си противоположност на преобладавашия редукционализъм. Той започва с най-високите нива – включително спиритуализъм – и извлича по-ниските нива на психологията и физиологията от тях.
Дори психолозите, които одобряват неговата телеология и антиредукционалистка позиция може да не го приемат напълно. Както Фройд, и Юнг се опитва да въвлече всичко в своята система. Той почти не оставя място за шанс, случайност или съвпадение. Личността и животът като цяло, изглеждат “прекалено обяснени” в теорията му.
Открих, че теорията му понякога привлича студенти, които имат трудности с възприемането на реалността. Когато светът, и най-вече социалният, стане твърде труден, мнозина се оттеглят във фантазиите. Или прекарват повечето си време, лежейки на дивана. Други се насочват към сложните идеологии, които претендират, че обясняват всичко. Някои се обръщат към гностични или тантрически религии, предлагащи списъци от ангели и демони, от рай и ад, и обсъждат символи до безкрай. Други се обръщат към Юнг. Няма нищо съществено грешно в това, но за някой, който почти е прекъснал връзката си с реалността, то едва ли ще помогне.
Тези критики не отричат основата на теорията на Юнг, но предлагат по-внимателното й разглеждане.
Положителните страни
В позитивните страни е тестът на Майерс-Бригс и други тестове, основаващи се нa юнговите типове и функции. Тъй като не поставят хората в измерения, като "добро" и "зло" те са много по-слабо заплашителни. Подобни въпросници насърчават хората да се опознаят по-добре.
Архетипите, на пръв поглед, изглеждат най-странната идея на Юнг и въпреки това, се доказват като много полезни в анализа на митове, приказки, литературни произведения, артистичен символизъм и религиозни описания. Те очевидно обхващат някои от основните единици на нашето себе-изразяване. Според мнозина, съществуват огромен брой истории и герои по света, а ние просто преподреждаме детайлите.
Това предполага, че архетипите в действителност се отнасят към някои дълбинни структури в човешкото съзнание. В крайна сметка, от физиологична гледна точка, идваме на този свят с определена структура. Виждаме, чуваме, преработваме информация, държим се някак си, тъй като нашите неврони, жлези и мускули са структурирани по определен начин. Нe един и двама когнитивни психолози са предлагали да се потърсят структурите, които отговарят на архетипите на Юнг!
В заключение, Юнг ни отваря очите за разликата между развитието на децата и на възрастните. Децата ясно акцентират на разграничението – разграничавайки едно нещо от друго – “Какво е това?”, “Защо е такова, а не друго?”, “Какви са тези?”. Те активно търсят различието. И мнозина, включително психолози, са били толкова впечатлени от този подход, че приемат, че всеки вид учене е въпрос на разграничение, на научаване на все повече и повече “неща”.
Но Юнг посочва, че възрастните се интересуват по-скоро от обединяването, съчетаването, трансценденцията на противоположностите. Те търсят повече връзки между нещата, обяснения за това как те си пасват едно с друго, как си взаимодействат, как частта допринася за цялото. Искаме да им придадем смисъл, да намерим значението им, целта на всичко. Децата разнищват света, а възрастните се стараят да го съберат отново.
Връзки
От една страна, Юнг все още е свързан с корените на теорията на Фройд. Той акцентира върху несъзнаваното повече от фройдистите. Всъщност, той може да се приема за логичното разширение на склонността на Фройд да слага причините за нещата в миналото. Бащата на психоанализата също говори за митове, Едип например, и как те въздействат на душата.
От друга страна, Юнг има много общи черти с нео-фройдистите, хуманистите и екзистенциалисите, той вярва, че сме създадени, за да се развиваме, да се движим в положителна посока, а не просто да се адаптираме, както биха го възприели Фройд и бихейвиористите. Неговата идея за себе-реализацията е много близка до себе-актуализацията.
Балансът или трансцендецнията на противоположностите има свои съответствия в други теории. Алфред Адлер, Ото Ранк, Андреас Ангиал, Дейвид Бейкън, Гарднър Мърфи и Роло Мей - всички те включват в теориите си равновесие между две противоположни тенденции, едната – индивидуалното развитие, а другата – социалния интерес. Роло Мей говори за душа, създадена от много демони (малки богове) като желанието за секс, любов или власт. Всички те са положителни сами по себе си, но ако някой от тях завладее цялата личност, имаме “демонично притежание” или психична болест!
В заключение, дължим на Юнг разширяването на интрпетацията на сънищата и на свободните асоциации. Докато Фройд създава повече или по-малко ригидни (особено в сексуалнен аспект) интерпретации, Юнг полага услия за по-свободна митологична интерпретация, в която всичко може да значи всичко. Екзистенциалният анализ, в частност, се възползва от идеите на Юнг.
Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Карл Юнг
