Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд

Терапия

Терапията на Фройд е по-влиятелна от всяка друга, както и от останалата част от теорията му. Ето няколко нейни основни положения:

Отпускаща атмосфера. Клиентът трябва да се чувства свободен да изрази всичко. Терапевтичната ситуация всъщност е уникална социална ситуация и то такава, че да не се страхувате от осъждане или отлъчване от обществото. В действителност, при фройдистката терапия терапевтът практически изчезва. Добавете към това и физически отпускащата кушетка, приглушената светлина, шумоизолираните стени и сцената е готова.

Свободни асоциации. Клиентът може да говори за абсолютно всичко. Идеята е, че с отпускането, несъзнаваните конфликти неизбежно ще изплуват на повърхността. Не е трудно да откриете прилики между фройдистката терапия и сънуването! Въпреки това, при терапията има терапевт, който е обучен да разпознава определени знаци за наличието проблеми и решенията им, които клиентът би пропуснал.

Съпротива. Един от знаците е съпротивата. Когато клиентът се опитва да промени темата, заспи, закъснее или пропусне часа си, терапевтът казва: "Аха!" Тази защита предполага, че в свободните си асоциации клиентът се приближава до нещо, което на несъзнавано ниво счита за заплашващо.

Анализ на сънища. В съня си някак си по-слабо се съпротивляваме на несъзнаваното и позволяваме на някои части от него да навлязат в съзнанието ни в символична форма. Тези желания на То дават повече нишки за клиента и терапевта. Много видове терапии използват сънищата на клиента, но фройдистката интерпретация е особено известна със склонността си да намира сексуални значения.

Грешки на речта. Това се грешки, които допускате докато говорите и често се наричат “фройдистки грешки”. Фройд вярва, че те също са знаци за несъзнавани конфликти. Той проявява интерес и към вицовете, които разказват клиентите му. В действителност, според него, почти всичко има някакво значение – да избереш грешен телефон, да завиеш не където трябва, да напишеш неправилно дадена дума. Въпреки това, самият той отбелязва в отговора си към студент, който го попитал символ на какво е пурата му, че “Понякога пурата е просто пура”. Дали наистина е?

Други фройдисти се интересуват от проективни тестове, като известния тест с мастилени петна на Роршах. Теорията зад него е, че когато стимулът е неясен, клиентът го запълва със собствените си несъзнавани теми. И отново – те могат да бъдат нишки за терапевта.

Пренос, катарзис и инсайт

Преносът се появява, когато клиентът проектира върху терапевта такива чувства, каквито с пълно основание биха били отнесени към определени важни за него хора. Фройд вярва, че преносът е необходим в терапията, за да изведе на повърхността подтиснатите емоции, които отдавна тормозят клиента. Може да сте истински ядосан, например, без да има на кого. Връзката между клиента и терапевта, противно на популярните вярвания, е особено близка във фройдистката терапия, въпреки че е ясно, че тя не може да бъде оставена извън контрол.

Катарзис е внезапното и драматично изливане на емоциите, което се появява щом травмата се съживи. Кутията с носни кърпички накрая на масата в кабинета на терапевта не е там за украшение.

Инсайт е осъзнаването на източника на емоцията, на оригиналното травмиращо събитие. Основната част от терапията се завършва щом се преживеят катарзиса и инсайта. Което би трябвало да се е случило преди много години, но тъй като сте бил прекалено малък, за да се справите, или сте бил подложен на прекалено силен конфликтен натиск, се случва сега и вие сте на път да станете един щастлив човек.

Фройд казва, че целта на терапията е просто “да се осъзнае несъзнаваното”.

Дискусия

Единственото по-всеобхватно явление от сляпото възхищение пред Фройд е също толкова сляпата омраза към него. Със сигурност, подходящото отношение е някъде по средата. Да започнем като изследваме няколко от очевидните грешки в теорията му:

Най-малко известната част от нея е тази за Едиповия комплекс и свързаните с него идеи за страха от кастрация и завистта към пениса. Каква е истината зад тях? Вярно е, че някои деца са силно привързани към родителя от противоположния пол и се състезават с този от своя пол. Вярно е, че някои момчета се тревожат за разликите между момчетата и момичетата и се страхуват, че някой може да отреже пениса им. Вярно е, че някои момичета по същия начин са загрижени и искат да си имат пенис. И също така е вярно, че някои деца запазват тези привързаности, страхове и желания дори когато пораснат.

Повечето теоритици на личността, обаче, считат, че подобни примери са отклонения, а не принципи, изключения, а не правила. Те се появяват в семейства, които не функционират достатъчно добре, където родителите не са щастливи един с друг и използват децата в борбата срещу партньора си. Съществуват там, където родителите буквално омаловажават момичетата, заради предполагаемите им липси и говорят за отрязване на пенисите на непослушните момчета. Те са типични най-вече за райони, в които правилната информация дори за най-обикновените сексуални факти не достига и децата научават грешни неща от другарчетата си.

Ако разгледаме Едиповия комплекс, страха от кастрация и завистта към пениса в по-метафоричен и по-слабо буквален смисъл, ще открием, че те са едни полезни идеи: обичаме майките и бащите си, а също и се състезаваме с тях. Децата вероятно научават стандартните хетеросексуални модели на поведение като имитират родителя от своя пол и се упражняват с родителя, който е от противоположния. В общество, доминирано от мъже, да имаш пенис, да бъдеш мъж е по-добре отколкото да не бъдеш, и перспективата да изгубиш положението си на мъж е плашеща. Също така да искаш привилегиите на мъжете, вместо мъжкия орган, е разумно да се очаква от едно момиче. Но Фройд не е имал предвид да приемем тези идеи метафорично. Някои от последователите му, обаче, го искат.

Сексуалност

По-общата критика към теорията на Фройд е насочена към акцента, който тя поставя върху сексуалността. Всичко – и добро и зло, изглежда произлиза от изразяването или подтискането на желанието за секс. Мнозина подлагат това на съмнение и се чудят дали не участват и някакви други сили. Самият Фройд добавя инстинкта към смъртта по-късно, но това се оказва още една от не особено известните му идеи.

Отначало, нека да посоча, че всъщност голяма част от действията ни по някакъв начин се мотивират от секса. Ако се вгледате добре в съвременното ни общество, ще откриете, че в повечето от рекламите се използват сексуални образи, че филмите и телевизионните предавания често не са особено популярни, ако не включват известно количество приятна възбуда, че модната индустрия се основава на продължителна игра на сексуално скриване и търсене и че всички ние прекарваме голяма част от времето си в “танц за чифтосване”. И въпреки това, не мислим, че целият живот е свързан само със секс.

Но акцентът, който Фройд поставя върху сексуалността не се основава на големия очевиден израз на сексуалност в обществото му, а на силното избягване на сексуалността особено сред средната и високата класи, и най-вече сред жените. Това, което лесно забравяме е, че светът се е променил доста драматично през последните сто години. Убягва ни, че докторите и министрите предлагали тежки наказания за маструбация, че “бедро” е била мръсна дума, че жена, която усещала сексуални желания, автоматично се е смятала за потенциална проститутка, че булката често била съвсем изненадана от случващото се през първата брачна нощ и можела да припадне дори само при мисълта за предстоящото.

Приносът на Фройд е, че успява да се издигне над отношението на съвременната си култура към секса. Дори учителят му Бройер и брилянтният Шарко не могли напълно да приемат сексуалната природа на проблемите на клиентите си. Грешката на Фройд е по-скоро, че е стигнал прекалено далече в обобщенията си и не е отчел промените в културата. Иронично е, колко голяма част от промяната на културата по отношение на секса се дължи на работата на Фройд!

Несъзнаваното

Последната идея, която често е критикувана е несъзнаваното. Спорът не е за това, че нещо като него отговаря за част от поведението ни, а за това колко голяма е тази част и каква е същността на звяра.

Бихейвиористите, хуманистите и екзистенциалистите вярват, че (а) мотивациите и промените, които могат да бъдат отнесени към несъзнаваното са много по-малко отколкото твърди Фройд, и (б) че несъзнаваното не е големият врящ казан от активност, в което той го превръща. Повечето психолози в днешно време разглеждат несъзнаваното като това, от което нямаме нужда или не искаме да виждаме. А някои теоритици изобщо не използват това понятие.

От друга страна, поне един теоритик – Карл Юнг, предлага такова несъзнавано, че фройдовото изглежда нищожно! Но ще оставим всички тези гледища за подходящите лекции.

Позитивни аспекти

Хората имат неприятната склонност да “изгарят и мокрото покрай сухото”. Ако не се съгласят с идеи “а”, “б” и “в”, приемат, че и “г”, “д” и “е” също са грешни. Но Фройд има и немалко добри идеи, толкова добри, че са били заимствани в много други теории, до степен, в която забравяме да го почетем като техен автор.

Първо, Фройд ни кара да осъзнаем две мощни сили и техните искания към нас. Във време, когато всички вярват, че хората са в основни линии разумни, той показва каква голяма част от поведението ни се основава на биология. Когато всички приемат, че сме отговорни за поведението си, той показва влиянието на обществото. Когато всички знаят, че да бъдеш мъж или жена са роли, предопределени от Бог, той показва колко много това зависи от семейството. То и Супер-Аз – психичните прояви на биологията и обществото – винаги ще бъдат с нас под една или друга форма.

Второто е основната теория, започваща от Бройер, за някои невротични симптоми, причинени от психологически травми. Въпреки че повечето теоритици вече не вярват, че неврозата може да бъде обяснена по подобен начин, или че е необходимо да съживяваме травмата, за да се почувстваме по-добре, общо е разбирането, че детство, изпълнено с пренебрежение, тормоз и трагедии води до превръщане на човек в нещастен възрастен.

Трета е идеята за защитните механизми на Аз-а. Дори да не приемате идеята на Фройд за несъзнаваното, ясно е, че създаваме малки изопачавания на реалността и че спомените ни за тази реалност са такива, че да задоволят собствените ни потребности, особено пък ако те са силни. Бих препоръчал да се научите да разпознавате тези защити: ще откриете, че това, че имат названия ви помага да ги откриете и у себе си, и у другите!

Накрая, основната форма на терапия е в по-голямата си част, създадена от Фройд. С изключение на някои бихейвиористични терапии, повечето все още използват “говорящото лекарство” и все още включват физически и социално-отпускаща атмосфера. И, дори и ако другите теоритици нехаят за идеята за трансфера, подчертано личната природа на терапевтичната връзка се приема за важна за успеха.

Някои от идеите на Фройд са ясно свързани с културата на съвремието му. Други от тях не могат лесно да бъдат проверени. Някои дори може да са израз на собствената му личност и преживявания. Но Фройд е отличен наблюдател на човешките състояния и доста от това което казва е валидно и днес, и той ще бъде включван в учебниците по теория на личността още години наред. Дори когато теоритиците създават драматично различни идеи за това как функционираме, те ги сравняват с идеите на Фройд.

Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Зигмунд Фройд