Изводът за обхвата
“Един конструкт е подходящ за предвиждането само на краен обхват от събития”.
Никой конструкт не е общовалиден. Конструктът за пол (мъжки-женски) е, за повечето от нас, нещо, което има значение само що се отнася до хора и в по-голяма степен за животни като домашните любимци и добитъка. Малцина от нас ги е грижа от какъв пол са мухите, или гущерите, или дори броненосците. И никой, мисля аз, не говори за пол на геоложки формации или политически партии. Тези неща са отвъд обхвата на приложение на конструкта “пол”.
Някои конструкти са много-обхватни или с широко приложение. Добро-лошо е вероятно най-изчерпателният конструкт, тъй като е приложим към почти всичко. Други конструкти са доста инцидентни или тесни. Флуоресцентен-нажежен до бяло е доста тесен, приложим само към електрическите крушки.
Но, обърнете внимание, че това, което е относително тясно за вас, може да е доста широко за мен. Биологът би се интересувал от пола на мухите, гущерите, броненосците, ябълковите дръвчета, филодендрона и т.н. Или философът може да ограничи използването на добър-лош само за специфични морални поведения, вместо да го прилага към всички видове неща, хора или вярвания.
Модулиращият извод
“Промяната на нечия конструкционна система е ограничена от пропускливостта на конструктите в този обхват на приложимост, в който са разположени вариантите”.
Някои конструкти са “пружиниращи”, те “модулират” и са пропускливи, което означава, че са отворени за по-голям обхват. Други са доста непропускливи.
Например, добър-лош е, в общи линии, доста пропусклив конструкт за повечето от нас. Постоянно добавяме нови елементи: може никога преди да не сме виждали компютър, или CD плейър, или факс апарат, но веднага щом видим искаме да знаем коя е най-добрата марка, за да си купим. По подобен начин, човек, който търси камък, защото няма чук под ръка, използва конструкта за “неща, които да използваме вместо чук” по пропусклив начин.
От друга страна флуоресцентна-нефлуроесцентна е доста непропусклив конструкт: може да се използва за осветление, но почти нищо друго не може да се добави. И хората, които не ви дават да седнете върху масата използват конструктите си за "места за сядане" доста непропускливо.
В случай, че това ви звучи като друг вариант на инцидентен срещу изчерпателен конструкт, обърнете внимание, че можете да имате изчерпателни, но непропускливи конструкти, както в следния пример с човек, който казва: "Какво се случи с доброто старо време? Изглежда вече няма честни хора наоколо". С други думи, честността, макар и широк конструкт, сега е затворена. И има инцидентни конструкти, използвани пропускливо, както когато казвате: "О, изглеждаш сияещо днес!" Пропускливостта е самата душа на поезията!
Когато вече няма “разтягане”, няма “даване” в обхвата на конструктите, които използвате, може да се наложи да прибегнете до по-драстични мерки. Разширяване е когато увеличавате обхвата на конструктите си. Да предположим, че не вярвате в свръх-естествени възприятия. Отивате на купон и изведнъж чувате глас в главата си и забелязвате някой, който ви се усмихва, сякаш ви познава, от другия край на стаята! Ще трябва доста бързо да разширите обхвата на конструктите, включващи свръх-естествени възприятия, който досега е бил запълнен само с някакви измислици и измами.
От друга страна, понякога събитията ви принуждават да стесните обхвата на конструктите си също толкова драматично. Това се нарича "свиване". Пример за това би бил, ако след като цял живот сте вярвали, че хората са морални същества, преживеете война. Конструктът, включващ “морални” може така да се свие, че чак да изчезне.
Забележете, че разширяването и свиването са доста емоционални неща. Лесно можете да разберете депресията и маниакалните състояния по този начин. Маниакалният човек има разширен набор от конструкти за своето огромно щастие и крещи “Никога преди не съм предполагал, че животът може да бъде такъв!” Някой, който е депресиран, от друга страна, взима конструктите свързани с живота и с добрите неща, които да прави с него, и ги свива до това да стои сам в тъмното.
Изводът за избора
“Човек избира за себе си тази алтернатива в дихотомния конструкт, която според него ще му даде по-добра възможност за развиване и определяне на системата си”.
С всички тези конструкти и полюси, как избираме поведението си? Кели твърди, че ще предпочетем да правим това, което с по-голяма вероятност би усложнило нашата конструкционна система, т.е. би ни помогнало да подобрим разбирането си за света и способността си да предвиждаме бъдещето. Реалността ни налага ограничения по отношение на нещата, които можем да преживеем или да правим, но ние избираме как да конструираме или интерпретираме тази реалност. И измежду всички варианти на интерпретация сме склонни да се спрем на този, който считаме, че би ни помогнал най-много.
Обикновено, възможностите ни за избор са между авантюристична и сигурна алтернатива. Можем да се опитаме да увеличим разбирането си за, да кажем, човешкото хетеросексуално общуване (ходене на купони) като изберем авантюристичната алтернатива да ходим на повече купони, да се запознаваме с повече хора, да създаваме повече връзки и т.н.
От друга страна, можем да изберем да определим разбирането си като изберем сигурното: да стоим вкъщи, размишлявайки върху това кое може да се е объркало с последната ни несполучлива връзка или да опознаваме някого по-добре. Кое ще изберете зависи от това, какво според вас ви трябва.
С всички тези приказки за избора, може да очаквате, че Кели е имал какво да каже за свободната воля и детерминизма. Наистина има и то е много интересно: той разглежда свободата като относителна идея. Не сме нито “свободни”, нито “несвободни”: някои от нас са по-свободни от други, по-свободни сме в едни ситуации, отколкото в други, и сме по-свободни при едни конструкции, отколкото при други.
Изводът за индивидуалността
“Хората се различават един от друг по техните конструкции за събитията.”
Тъй като всеки има различни преживявания, има и различна конструкцията на реалността. Спомнете си, че Кели нарича теорията си "теория на личните конструкти". Той не одобрява класификационните системи, личностните типове или личностните тестове. Неговият известен "РЕП тест", както ще видите, не е "тест" в традиционния смисъл на думата.
Изводът за сходството
"До степен в която даден човек използва конструкция на преживяване, подобна на тази, използвана от някой друг, психическите му процеси са подобни на тези, на другия човек".
Само защото всички сме различни, не означава, че не можем
да си приличаме. Ако нашата система от конструкции - разбирането ни за реалността
- е подобна, такива ще бъдат и преживяванията ни, поведението, чувствата ни.
Например, ако сме от една и съща култура, ще виждаме нещата по подобен начин,
ще бъдем по-близки и ще си приличаме повече.
В действителност, Кели твърди, че прекарваме по-голямата част от времето си в търсене на утвърждаване от другите хора. Мъж, който сяда в местния бар въздъхвайки: "Жени!" го прави с очакването, че седящият до него ще изрази подкрепа за гледната му точка в момента, подкрепа, от която той отчаяно се нуждае: "Да, жени! Не можем с тях и не можем без тях!" Този сценарий е валиден, с подходящи корекции, и за жените. И също така се среща и в детските градини, тийнейджърските банди, в клана, в политическите партии, в научните конференции и т.н. Търсим подкрепа от тези, които приличат на нас. Само те знаят как всъщност се чувстваме!
Изводът за раздробяването
“Човек може успешно да прилага различни конструкционни системи, които са дедуктивно несъвместими една с друга”.
Изводът за раздробяването гласи, че можем да бъдем непоследователни вътре в себе си. Много рядко можете да срещнете някой, който е напълно последователен и функционира, винаги и навсякъде, като единна личност. Почти всички от нас играят различни роли в живота: аз съм мъж, съпруг, баща, син, професор, човек с определени етнически, религиозни, политически и философски идентификации; понякога съм пациент, гост, домакин, клиент. И в голяма степен съм доста различен в тези си роли.
Често, ролите се разделят от обстоятелствата. Човек може да бъде ченге през нощта и да действа твърдо, авторитарно и ефективно. Но през деня той може да бъде баща и да се държи нежно, внимателно и любящо. Тъй като обстоятелствата са отделени във времето, различните роли не са в конфликт. Но Бог да е на помощ на мъжа, който е изпаднал в ситуацията да арестува собственото си дете! Или родител, който може да бъде видян да се отнася с детето си като с възрастен за една минута, да му се кара в следващата и да го прегръща като бебе веднага след това. Свидетелят на такова поведение може да се намръщи на демонстрираната непоследователност. И въпреки това, за мнозина, тези непоследователности са цялостни на по-високи нива. Родителят може във всички случаи да изразява любовта си към детето и загрижеността си за благоденствието му.
Някои от последователите на Кели представят отново старата идея за учението на личността, според която всеки от нас е по-скоро общност от Аз-ове, отколкото един обикновен аз. Това може и да е вярно. Други теоритици, обаче, биха предположили, че по-унифицираната личност би била по-здрава, и че "общност от аз-ове" твърде се доближава до множествената личност!
Социалният извод
"До степен, в която един човек управлява конструкционните процеси на друг, той може да играе роля в социален процес, включващ другия човек".
Дори да не приличате напълно на някого, все пак можете да
се свържете с него. Можете, всъщност, да "управлявате начина, по който
другият управлява", "да му влезете в главата", "да видите
откъде идва" и да "знаете какво има предвид". С други думи,
мога да отделя част от себе си (което става възможно с извода за фрагментарността)
и да "бъда" някой друг.
Това е важна част от ролевата игра, защото, винаги когато играете роля, я играете с някой друг, някой, когото трябва да разберете, за да се свържете с него. Кели смята, че това е толкова важно, че почти нарича теорията си "ролева", само дето името вече е било заето. Всъщност, тези идеи идват от една школа в социологията, основана от Джордж Хърбърт Мийд. (Следва тук)
Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Джордж Кели
