Джорж Кели преподавал физиология в Колежа Форт Хейс, в Канзас, САЩ, през 1931г. Това е времето на “купата с прах” (бел. прев. под “купата с прах” или “емпиризъм на купата с прах” се разбират теории, създадени по изцяло индуктивен път) и депресията. След като опознал болките и тревогите на фермерските семейства в централната част на Канзас, Кели решил да се насочи към хуманни занимания. Така сложил началото на клиничната си практика в селата.
Само ви напомням, че тази професия определено не можела да се нарече доходоносна. Повечето му клиенти нямали пари. Някои дори не можели да отидат при него и затова той и студентите му пътували много, понякога дори с часове, за да могат да вършат работата си.
Отначало, Кели използвал стандартната фройдистка подготовка, която всеки доктор по психология в онези дни получавал. Карал хората да легнат на кушетката, да правят свободни асоциации и да му разказват сънищата си. Щом откриел съпротиви или символи на сексуални и агресивни нужди, той търпеливо им разказвал впечатленията си. Изненадващо за него, тези относително простодушни хора приемали с охота подобни обяснения на проблемите си. Със сигурност, имайки предвид културата им, типичните фройдистки интерпретации би трябвало да изглеждат ужасно странни, нали? Очевидно, пациентите му не оправдавали тези очаквания и това се дължало на вярата им в него, професионалистът.
Самият Кели, обаче, не бил съвсем убеден във валидността на тези стандартни фройдисткки обяснения. Считал ги за доста отнесени, а понякога и за не съвсем приложими към живота на канзаските фермерски семейства. И така, с течение на времето, той забелязал, че интерпретациите на сънищата, които правил, все повече се отдалечавали от духа на психоаналитичната школа. В действителност, той започнал "да си измисля" обяснения! Клиентите му слушали внимателно както преди, вярвали му както винаги, и се подобрявали все така бавно, но сигурно.
Постепенно в съзнанието на Кели изкристализирала идеята, че това, което истински имало значение за тези хора било, че получавали тълкувания за източника на трудностите си, т.е. давала им се насока, за да разберат същината на проблемите си. Важното в случая било, че се чувствали сякаш “хаосът” на живота им започвал да се подрежда. Така Кели открил, че те приемали с готовност почти всяка причинно-следствена връзка и интерпретация на проблемите си. А ако обясненията произлизали извън техния собствен живот, извън култура им, били дори още по-добре дошли.
На тези прозрения, той основава теорията и философията си. Към теорията ще пристъпим след малко. Философията си нарича “конструктивен алтернативизъм”. Основната й идея е, че макар да съществува само една истинска реалност, тя винаги се преживява от определена гледна точка, или алтернативна конструкция. Аз имам конструкция, вие също, както и някой на другия край на света, и този който е живял в миналото, и първобитният човек, и съвременният учен, и всяко дете, и дори страдащият от сериозно психическо разстройство.
Някои конструкции са по-добри от други. Моята, надявам се, е по-добра от тази на някой със сериозно психическо разстройство. Конструкцията на моя лекар за болестта ми е по-добра, вярвам, от тази на местния духовен лечител. И въпреки това, ничия конструкция не е напълно изчерпателна - светът е прекалено сложен и твърде голям, за да може някой да има съвършената картина за нещата. Ничий мироглед не бива да бъде напълно пренебрегван. В действителност, всяка конструкция всъщност е гледна точка към крайната реалност и като такава има значение за точно този човек в конкретния момент и на това място.
Всъщност, Кели твърди, че има безкраен избор от алтернативни конструкции и ако нашата не ни върши добра работа, можем да си вземем друга!
Биография
Джордж Кели е роден на 28 Април 1905г. във ферма близо до Перт, Канзас, САЩ. Той е единственото дете на Тиодор и Елфледа Кели. Баща му е презвитериански свещенник, който сменя професията си и се заема с фермерство по препоръка на лекаря си. Майка му е бивша учителка.
Учението на Кели в най-добрия случай 
може
да се нарече променливо. Семейството му се мести с покрит фургон до Колорадо,
когато Джордж е малък, но в последствие са принудени да се върнат в Канзас,
заради недостига на вода. Оттогава той посещава предимно училища, които се
помещават само в една стая. За щастие, и двамата му родители се занимават
с обучението му. На 13г. най-после го изпращат в училище с пансион в Уичита.
След гимназията, Кели представлява добър пример за някой, който се интересува от всичко и същевременно е в основни линии неориентиран. Получава бакалавърска степен по физика и математика от колежа Парк през 1926г., а след това магистърска степен по социология от Университета на Канзас. После се мести в Минесота, където преподава публични изказвания на трудови организации и банкери, както и граждански курсове на имигранти.
След Минесота, Кели се установява в Шелдън, Айова. Там преподава драма в един начален колеж и среща бъдещата си съпруга - Гладис Томпсън. След като работи на още няколко места, на които не се задържа задълго, получава възможност за аспирантура в Университета в Единбург, където става бакалавър по психология. През 1931г. получава докторска степен също по психология в Щатския Университет на Айова.
След това, в периода на депресията, Кели работи в Щатския Колеж Форт Хейс и развива теорията и клиничните си техники. По време на Втората Световна Война служи като авиационен психолог във флота и после получава работа в Университета на Мериленд.
През 1946г., той напуска Щатския Университет на Охайо, една година след напускането на Роджърс и става директор на клиничната си програма. По това време теорията му съзрява и той пише двутомния си труд “Психология на личните конструкти”, и чрез идеите си оказва влияние върху множество студенти.
През 1965г. поема изследователска длъжност в Университета Брандис, където работи и Маслоу. За съжаление, скоро след това умира, на 6 Март 1967г.
Теория
Теорията на Кели започва с т.нар. “плодородна метафора”. Той отдавна е забелязал, че учени и терапевти често демонстрират странно отношение към хората: имат доста добро мнение за самите себе си, но са склонни да гледат с известно пренебрежение на обектите, които изучават - т.е. на клиентите си. Считат, че се занимават с шедьоврите на разума и емпирицизма, а в същото време разглеждат обикновените хора като жертви на сексуалните си енергии или на обуславящото минало. Кели, със своя опит със студентите и фермерските семейства от Канзас, забелязва, че тези обикновени хора също са част от науката и също се опитват да разберат случващото се.
Така че хората, били те обикновени или учени, са еднакви. Имат конструкции за своята реалност, така, както учените имат теории. Имат очаквания, както учените имат хипотези. Избират поведения, които проверяват тези очаквания, както учените правят експерименти. Подобряват разбирането си за реалността въз основа на своя опит, както учените променят теориите си спрямо фактите. От тази метафора произлиза цялата теория на Кели.
Фундаменталното предположение
Кели подрежда теорията си в едно фундаментално предположение и 11 извода. Фундаменталното му предположение гласи: “Процесите на даден човек са психологически канализирани от начина, по който той очаква събитията” (този и всички следващи цитати са от книгата на Кели “Психология на персоналните конструкти”, 1955г.). Това е централното движение в научния процес: от хипотеза към експеримент или наблюдение, т.е. от очакване към опит и поведение.
Под “процеси”, Кели разбира преживяванията, мислите, чувствата, поведението и т.н. Всички тези неща се определят не само от реалността, но и от опитите ви да предвидите света, другите и себе си, да отгатнете какво ще се случи в следващия момент, или утре, или догодина.
Така че, когато погледна през прозореца, за да видя откъде идват тези пронизителни звуци, аз не просто виждам точно какво има навън. Аз виждам това, което е свързано с очакванията ми. Подготвен съм да видя, вероятно, птици, или деца, които играят и се смеят. Не предполагам, че там има булдозер, който работи със скърцане вместо с обичайното буботене, или летяща чиния, приземяваща се в двора ми. Ако в действителност НЛО е източникът на тези пронизителни звуци, в първия момент няма да го възприема истински. Ще възприема нещо. Ще бъда объркан и изплашен. Ще се опитам да си представя какво виждам. Ще мина през всички видове поведение, които биха ми помогнали да си го представя или биха ме отдалечили от източника на тревожността ми! Само след като мине малко време ще бъда способен да открия точното предвиждане, вярната хипотеза: “О, боже, това е НЛО!”
Ако, разбира се, НЛО беше често срещано в моя свят, при чуването на пронизителните звуци бих очаквал да видя птици, деца или НЛО - очакване, което в този случай би било потвърдено само с едно хвърляне на поглед през прозореца. (Следва тук)
Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Джордж Кели
