Предоперационен стадий
Предоперационният стадий започва от около 2г. до около 7г. възраст. Сега, когато детето има мисловни репрезентации и може да се преструва, само една крачка го дели от използването на символи.
Символът представлява нещо друго. Рисунката, написаната или изречената дума, се разбират като представляващи истинско куче. Използването на езика, разбира се, е най-очевидният пример за употребата на символи, но тя се проявява и в творческата игра, където пуловете от играта на дама са курабийки, листовете хартия са чинии, кутията е маса и т.н. Чрез символите, ние всъщност мислим така, както бебето не може: в отсъствието на реалния обект, за който става дума!
През този период от живота на човек, освен наличието на символизма вече съществува и ясно разбиране за минало и бъдеще. Например, ако детето плаче за майка си и му кажете: “Мама скоро ще си дойде”, то най-вероятно ще се успокои. Или ако го попитате: “Помниш ли като падна?”, то ще отговори с тъжна физиономия.
От друга страна, детето е доста егоцентрично по време на този стадий - разглежда нещата предимно от една гледна точка - своята собствена! Може да държи картинката така, че само то да може да я вижда и да очаква, че и вие я виждате. Или може да ви обясни, че тревата расте, така че като падне няма да се удари.
Пиаже прави изследване на този феномен, наречено "изследване с планини". Той слага детето пред обикновен макет на планинска верига, а самият той сяда отстрани и кара детето да посочи измежду четири картинки това, което той вижда от планините. По-малките деца избират картинката с това, което те самите виждат. По-големите посочват вярната картинка.
По подобен начин, децата се центрират само върху един аспект на всеки проблем или разговор. Например, може да не разберат, ако им кажете “Баща ти е мой съпруг”. Или може да кажат неща, като “Аз не живея в САЩ, аз живея в Пенсилвания!” Или може да им покажете 5 бели и 3 черни камъчета и да ги попитате “Има повече камъчета или повече черни камъчета?” и те ще ви отговорят “Повече черни камъчета!”
Вероятно, най-известният пример за предоперационен детски центризъм е това, което Пиаже нарича “неспособност да запомнят обем на течности”. Ако дам на три-годишно дете малко шоколадово мляко във висока тънка чаша и налея на себе си много повече от неговото в ниска разлата чаша, детето се фокусира само върху едно от измеренията на чашата. Тъй като нивото на млякото във високата тънка чаша е много по-високо, то ще си помисли, че има повече мляко, отколкото в ниската чаша, въпреки, че е точно обратното. Способността на детето да се децентрира отбелязва преминаването му към следващия етап.
Стадий на конкретните операции
Стадият на конкретните операции продължава от около 7 до около 11г. Думата “операции” се отнася към логичните операции или принципите, които използваме за решаване на проблеми. В този стадий, детето не само използва символи репрезентативно, но може и логически да работи с тях. Доста голямо постижение! Но все още трябва да извършва тези операции в контекста на конкретната ситуация.
Стадият започва с прогресивно децентриране. До 6-7г., повечето деца развиват способността да запомнят брой, дължина и обем на течности. Запомнянето се отнася до идеята, че дадено количество остава същото, въпреки промените във вида му. Ако покажете на детето камъчета в редичка, а после ги разпръснете, предоперационното дете ще се фокусира на разпръснатите и ще вярва, че сега има повече камъчета от преди.
Ако имате две 5см пръчки сложени успоредно една до друга и после преместите малко едната от тях, детето може да си помисли, че преместената пръчка сега е по-дълга от другата.
Детето от стадия на конкретните операции, от друга страна, ще знае, че все още има 4 камъчета, и че пръчката не е променила дължината си, въпреки че сега стърчи повече от другата. И ще знае, че трябва да гледа не само височината на нивото на млякото в чашата. Ако излеете млякото от ниската разлата чаша във високата тънка чаша, то ще ви каже че има същото количество мляко, въпреки драматичното повишаване на нивото му!
До седем или осем-годишна възраст, детето развива запомняне на вещества: ако взема една топка восък и направя от нея тънка пръчка, или дори я разделя на десет малки парченца, детето знае, че все още има същото количество восък. И също ще знае, че ако отново направя всичко на една топка, тя ще изглежда същата, както преди – качество, известно като “обратимост”.
До 9 или 10 години, е овладян и последният тест за запомняне: запомняне на площ. Ако вземете 4 парченца, всяко по 1 кв.см. и ги поставите на едно парче плат 6 на 6см, като ги подредите едно до друго в центъра на платчето, детето ще го запомни и ще знае, че те заемат точно толкова място, колкото ако са подредени в ъглите или където и да е другаде.
Ако всичко това звучи прекалено лесно, за да е толкова важно, изпробвайте приятелите си за запомняне на маса: кое тежи повече - милион тона олово или милион тона перушина?
В допълнение, детето научава класове и серии по време на този стадий. Класифицирането се отнася пак към въпроса дали има повече камъчета или повече черни камъчета? Сега детето започва да схваща идеята, че един клас неща може да включва друг. Сериите са, за да се подреждат нещата. По-малкото дете може да започне да подрежда нещата по, да кажем, големина, но бързо ще се обърка. В този стадий детето вече няма никакъв проблем да се справи с подобна задача. Тъй като в основата си аритметиката не е нищо повече от класифициране и серийност, детето вече е готово за формално обучение!
Стадий на формалните операции
Но детето от стадия на конкретните операции се затруднява да прилага новите си логически способности към не-конкретни – т.е. абстрактни събития. Ако мама го попита “Не бива да се присмиваш на носа на това момче. Как би се почувствал, ако някой се присмиваше на теб?”, то най-вероятно ще отговори “Аз нямам голям нос!” Дори този прост урок може да бъде прекалено абстрактен, твърде хипотетичен, за неговия тип мислене.
Не съдете детето от стадия на конкретните операции твърде строго, обаче. Дори възрастните често се слисват ако им представят нещо хипотетично: “Ако Едит има по-светла кожа от Сюзън и Едит е по-мургава от Лили, коя е най-мургавата?” На повечето хора ще им отнеме момент, преди да ви отговорят.
От около 12г. нататък, навлизаме в периода на формалните операции. Тук ставаме все по-способни да мислим като възрастни. Това включва извършването на логически операции и използването им по-скоро в абстрактни, отколкото в конкретни съждения. Често наричаме това “хипотетично мислене”.
Ето един прост пример за задача, която детето от стадия на конкретните операции не би могло да реши, но тийнейджър от стадия на формалните, или възрастен, би могъл - с малко време и усилие. За няколко карти, които имат буква от едната страна и цифра от другата, важи следното правило: "Ако картата има гласна от едната си страна, тогава има четно число от другата". Погледнете картите по-долу и ми кажете, кои карти трябва да обърна, за да преценя дали това правило е вярно? Ще намерите отговора на тази задача в края на тази глава.
Стадият на формалните операции ни позволява да изследваме дадена задача внимателно и систематично. Попитайте 16-годишен да ви каже правилото, което кара махалото да се клати по-бързо или по-бавно, и той може да ви отговори следното:
Дълго въже и по-лека тежест – да видим колко бързо ще се клати.
Дълго въже и тежка тежест – да пробваме.
Сега, по-късо въже с по-лека тежест.
И накрая, късо въже с тежка тежест.
Експериментът му – и това си е експеримент – ще му покаже, че късо въже води до по-бързо клатене, а по-дълго въже – до бавно клатене, и че тежестта на махалото няма абсолютно никакво значение!
Тийнейджърът се е научил да групира възможностите по четири различни начина:
Чрез свързване: “А и Б взети заедно променят нещата” (например и дължината на въжето, и тежестта на махалото).
Чрез изключване: “Или е това, или онова” (например или е дължината, или - тежестта).
Чрез заместване: “Ако е това, значи ще се случи това” (формирането на хипотеза).
Чрез несъвместимост: “Ако това се случи, това няма да се случи” (елиминиране на хипотеза)
Освен всичко това, може да ползва операции – по-високо ниво на групиране. Ако имате предположение, като “може да е или връвта, или тежестта” може да направите с него четири неща:
Идентичност: Оставете го както си е “Може да е или връвта или тежестта”.
Отрицание: Отричате елементите и заменяте “и”-тата или “или”-тата (и обратното). “Може да не е нито връвта, нито тежестта”.
Реципрочност: Отричате елементите, но запазвате “и”-тата и “или”-тата както са си: “Или не е заради тежестта, или не е заради връвта”.
Съотношение: Запазвате елементите, така, както са си, но заменяте “или”-тата с “и”-та. “Заради тежестта и връвта е”.
Човек, който е развил формалните операции ще разбере, че съотношението на реципрочността е отрицание, че реципрочността на отрицанието е съотношение, че отрицанието на съотношението е реципрочност и че отрицанието на реципрочността на съотношението е идентичност (уф!!!).
Може би вече ви е хрумнало: формално-операционният стадий не е етап, до който всеки достига. А тези от нас, които го достигат, не оперират по него постоянно. Дори изглежда, че някои култури изобщо не го развиват или ценят като нас. Абстрактното мислене просто не е универсално.
(Отговорът на задачата с картите: E и 7. Е трябва да има четно число на гърба си – това е очевидно. 7 е нечетно, така че не може да има гласна на гърба си – това би било против правилото! Но правилото не казва нищо за това какво трябва да има на гърба на карта със съгласна, като К, нито за това, че 4 трябва да има гласна от другата си страна!)
Към предишната страница от лекцията за Жан Пиаже
