Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд

Инстинкт към живота и инстинкт към смъртта

Фройд разглежда цялото човешко поведение като мотивирано от драйвове и инстинкти, които от своя страна са неврологични представители на физически нужди. Отначало, той ги нарича “инстинкти към живота”. Те поддържат (а) живота на организма, като го мотивират да търси храна и вода, и (б) живота на видовете, като мотивират организма да прави секс. Мотивационната енергия на инстинктите към живот се нарича “либидо”, от латинските думи за “Аз желая”.

Клиничният опит на Фройд го кара да разглежда секса като по-важен от другите нужди в динамиката на психиката. Ние сме, преди всичко, социални създания и сексът е най-социалната нужда. Освен това трябва да припомним, че Фройд включва много повече от самия акт в термина “секс”! Така либидото представлява не само стария драйв, а и драйвът към секс.

В по-късен етап от живота си, Фройд започва да вярва, че инстинктите към живот не описват нещата напълно. Либидото е жизнено, а принципът към удоволствие е в непрекъснато движение. И все пак, стремежът на цялото това движение е да бъде достигнато състояние на покой, на задоволеност, на мир и на липса на потребности. Целта на живота, бихте казали, е смъртта! Фройд започва да вярва, че "под", "освен" инстинктите към живота има инстинкт към смъртта. Т.е., че всеки човек изпитва несъзнавано желание да умре.

Това отначало изглежда странна идея и е била отхвърлена от голяма част от учениците му, но аз мисля, че има нещо вярно в нея - животът може да бъде болезнен и изтощителен процес. Дните на повечето хора по света са изпълнени с повече болка, отколкото с удоволствие - нещо, което никак не ни се иска да признаем. Смъртта обещава избавление от борбата с живота.

Фройд взима под внимание принципа на нирвана. Нирвана е будистка идея, често превеждана като “рай”, но в действителност означава “угасване”, като угасването на свещ. То значи несъществуване, нищо, празнота, която според будистката философия, е целта на живота.

Ежедневните проявления на инстинкта към смъртта и принципа му на нирвана са в желанието ни за покой, за избягване на стимулацията, в привлекателността на алкохола и наркотиците, в склонността ни към действия, свързани с бягство – като това да забравим за себе си чрез книгите или филмите и в стремежа ни за почивка и сън. Понякога стремежът към смъртта открито се изявява като желание за самоубийство. И според теорията на Фройд, ние често го насочваме вън от себе си под формата на агресия, жестокост и стремеж към разрушение.

Тревожност

Фройд казва “Животът не е лесен!”

Аз-ът, стои между някои доста мощни сили - реалността, обществото, представено от Супер-Аз-а и биологичното, представено от То. Когато те имат конфликтуващи искания, спрямо горкия Аз е напълно разбираемо защо той, или в случая - вие, се чувствате заплашени и претоварени, сякаш ще се сринете под целия този товар. Това усещане е наречено "тревожност", и служи за сигнал на Аз-а, че неговото, а оттам и оцеляването на целия организъм, са в опасност.

Фройд споменава три различни вида тревожност: първата е реалистичната тревожност, която ние с вас бихме нарекли “страх”. Всъщност, и той я нарича така – на немски. Но преводачите му сметнали, че “страх” е твърде “проста” дума! И все пак, ако ви хвърля сред отровни змии, ще изпитате реалистична тревожност.

Следващата е моралната тревожност. Изпитваме я когато заплахата идва не от външния, физически свят, а от интернализирания социален свят на Супер-Аз-а. Тя в действителност е друго название на чувства като срам, вина и страх от наказание.

Последната е невротичната тревожност. Това е страхът да бъдеш претоварен от импулси, идващи от То. Ако някога сте се чувствали сякаш сте на път да излезете извън контрол, да загубите разсъдъка си, значи сте усещали невротична тревожност. Фройд се занимава най-вече с този вид и затова обикновено я наричаме просто “тревожност” – кратко и ясно.

Защитни механизми

Аз-ът се справя с исканията на реалността, на То и на Супер-Аз-а, доколкото може. Но когато тревожността стане твърде непосилна, той трябва да се защити. Постига го като несъзнателно блокира импулсите, или като ги изопачава в по-малко заплашителна, по-приемлива форма. Тези техники се наричат “защитни механизми на Аз-а” и Фройд, а и дъщеря му Анна, описват някои от тях:

Отричането представлява блокирането на външни събития от осъзнаване. Ако някоя ситуация е прекалено тежка, за да се справи с нея, човек просто отказва да я преживее. Както може да си представите, това е първична и опасна защита – никой, който е отрекъл реалността не е стигнал далече! Отричането може да действа само по себе си или най-често в комбинация с други, по-хитри механизми, които го подпомагат.

Веднъж четях, докато пет-годишната ми дъщеря гледаше филмче (“Смърфовете”, доколкото си спомням). Тя стоеше близо до телевизора, както беше свикнала, когато започнаха рекламите. Явно никой от телевизията не се беше замислил, защото пуснаха реклама на филм на ужасите, съдържаща кървав нож, хокейна маска и писъци от ужас. Вече не бях в състояние да предпазя детето си от случилото се и постъпих така, както всеки добър татко-психолог би постъпил – говорих с нея. Казах й: “Леле, колко страшна беше тази реклама, нали?” Тя отговори: “А?”, аз повторих: “Рекламата ... беше страшна, нали?”, а тя попита: “Каква реклама?”, и аз казах: “Рекламата, която току що дадоха, с кръвта, и маската, и писъците...!” – тя очевидно беше изключила цялата ситуация.

Оттогава забелязах, как малките деца замаскират нещата, които не искат да приемат. Също така съм виждал хора, припадащи при аутопсии, или такива, отричащи реалността, когато е починал техен близък и студенти, които не успяват да си взимат резултатите от тестове. Това е отричане.

Анна Фройд също споменава “отричане във фантазията”. То е когато децата във въображението си превръщат "лош" баща - в любящо мече, или беззащитно дете - в силен супергерой.

Подтискането, което Анна Фройд нарича и “мотивирано забравяне”, е да не можеш да си спомниш заплашваща ситуация, човек или събитие. Това също е опасно и е част от повечето други защитни механизми.

Като юноша, развих силен страх от паяци и особено от тези с дълги крака. Не знаех откъде се появи този страх, но той стана доста смущаващ по времето, когато влязох в колежа. Там съветника ми ми помогна да го преодолея (с техника, наречена системна десенсибилизация), но все още нямах представа откъде се беше зародил. Години по-късно сънувах много ясен сън, в който бях много малък и братовчед ми ме заключи в една барака зад къщата на баба и дядо. Тя беше малка и тъмна, и имаше мръсен под, покрит с – познайте! – дългокраки паяци.

Фройдисткото тълкуване на тази фобия е много просто – подтиснах травмиращо събитие – инцидента в бараката – но виждането на паяци възобнови тревожността от събитието, без да събуди спомена.

Има и много други примери. Анна Фройд разкрива един такъв, който сега ни се вижда чудат – младо момиче, което се чувства гузно заради доста силните си сексуални желания и забравя името на гаджето си, дори когато се опитва да го представи пред приятелите си! Или алкохолик, който не може да си спомни опита си за самоубийство, твърдейки че сигурно е имал “бяло петно”. Или някой, който едва не се е удавил като дете и не може да си спомни това дори когато другите се опитват да му го припомнят, но все още има страх от водоеми!

Имайте предвид, че истинският защитен механизъм действа несъзнателно. Брат ми се страхуваше от кучета като малък, но това не беше никаква защита. Беше го ухапало едно куче и той не искаше да пострада отново. Обикновено нерационалните страхове, които наричаме фобии, произлизат от подтискането на травмите.

Аскетизмът или отричането от нуждите е нещо, за което повечето хора не са чували, но напоследък отново предизвиква внимание с проявата на едно разстройство, наречено “анорексия”. Ако децата в ранно юношество се почувстват заплашени от появяващите се сексуални желания, може несъзнателно да се опитат да се защитят като отричат не само тях, но и всички останали желания. Така те започват да водят един вид аскетичен (като на монасите) начин на живот, в който отхвърлят нещата, на които другите се наслаждават.

Днешните момчета силно се интересуват от самодисциплината на бойните изкуства. За щастие, бойните изкуства не само не те нараняват (много), но дори и може да ти помогнат. За нещастие, днешните момичета често развиват силно желание да станат част от стандарт за красота, в който са прекалено и нереално слаби. Според фройдистката теория, отричането на желанието им за храна, всъщност е замаскиране на отричането на сексуалното им развитие.

Анна Фройд разглежда и по-лека форма на това, която нарича “ограничаване на Аз-а”. При него човек губи интерес към даден аспект на живота и го насочва другаде, за да избегне срещата с реалността. Младо момиче, отхвърлено от обекта на чувствата си, може да загърби женствеността си и да се превърне в “асексуална интелектуалка”, а момче, страхуващо се да не бъде унижено при футболен мач може да започне да е необяснимо привлечено от поезията.

Изолацията (която понякога се нарича "интелектуализация") е откъсване на емоцията от болезнен спомен или заплашващ импулс. Някой може доста безцеремонно да признае, че е бил насилван като дете или да покаже чисто интелектуално любопитство към новооткритата си сексуална ориентация. Нещо, което е наистина важно, се разглежда все едно че не е.

При крайно напрегнати ситуации, мнозина откриват, че са съвсем спокойни и съсредоточени, докато напрежението не отмине и тогава те просто губят контрол над себе си. Нещо ви казва, че по време на такава ситуация, не можете да си позволите да падате духом. Често можете да видите някой, който е тотално погълнат от социалните задължения, свързани със смъртта на близък човек. Лекарите и сестрите трябва да се научат да отделят естествените си реакции при вида на кръв, рани, игли и скалпели, и да лекуват пациента, като временно се отнасят към него не като към топло, прекрасно човешко същество със семейство и приятели. Юношите често минават през фаза, в която са запалени от филми на ужасите, може би за да могат да се справят със собствените си страхове. Нищо не демонстрира изолацията по-ясно от театър, пълен с хора, които се смеят истерично докато актьорите пресъздават как някой бива разчленяван.

Заместването е пренасочването на импулс към цел-заместител. Ако импулсът, желанието, е приемливо за вас, но човекът, към когото го насочвате е твърде заплашващ, може да го замените с някой или нещо, което да ви служи като символичен заместител.

Човек, който мрази майка си може да подтисне тази омраза, но да я прехвърли, да кажем, към жените като цяло. Друг, който не е имал възможността да обича някого, може да насочи любовта си към кучета и котки, вместо към хора. Ако някой се смущава от сексуалното си желание към реален човек, може да фокусира страстта си върху фетиш. А този, който е разочарован от шефа си, може да се прибере вкъщи и да ритне кучето или да набие член на семейството си, или да хулиганства.

Обръщането срещу себе си е много специална форма на заместване, в която човек става собствената си цел-заместител. Обикновено се използва по-скоро във връзка с омраза, гняв и агресия, отколкото с по-позитивни импулси и това е фройдисткото обяснение за повечето от чувствата ни за малоценност, вина и депресия. Идеята, че депресията често е резултат от гняв, който отказваме да признаем, е приета от мнозина - и фройдисти, и нефройдисти.

Преди време, в момент, в който не се чувствах много добре, пет-годишната ми дъщеря изля цяла чаша горещ шоколад в дневната. Нахвърлих се да й се карам, казвайки й че е непохватна и че трябва да се научи да е по-внимателна, и колко пъти й повтарям и ... е, знаете. Тя стоеше там сковано, с ядосан поглед и няколко пъти сама се удари по главата - очевидно предпочиташе да удари моята глава, но просто не можеш да направиш така, нали? Излишно е да казвам, че оттогава се чувствам виновен за това.

Проекцията, която Анна Фройд нарича "заместване извън", е почти пълната противоположност на обръщането срещу себе си. Тя включва склонността да виждаме собствените си неприемливи желания у другите. Така да се каже, желанията все още са си там, но вече не са ваши. Признавам, че винаги когато чуя някой разпалено да обяснява колко агресивни и извратени са всички, се чудя дали този човек няма агресивна или сексуална черта, която не иска да приеме.

Нека ви дам няколко примера. Един съпруг, добър и верен, усеща, че е ужасно привлечен от чаровната и флиртуваща съседка. Вместо да признае собствените си, съвсем естествени желания, става крайно ревнив към жена си, постоянно е загрижен дали му е вярна и т.н. Или жена, която открива, че има леко сексуални желания към приятелките си. Вместо да приеме тези чувства, като доста нормални, тя става прекалено обезпокоена от наличието на лесбийки в обществото.

Алтруистичното себеотдаване е форма на проекция, която на пръв поглед изглежда като своята противоположност: тук човек се опитва да задоволи нуждите си чрез някой друг.

Типичен пример за това е приятелят (всички сме имали такъв), който докато не търси партньор за себе си, постоянно тласка другите да създават връзки и е особено любопитен да научи "какво се случи снощи" и "как вървят нещата". Крайната форма на алтруистична жертва е човек, който живее целия си живот за и чрез другите.

Формирането на реакция, което Анна Фройд нарича “вяра в противоположното” е да превърнеш неприемлив импулс в неговата противоположност. Така дете, ядосано на майка си, може да стане прекалено загрижено за нея и да я обсипва с внимание. Малтретирано дете може да е силно привързано към малтретиращия го родител. Или някой, който не може да приеме хомосексуалния си импулс, може да твърди, че не понася хомосексуалистите.

Може би най-честият и най-ясен пример за формиране на реакция, е при децата между около 7 и 11 години – повечето момчета ще ви кажат с непоколебима сигурност колко са отвратителни момичетата, а момичетата ще твърдят също толкова убедително, колко груби са момчетата. Възрастните, обаче, които наблюдават общуването им, могат лесно да разберат какво е истинското им отношение!

Развалянето включва "магически" жестове или ритуали, които са с цел да се прекъснат неприятни мисли или чувства. Анна Фройд споменава например, за момче, което казва азбуката отзад напред винаги, когато му дойде сексуална мисъл, или се обръща и плюе щом срещне друго момче, споделяло желанието си за мастурбация.

При “обикновените” хора, развалянето е, разбира се, по-съзнателно и можем да предприемем действия за изкупление или официално да поискаме прошка. Но при някои хора актът на изкуплението изобщо не е съзнателен. Вземете, например, бащата алкохолик, който след година на вербално, а може би и физическо насилие, прави най-страхотната и най-прекрасна Коледа за децата си. След като празниците свършат и децата не са съвсем подведени от магическия му жест, той се връща при бармана с оплаквания за това колко неблагодарно е семейството му и как го принуждават да пие.

Един от класическите примери за разваляне засяга личната хигиена след секс. Съвсем разумно е да се измиеш, след като си правил секс. Но ако изпитваш необходимостта да вземеш душ три или четири пъти подред, използвайки ексфолиращ сапун – може би не приемаш особено добре секса, който си правил.

Интроекцията, понякога наричана “идентификация”, означава да приемеш като част от себе си чужди особености, защото по този начин решаваш някакви свои емоционални трудности. Например, ако дете често е оставяно само, може да се опита да се превърне в “майка”, за да намали страховете си. Понякога виждате как такива деца казват на куклата или на домашния си любимец да не се страхува. По-големите деца и тийнейджърите пък имитират любимите си звезди, музиканти или спортисти в опита си да установят собствената си идентичност.

По-необичаен пример е една жена, която беше съседка на баба ми и дядо ми. Съпругът й почина и тя започна да се облича в неговите дрехи, макар и спретнато прекроени за нея. Тази жена възприе някои от навиците на покойния си съпруг, като например - да пуши лула. Въпреки че съседите го намираха за странно и говореха за нея като за “жената-мъж”, тя не страдаше от обърканост на сексуалната си ориентация. В действителност, по-късно се омъжи отново, запазвайки до смъртта си мъжките костюми и лулата!

Тук трябва да добавя това, че идентификацията е много важна за фройдистката теория като механизма, чрез който развиваме своя Супер-Аз.

Идентифицирането с агресора е вид интроекция, която се основава на приемане, но не на общи или позитивни черти, а на негативни или на такива, от които ни е било страх. Ако се страхувате от някого, можете отчасти да надвиете този страх като започнете да приличате повече на него. Често виждахме две от дъщерите ми, които израснаха с доста своенравна котка, да мяукат, да съскат и да си извиват гърбовете, в опита си да не я допуснат да изскочи от някой тъмен ъгъл, и да ги захапе за глезена.

Един по-драматичен пример е наречен “Стокхолмски синдром”. След криза със заложници в Стокхолм, психолозите с изненада установили, че заложниците не само не били ужасно ядосани на похитителите си, но дори били откровено благоразположени към тях. Имаше и един по-скорошен случай с млада жена на име Пати Хърст, от богатата и влиятелна фамилия Хърст. Тя била пленена от много малка самопровъзгласла се за революционна група, наречена “Симбионистка армия за освобождение”. Пати Хърст била държана в килери, изнасилвана и измъчвана. Въпреки това, тя очевидно решила да се присъедини към похитителите си – правила пропагандни видео клипове за тях и дори размахала оръжие по време на банков обир. По-късно, по време на дело по случая й, психолозите силно настоявали за приемане на становището им, че тя е била жертва, а не престъпник. Въпреки това, Пати Хърст била обявена за виновна за участието си в банков обир и получила 7 години затвор. След 2 години била помилвана от президента Картър.

Регрес – това е движение назад към психологическото минало при хора, подложени на стрес. Когато сме притеснени или изплашени, поведението ни често става детинско или примитивно. Например, ако на дете се наложи да лежи в болница, то може да започне отново да си смуче пръста или да се напишква в леглото. Тийнейджърите може да започнат да се кикотят неудържимо, ако попаднат в социална ситуация, включваща представители на противоположния пол. Първокурсник в университета може да си донесе стара играчка от вкъщи. Група цивилизовани хора може да се превърне в буйна тълпа, ако научат, че поминъкът им е в опасност. Или възрастен мъж, който е прекарал двадесет години, работейки за дадена фирма и след пенсионирането си се усеща като ненужен, може да се оттегли в изолация и да стане детински зависим от съпругата си.

Къде се връщаме щом се сблъскаме със стрес? Според теорията на Фройд - в последния момент от живота си, в който сме се чувствали спокойни и сигурни.

Рационализацията е когнитивното изопачаване на “фактите”, с цел даден импулс да стане по-малко заплашителен. Правим го често на доста съзнателно ниво, когато си измисляме извинения за разни неща. За много хора с чувствителен Аз, измислянето на извинения е толкова лесно, че дори не си дават сметка, че го правят. С други думи, мнозина са съвсем подготвени да вярват в собствените си лъжи.

Полезен начин да разберем защитните си механизми е да ги разгледаме като комбинация от отричане и подтискане с различни видове рационализации.

Всички защитни механизми са, разбира се, лъжи, дори да не съзнаваме, че ги правим. Но това не намалява опасността от тях – всъщност дори я увеличава. Както може би баба ви ви е казвала “о, как се оплетохме...”. Лъжите пораждат лъжи и все повече ни отдалечават от истината, от реалността. След известно време Аз-ът вече не може да се грижи за всички искания на То или да взима под внимание Супер-Аз-а. Тогава тревогите се връщат с пълна сила и вие се пречупвате.

И въпреки това, според Фройд, защитите са необходими. Не може да очаквате някой и най-вече едно дете, да понесе цялата тъга на живота! Докато някои фройдисти твърдят, че всички защити може да се използват по позитивен начин, според самия Фройд, има само една позитивна защита и това е сублимацията.

Сублимацията е превръщането на неприемлив импулс, бил той желание за секс, гняв, страх или каквото и да е, в социално приемлива, дори продуктивна форма. Така човек, който е много враждебен, може да стане ловец, месар, футболист или наемен войник. Друг, който страда от силна тревожност в един неясен свят, може да стане например организатор, бизнесмен или учен. Ако някой е със силни сексуални желания, може да стане например художник, фотограф, писател и т.н. За Фройд в действителност всички позитивни съзидателни дейности са продукт на сублимации и то най-вече на сексуалното желание. е превръщането на неприемлив импулс, бил той желание за секс, гняв, страх или каквото и да е, в социално-приемлива, дори продуктивна форма. Така човек, който е много враждебен, може да стане ловец, месар, футболист или наемен войник. Друг, който страда от силна тревожност в един неясен свят, може да стане, например, организатор, бизнесмен или учен. Ако някой е със силни сексуални желания, може да стане, например, художник, фотограф, писател и т.н. За Фройд в действителност всички позитивни съзидателни дейности са продукт на сублимации и то най-вече на сексуалното желание. (Следва тук)

Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд