“Грешно е да се приема, че науката се състои от предположения, които са задължително доказано верни и е несправедливо да го изискваме от нея. Подобна претенция би имал човек, жаден за някакъв вид авторитет и изпитващ необходимостта да замени религиозния мироглед с нещо друго, пък било то и наука. Науката в своите въпроси има само няколко неоспорими правила: тя се състои преди всичко от изказвания, които е развила до различни степени на вероятност. Способността й да се задоволи с тези приближения към точността и умението й да бъде конструктивна, въпреки липсата на крайно потвърждение, са всъщност знаци за научните навици на мисленето”, Фройд.

Историята на Фройд, както и тази на много хора, започва с другите. В неговия случай “другите” са неговият наставник и приятел д-р Йозеф Бройер и пациентката на д-р Бройер – Анна О.

Анна била на лечение при д-р Бройер от 1880г. до 1882г. Двадесет и една годишната млада жена прекарвала повечето време в грижи за болния си баща. Тя развила лоша кашлица, без физическа причина. Появили се и проблеми с речта, после онемяла, а след това проговорила само на английски език, вместо на родния си немски.

След смъртта на баща си, отказвала да се храни и започнала да страда от необичайни проблеми. Не усещала ръцете и краката си, развила частична парализа, и получавала неволни спазми. Също така имала зрителни халюцинации и ограничено зрително поле. А специалистите, които провеждали консултации за тези проблеми, не откривали никакви физически причини за възникването им.

Сякаш всичко това не й било достатъчно, ами имала и приказни фантазии, драматични промени на настроението, и направила няколко опита за самоубийство. Диагнозата на д-р Бройер била, че Анна страдала от заболяване, известно по онова време като “хистерия” (сегашното му название е “конверзионно разстройство”) - проявявала симптоми, типични за физически проблем, а такъв не съществувал.

Вечер изпадала в състояния, които Бройер наричал “спонтанна хипноза”, а тя – “облаци”. Бройер открил, че докато била в някое от тях, Анна можела да обясни своите дневни фантазии и други преживявания, а след това се чувствала по-добре. Самата тя наричала тези епизоди “чистене на комина” или “говорящото лекарство”.

Понякога, по времето на това “чистене на комина”, си спомняла някое емоционално събитие, което придавало значение на даден симптом. Първият пример дошъл скоро след като отказала да приема течности: спомнила си, че е видяла жена да пие от чаша, от която малко преди нея е пило куче. При този спомен, изпитала силно отвращение... и след това си пийнала вода! С други думи, нейният симптом – отказът да пие – изчезнал веднага след като си спомнила събитието, в което се коренял и преживяла силната емоция, която то би провокирало. Бройер нарекъл това “катарзис”, от гръцката дума за “пречистване”.

След единадесет години, Бройер и неговият асистент Фройд, написали книга за хистерията. В нея обяснили своята теория: всяка хистерия е резултат от травмиращо преживяване, невписващо се в разбирането на дадения човек за света. Емоциите, свързани с травмата, не се изразяват директно, но и не изчезват - те се проявяват в действия или поведение, които по смътен и неясен начин дават отговор на травмата. С други думи тези симптоми имат значение. Ако клиентът може да бъде накаран да осъзнае смисъла им (например, чрез хипноза), тогава неизразените в миналото емоции се освобождават и следователно вече няма нужда да се изразяват чрез симптоми. Това е като да се пробие цирей или да се дренира инфекция.

Така Анна се отървавала от симптом след симптом. Но трябва да се отбележи, че имала нужда от Бройер, за да го постига: винаги, когато била в хипнотичните си състояния, трябвало да усеща ръцете му, за да е сигурна, че той е там и че тя говори именно на него! И за съжаление, се появявали все нови и нови проблеми.

Според Фройд, Бройер осъзнал, че с Анна се влюбват един в друг. Освен това, тя казвала на всички, че е бременна и носи неговото дете. Може би смятате, че го е искала толкова силно, че разумът казал на тялото й, че е истина и развила хистерична бременност. Бройер, женен мъж във викторианската епоха, внезапно сложил край на техните сеанси и изгубил напълно интерес към хистерията.

По-късно Фройд добавя това, което Бройер не е признал публично – че тайни сексуални желания лежат на дъното на хистеричните неврози.

За да завършим историята й, ще споменем, че Анна прекарала известно време в санаториум. По-късно се превърнала в уважавана и дейна обществена личност – първият социален работник в Германия – под истинското си име Берта Пепенхайм. Починала през 1936г. Тя ще бъде запомнена не само заради собствените си достижения, а и като вдъхновение на най-влиятелната теория за личността, която някога сме имали.

Биография

Зигмунд Фройд е роден на 6 Май 1856г. в малкия град Фрайберг в Моравия, днешна Чехия. Баща му бил търговец на вълна с остър ум и добро чувство за хумор. Майка му била жизнерадостна жена, втора съпруга на мъжа си, двадесет години по-млада от него. Тя била на 21г. когато родила първия им син, нейния мил Зигмунд. Той имал двама по-големи полу-братя и шест по-малки братя и сестри. Когато бил на 4 или 5г. – не е сигурен точно на колко, семейството му се преместило във Виена, където прекарал по-голямата част от живота си.

Блестящо дете, винаги първенец на класа, той учил в медицинско училище, една от малкото обещаващи възможности за умно еврейче във Виена по онова време. Там бил включен в изследване под ръководството на професор по физиология на име Ернст Брюке. Брюке вярвал, в по онова време популярната, макар и радикална идея, която сега наричаме “редукционизъм”: “Единствените активни сили в организма са физико-химичните”. Фройд прекарал много години в опити да “сведе” личността до неврология - дело, от което по-късно се отказал.

Фройд бил много добър в изследването си, като се концентрирал върху неврофизиологията и дори измислил специална техника за оцветяване на клетки. Състезавал се с доста други кандидати за много малко свободни места. Брюке му помогнал да получи стипендия за обучение, първо с великия психиатър Шарко в Париж, а след това с неговия колега и съперник Бернхайм в Нанси. И Шарко, и Бернхайм, изследвали влиянието на хипнозата при хистерии.

След като прекарал кратък период от време като лекар в неврологията и директор на детското отделение в Берлин, Фройд се върнал във Виена, оженил се за дългогодишната си годеница Марта Берней и започнал да практикува в областта на невропсихиатрията, с помощта на Йозеф Бройер.

Книгите и лекциите на Фройд му донесли както слава, така и отлъчване от преобладаващата част от медицинското общество. Той привлякъл около себе си голям брой много умни съмишленици, които се превърнали в ядрото на психоаналитичното движение. За съжаление, Фройд имал склонността към отхвърляне на тези, които не споделяли мнението му напълно. Някои се разделили с него, запазвайки приятелските си отношения, а други - не и основали съперничащи на неговата школи.

Фройд емигрирал за Англия в навечерието на Втората Световна Война, когато Виена се превръщала във все по-опасно място за евреите, особено за известните, като него. Не след дълго, починал от рак на устата и челюстта, от който страдал през последните 20 години на живота си.

Теория

Всъщност не Фройд е авторът на идеята за конфликта между съзнаваното и несъзнаваното, но със сигурност именно той я прави известна. Съзнаваното е това, което знаем във всеки един момент, настоящите ни възприятия, спомени, мисли, фантазии, чувства. Предсъзнаваното работи близо до съзнаваното, днес можем да го наречем “налична памет” – то съдържа всичко, което лесно може да се осъзнае, спомените, за които не мислим в момента, но можем да си спомним без особени усилия. Никой няма проблем с тези два слоя на съзнанието. Но според Фройд, те са най-малките му елементи!

Най-голямата част на съзнанието е несъзнаваното. То включва всичко, което не е лесно достъпно за съзнанието, в това число произлизащите от него драйвове и инстинкти, както и нещата, които са там, защото не можем да се пречупим и да ги приемем, като например спомените и емоциите, свързани с травми.

Според Фройд, несъзнаваното е източник на мотивацията, била тя прости желания за храна и секс, или невротичен натиск, или вдъхновението на художника или на учения. И въпреки това, често се изкушаваме да отречем или да устоим на необходимостта от осъзнаването на тези мотиви и имаме достъп до тях само в променена форма. По-късно ще се върнем отново на този въпрос.

То, Аз и Супер-Аз

Фройдистката психологическа реалност започва със свят, пълен с обекти. Измежду тях има един много специален – организма. Той се отличава с това, че действа, за да оцелява и да се възпроизвежда и е воден от нуждите си – глад, жажда, избягване на болката и секс.

Една много важна част от него е нервната система, а нейна характерна особеност е чувствителността към потребностите му. При раждането, човешката нервна система превъзхожда с малко животинската - То. Нервната система, То, превежда нуждите на организма в мотивационни сили - инстинкти или драйвове. Фройд също ги нарича "желания". Тази трансформация от нужди в желания е т.нар. “първичен процес”.

То действа в съответствие с принципа на удоволствието - можем да го обясним като искане незабавно да се задоволят потребностите. Просто си представете едно гладно дете, пищящо до посиняване. Това дете не “знае” какво точно иска, в смисъла, в който възрастните са наясно от какво имат нужда, а просто иска да получи нещо и то веднага. Детето, от фройдистка гледна точка, е чисто или почти чисто То. А То не е нищо друго, освен психичен представител на биологичното.

За съжаление, въпреки че желанието за храна, въплътено в представата за сочна пържола, би могло да бъде достатъчно, за да задоволи То, не е достатъчно, за да задоволи организма. Нуждата само се усилва и желанията продължават да идват. Може би сте забелязали, че когато не сте удовлетворили дадена потребност, например за храна, тя заема все повече и повече от вниманието ви, докато вече не можете да мислите за нищо друго. Това е желанието или драйвът, който навлиза в съзнанието.

За щастие на организма, съществува и една малка част от съзнанието (обсъдихме я по-горе) – съзнателното, и тя е свързана със света чрез сетивата. През първата година от живота на детето около нея част от То става Аз. Аз-ът свързва организма с реалността чрез съзнанието и търси обекти, за да задоволи желанията и исканията, които То създава за да представи нуждите на организма. Дейността по решаване на проблеми се нарича “вторичен процес”.

Аз-ът, за разлика от То, функционира съгласно принципа на реалността, който повелява “задоволи нуждата, веднага щом откриеш подходящ обект”. Той представлява реалността и в значителна степен - разума.

Въпреки това, докато Аз-ът се бори да прави То (и следователно организма) доволно, среща пречки. А понякога попада и на обекти, с чиято помощ постига целите си. Аз-ът запомня тези препятствия и помощници. В частност, той пази историята за наградите и наказанията, дадени му от два от най-влиятелните обекти в света на едно дете - мама и татко. Този списък от неща, които трябва да се избягват и стратегии за следване, се превръща Супер-Аз. Супер-Аз-ът не е завършен докато не станем на около седем-осем годишна възраст. При някои хора той изобщо никога не бива завършен.

Има два аспекта на Супер-Аз – единият е съзнанието, като интернализация на наказания и предупреждения, а другият е наречен “Идеален Аз” - той произлиза от наградите и позитивните модели, представени на детето. Съзнанието и Идеалният-Аз предават исканията си на Аз-а чрез чувства като гордост, срам и вина.

Това е сякаш като деца сме придобили нов набор от нужди и съпътстващите ги желания, само че този път със социален, а не с биологичен характер. За съжаление, те често могат да конфликтуват с желанията на То. Супер-Аз-ът представлява обществото, а то често иска изобщо да не задоволите потребностите си! (Следва тук)

Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд