Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд

Стадии на развитие

Както по-рано споменах, според Фройд, сексуалното желание е най-силната мотивираща сила. Всъщност, според него, то е най-силната мотивираща сила не само за възрастните, но и за децата, и дори за бебетата. Когато представил идеите си за детската сексуалност пред Виенското общество, то едва ли било подготвено да обсъжда сексуалността при възрастните, а какво остава за тази при децата!

Вярно е, че способността за оргазъм е неврологично заложена още от самото раждане. Но Фройд не говори само за оргазъм. Сексуалност означава не просто самия акт, но и всички приятни усещания от кожата. Ясно е дори за най-скромните от нас, че бебетата, децата и, разбира се, възрастните харесват тактилните усещания като ласки, целувки и т.н.

Фройд забелязва, че в различните етапи на живота, определени части от кожата ни ни доставят най-голямо удоволствие. По-късо теоритиците наричат тези части “ерогенни зони”. Според него, новороденото получава най-силна наслада от смукането, най-вече на гърди. В действителност, бебетата са склонни да лапат всичко. По-късно в живота, детето се фокусира върху аналните удоволствия да стиска и да отпуска. До 3 или 4г. възраст, то може да открие приятните усещания от това да пипа или разтрива гениталиите си. Едва по-късно, при достигането на сексуалната зрялост, ние откриваме най-голямата наслада по време на сексуалния акт. Въз основа на тези наблюдения, Фройд създава психосексуалната теория за фазите на развитие.

Оралният стадий продължава от раждането до 18 месеца. Центърът на удоволствието, разбира се, е устата. Смукането и хапането са любимите дейности.

Аналният стадий продължава от 18 месеца до 3-4 години. Центърът на удоволствието е анусът - стискането и отпускането носят голяма наслада.

Фалическият стадий е от 3-4 до 5-6-7 години. Центърът на удоволствието са гениталиите. Мастурбацията е често срещана.

Латентният стадий продължава от 5-6-7 години до пубертета - което е някъде до около 12 години. По време на тази фаза, според Фройд, сексуалният импулс е подтиснат в услуга на ученето. Трябва да отбележим, че докато повечето деца изглеждат доста спокойни в сексуален аспект, през ранните класове може би около 1/4 от тях мастурбират и играят на "доктори". В консервативното време, в което Фройд живее, тези деца са били, най-малкото, по-тихи от днешните им връстници.

Гениталният стадий започва през пубертета и представлява възраждане на сексуалното желание у юношите и по-специфичното съсредоточаване на удоволствието в сексуалния акт. Според Фройд, мастурбацията, оралния секс, хомосексуалността и много други подобни неща, които в днешно време считаме за приемливи за възрастните, са израз на незрялост.

Това е истинска теория за стадиите на развитие, т.е. фройдистите вярват, че всички преминаваме през различните стадии в този ред и приблизително на такава възраст.

Едипов комплекс

С всяка от фазите е свързана определена трудност, от която е най-вероятно да възникнат проблеми. При оралната фаза, това е отбиването на кърмачето. При аналната - ученето за ползване на гърне. При фалическата фаза, това е Едиповият комплекс, по името на древногръцката легенда за цар Едип, който без да знае убил баща си и се оженил за майка си.

Ето какво представлява Едиповият комплекс: първият обект на любовта за всички нас е майка ни. Искаме вниманието й, топлото й отношение, ласките й, желаем я в доста широк сексуален смисъл. Малкото момче, обаче, има съперник за мама – баща си! Той е по-голям, по-силен, по-умен, ляга си при нея, докато Младши вехне далече в малкото си самотно легло. Татко е врагът.

Горе-долу по времето, в което малкото момче осъзнае тази архетипова ситуация, той знае някои по-неуловими разлики между момчетата и момичетата, освен прическите и начина на обличане. От наивната му гледна точка, разликата е това, че той има пенис, а момичетата нямат. В този момент от живота, детето смята, че да имаш нещо е много по-добре отколкото да нямаш и затова е доволно от подредбата на нещата за него.

Но тогава се появява въпросът – къде е пенисът на момичето? Вероятно някак си го е изгубила. Вероятно е бил отрязан. Вероятно това може да се случи и на него! Това е началото на страха от кастрация, леко погрешно название на страха от загубата на пениса.

Да се върнем обратно на историята, момчето, осъзнаващо превъзходството на баща си и страхуващо се за пениса си, включва някои от защитните механизми на Аз-а: той прехвърля сексуалните си импулси от майка си към момичетата, и по-късно към жените; и се идентифицира с агресора, татко, опитва се да прилича на него, така да се каже, да бъде мъж. След няколко години латентен период, той навлиза в юношеството и в света на зрялата хетеросексуалност.

Момичето също започва живота си с любовта към мама, така че проблемът тук е да прехвърли чувствата си към таткото преди появата на Едиповия комплекс. Фройд постига това с идеята за завистта за пениса: малкото момиче също е забелязало разликата между момчетата и момичетата и усеща, че то някак си не се вписва. Иска да има пенис и цялата сила, свързана с него, или поне да има негов заместител, като например, бебе. Всяко дете знае, че за да има бебе е необходимо да има баща и майка, така че малкото момиче хвърля око на татко си.

Той, разбира се, вече е зает. Малкото момиче го замества с момчетата и мъжете, и се идентифицира с мама, жената, която има мъжа, когото то наистина иска. Обърнете внимание, че нещо тук липсва: момичето не страда от силната мотивация на страха от кастрация, тъй като не може да загуби нещо, което няма. Фройд усеща, че липсата на този силен страх е причината за факта (както той го вижда), че жените са едновременно по-слабо хетеросексуални и някак си по-слаби в морален аспект.

Преди да се подтиснете прекалено от това съвсем-не-ласкателно описание на женската сексуалност, се успокойте, защото мнозина не го подкрепят. Ще обсъдя това в частта за дискусия.

Характер

Преживяванията ви, докато пораствате формират вашата личност, или характер, като възрастни. Фройд счита, че травмите имат особено силен ефект. Разбира се, всяка от тях има свой уникален отпечатък върху личността, който може да се изследва и разбере само от индивидуална гледна точка. Но травмите, свързани с развитието на фазите, тъй като всички трябва да преминем през тях, би следвало да са по-постоянни.

Ако срещате трудности в изпълняването на която и да е от задачите, свързани с фазите – отбиване, приучаване към гърне или откриване на сексуалната ви идентичост – сте склонни да задържите някои бебешки или детски навици. Това се нарича “фиксация”. Тя увеличава ефекта на даден проблем от фаза на развитието върху личността ни.

Ако вие, през първите осем месеца от живота си, често сте неудовлетворен в нуждата си да сучете, вероятно защото майка ви не ви е предразполагала или дори е била груба, или пък се е опитвала да ви отбие прекалено рано, тогава може да развиете орално-пасивен характер. Орално-пасивната личност е склонна да е силно зависима от другите. Тя често запазва интереса си към “оралните удоволствия” като яденето, пиенето и пушенето. Сякаш търси насладите, които са й липсвали.

Когато сте между 5 и 8-месечно бебе, започват да ви растат зъбки. Приятно нещо за правене в този период е да хапете нещо, като например зърното на гърдата на мама. Ако това доведе до неприятни преживявания и премине в преждевременно отбиване, може да развиете орално-агресивна личност. Тези хора запазват желание да хапят моливи, дъвки и други хора през целия си живот. Те са склонни към вербална агресивност, водене на спорове, сарказъм и т.н.

През аналния период сме изумени от “фукнциите на тялото си”. Отначало, правим каквото и когато поискаме. След това, изведнъж и напълно безпричинно, може да разберете, че ви карат да го правите само по определено време и на определено място. И родителите изглежда ценят крайния продукт от цялото това усилие!

Някои родители се поставят в услуга на детето в процеса на приучаване към навици за ползване на тоалетна. Те молят, придумват, показват силна радост, когато го направите правилно, държат се сякаш сте им разбили сърцето, ако не го направите както трябва. Детето е царят на къщата и го знае. Когато порасне то ще стане анално-отпускаща личност. Тези хора са немарливи, неорганизирани, лесно прощават грешки. Те могат да бъдат и жестоки, разрушителни, и отдадени на вандализъм и графити. Оскар Медисън, героят от “Странната двойка”, е добър пример.

Други родители са строги. Те може да се съревновават със съседите или роднините си кой първи ще научи детето си да ползва гърне (за мнозина, ранното свикване с гърнето е израз на интелигентност). Тези родители може да ползват методи като наказание или унижение. Детето им най-вероятно ще получи запек, тъй като се опитва постоянно да стиска и когато порасне ще бъде анално-задържаща личност. Той или тя ще бъде особено спретнат, перфекционист, властен, много упорит и стиснат. С други думи, анално-задържащият е стегнат във всички отношения. Феликс Унгер, героят от “Странната двойка”, е отличен пример за това.

Съществуват и два типа фалически личности, въпреки че никой не ги е наименувал. Ако момчето е отхвърлено от майка си по жесток начин и се чувства силно заплашено от твърде мъжествения си баща, най-вероятно ще има ниска самооценка в областта на сексуалността. Той може да реагира на това като или се оттегли от хетеросексуални връзки, вероятно превръщайки се в “книжен плъх”, или като се превърне в “мачо” и се преструва на “мъжа за дамите”. Момиче, отхвърлено от баща си и заплашено от прекалено женствената си майка, също би било склонно да има ниско мнение за себе си и може да се превърне в “цвете в саксия” или в прекалено женствена “красавица”.

Но ако момчето не е отхвърлено от майка си, а вместо това е предпочитано пред слабия си мекушав баща, то може да развие много високо мнение за себе си (което може силно да пострада, когато навлезе в истинския свят, където никой не го обича както майка му) и може да изглежда доста женствен. В крайна сметка, той няма защо да се идентифицира с баща си. Също така, ако момичето е малката принцеса на татко и неговият най-добър приятел, а мама е понижена до това да изпълнява слугинска роля, то може да стане доста суетно и егоцентрично, или пък доста мъжествено.

Различните фалически характери показват важен момент във фройдистката характерология: крайностите водят до крайности. Ако сте разочаровани по някакъв начин, или прекалено разглезени, имате проблеми. И, въпреки че всеки проблем обикновено води до определени характеристики, те лесно могат да бъдат преобърнати. Така анално-задържащата личност може изведнъж да стане прекалено щедра или да е прекалено разхвърляна в някой аспект от живота си. Това е разочароващо за учените, но може да отрази истинската същност на личността! (Следва тук)

Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд