Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Джордж Кели
Чувства
Теорията, представена дотук, може да звучи доста когнитивно, с всички свои акценти върху конструкти и конструкции, и мнозина посочват това като първоначална своя критика към идеите на Кели. В действителност, на самия него му е било неприятно да бъде наричан "когнитивен теоритик". Той смята, че неговите "професионални конструкти" включват по-традиционните идеи за възприятие, поведение и емоции, както и когниции. Така че, да твърдим, че той не говори за емоции, например, е все едно да изпуснем целия смисъл.
Това, което вие и аз бихме определили като "емоции"
(или "афекти", или "чувства"), Кели нарича "конструкти
на преход", тъй като те се отнасят към преживяванията, които изпитваме,
докато преминаваме от една гледна точка за себе си или за света, към друга.
Ако изведнъж осъзнаете, че конструктите ви не функционират добре, изпитвате тревожност. Вие сте (както казва Кели) "хванат със свалени конструкти". Това може да се дължи на всичко, като се започне от лошия баланс на чековата ви книжка, или моментално да забравите името на човека, с когото току що са ви запознали, до неочаквано халюцинирано пътешествие, или до невъзможност да си спомните как се казвате. Когато предвижданията не се сбъднат, чувстваме тревога. Ако сте учили социална психология, може да откриете, че идеята е доста близка до тази за когнитивния дисонанс.
Когато тревожността включва предвиждания за големи промени на ядрените ви контрукти - т.е. на тези, които са най-важни за вас - се превръща в заплаха. Например, ако не се чувствате добре. Мислите, че може да стане нещо сериозно. Отивате на лекар. Той ви преглежда. Поклаща глава. Отново поглежда. Става сериозен. Вика колега... Това е "заплаха". Усещаме я когато завършваме училище, женим се, ставаме родители за първи път, когато влакчето се измести от пътя си или по време на терапия.
Ако вършите неща, които не са в духа на вашите ядрени конструкти – т.е. разминават се с идеята ви за това кой сте и как трябва да се държите – усещате вина. Това е нова и полезна дефиниция на вина, защото включва и ситуации, породени от чувство за вина, които въпреки това не отговарят на обичайния критерий за неморалност. Ако детето ви падне в дупка, може вината да не е ваша, но ще се чувствате виновен, защото е в разрез с вярването ви, че е ваш дълг, като родител, да го предпазите от инциденти като този. По подобен начин, децата често се чувстват виновни, когато някой от родителите им се разболее или ако мама и татко се развеждат. И когато престъпникът направи нещо нетипично, нещо, което целият свят би определил като добро, той се чувства виновен за това!
Доста обсъждахме въпроса как се адаптираме към света, когато конструктите ни са неприложими към реалността, но има и друг начин: може да се опитате да накарате реалността да пасне на конструктите ви. Кели нарича това “агресия”. Включва агресия в истинския смисъл на думата: ако някой обиди вратовръзката ми, мога да го ударя и да продължа да си я нося спокойно. Но също включва и проявления, които днес бихме предпочели да наричаме асертивност: понякога нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат и трябва да ги променим, за да паснат на идеалите ни. Без асертивност на света не би имало социален прогрес!
Нека да споменем още веднъж, че когато ядрените конструкти са застрашени, агресията може да се превърне във враждебност. Враждебността е отстояването, че конструктите ви са валидни, въпреки съкрушителните доказателства в полза на обратното. Примерите могат да включват възрастен боксьор, който все още твърди, че е “най-великият”, грубиян, който истински вярва, че е Дон Жуан, или човек, който посещава терапия и отчаяно отказва да приеме, че има проблем.
Психопатология и терапия
Това ни довежда до дефиницията на Кели за психологическо разстройство: "Всяка персонална конструкция, която се използва повторно, въпреки последователната й невалидност". Поведенията и мислите за неврозата, депресията, параноята, шизофренията и т.н., са все такива примери. Към тях можем да причислим и проявите на насилие, фанатизъм, престъпност, алчност, пристрастяване и т.н. Човекът вече не може да предвижда добре и въпреки това изглежда не научава нови неща от взаимодействието си със света. Той е зареден с тревожност и враждебност, нещастен е, и прави и другите нещастни.
Ако проблемът на този човек е бедна конструкция, тогава решението би било реконструкция, термин, който Кели се изкушава да използва за своя стил на терапия. Психотерапията включва това клиентът да бъде накаран да реконструира, да види нещата от друг ъгъл, от нова перспектива, създаваща условия за реализиране на тези избори, които водят до усложняване.
Терапевтите задължително карат клиентите си да се присъединят към тях за серия от експерименти, засягащи начина им на живот. Те може да помолят клиентите си да разхлабят конструктите си, да се плъзнат покрай тях, да ги изпробват, да ги затегнат отново, и да пробват как ще им паснат. Целта е да се поощри движението, необходимо за всеки напредък.
Кели, благодарение на опита си в областта на драмата, обича да използва ролева-игра (или въвеждане в действие), за да създаде условия за появата на движение. Може да изиграе ролята на майка ви и да ви кара да изразите чувствата си. След малко може да ви помоли да си смените ролите с него - вие да сте майката, а той да бъде вас самия! По този начин осъзнавате собствената си конструкция за връзката с майка си, както и нейната за връзката й с вас. Вероятно ще започнете да я разбирате или да виждате по какъв начин би могла да се адаптира. Може да стигнете до компромис или да откриете съвсем нова гледна точка, която да се издигне над останалите.
Терапията на Кели често включва работа за домашно, неща, които той би ви помолил да свършите извън терапевтичната ситуация. Най-известната му техника се нарича "терапия на фиксираните роли". Отначало ви кара да опишете себе си на няколко страници в трето лице - т.нар. "скица на героя". После конструира, вероятно с помощта на колега, друго описание, наречено "скица на фиксираната роля", което изобразява някаква измислена личност.
Кели описва тази скица, като изследва внимателно вашата собствена и използва конструкти, които са “в същия дух” с онези, използвани от вас. Това означава, че новите конструкти са независими от оригиналните, но се употребяват по подобен начин, т.е. отнасят се към същия обхват от елементи.
Ако, например, използвам "гений-идиот" като конструкт при общуването си с хората, доста стеснявам вероятността да бъдат някъде по средата или да могат да се променят. И, тъй като към другите и към себе си прилагаме едни и същи конструкти, не оставяме особено място за вариране по склата гений-идиот и за самите нас. В един прекрасен ден мога да нарека себе си "гений". В повечето дни, не бих имал друг избор, щом използвам толкова драматичен конструкт, освен да се определя като "идиот". И идиотите си остават идиоти, те не се превръщат в гении. Така че поемам по пътя към депресията и към живота със съвсем малко приятели.
Кели може да напише скица на фиксирана роля с конструкт като
"способен-неспособен". Това е много по-хуманен конструкт от "гений-идиот".
И за разлика от него, съвсем не звучи като присъда: в крайна сметка, човек
може да е способен в една област и неспособен в друга. И има място за промяна:
ако открия, че ми липсват важни умения, бих могъл, с известно усилие, да ги
придобия.
След това Кели ще помоли клиента да бъде човека, описан в скицата с фиксираната роля за седмица или две. Обърнете внимание, това е пълно посвещаване: той иска да сте този човек 24 часа в денонощието, на работа, вкъщи, дори и когато сте сам. Кели открива, че повечето хора се справят доста добре с тази задача и дори им доставя удоволствие. В крайна сметка, този “друг” човек е доста по-здрав от тях самите!
Ако клиентът се върне и каже: “Благодаря ти, докторе! Вярвам, че съм излекуван. Всичко, което трябва да правя е да бъда Дейв вместо Джордж до края на живота си”, Кели ще му поднесе изненада: може да го помоли да играе друга фиксирана роля, не толкова положителна, за още няколко седмици. Той постъпва така, защото целта на играенето на роли не е терапевтът да ви даде нова личност. В противен случай ефектът бързо би изчезнал. Идеята на терапията е да ви се покаже, че всъщност притежавате силата да променяте, да “избирате себе си”.
Терапията на Кели цели да отвори хората за алтернативи, да им помогне да открият свободата си, да ги тласне да разкрият потенциала си. По тази причина, и много други, Кели е един от най-ярките представители на хуманистичните психолози.
Измерване
Вероятно, това което най-силно свързваме с Джордж Кели е неговият репертуарен тест на ролевите конструкти, който повечето хора сега наричат “репертуарна решетка”. Това не е "тест" в традиционния смисъл на думата, той е диагностичен инструмент за разкриване на себе си и за изследване, който добива по-голяма популярност от останалата част от теорията му.
Първоначално, клиентът назовава 20 души, наричани “елементи”, които имат някакво значение в живота му. При терапията, тези хора се назовават в отговор на някои категории, предизвикващи асоциации, като "бивш интимен партньор", "някой, когото съжаляваш", и естествено ще включват теб самия, баща ти, майка ти и т.н.
Терапевтът или изследователят взима трима от тези хора и ви кара да му кажете кои си приличат и кои се различават. После ви пита как да назовава приликата или разликата между тях. Името на приликата се нарича “полюс на подобието”, а на разликата – “полюс на контраста” и взети заедно формират един от конструктите, които използвате при социалните си взаимоотношения. Ако, например, кажете, че вие и настоящият ви партньор сте нервни хора, но предишният ви е много спокоен, тогава "нервен" е полюсът на приликата, а "спокоен" е контрастният полюс в конструкта "нервен-спокоен".
Продължавате по този начин с различни комбинации включващи трима души, докато преминете и през двайсетте изброени. Като прехвърлите списъка или извършите определени статистически операции с данните от попълнената бланка, може да го намалите до десетина контраста, елиминирайки тези, които се припокриват: често нашите конструкти, въпреки че може да използваме различни думи за тях, носят еднакъв смисъл. "Нервен-спокоен", например, може да се използва точно както "невротичен-здрав" или "нервен-пасивен".
За нуждите на диагностицирането и себепознаването, ви окуражават да използвате конструкти, които се отнасят към поведението и личността на хората. Но за целите на изследванията, може да ви помолят да дадете каквито и да е конструкти, а също и да ги отнесете към различни елементи. При индустриалната психология, например, карат хората да сравнят и съпоставят различни продукти (за маркетингов анализ), добри и лоши примери за продукт (за анализ по контрол на качеството), или различни стилове на ръководене. Можете по този начин да откриете конструктите на предпочитания от вас музикален стил, или конструктите за политическите фигури или конструктите, които ползвате, за да разберете теориите за личността.
При терапията репетуарната решетка разкрива пред терапевта картина за начина, по който клиентът гледа на реалността, като тази картина може да бъде дискутирана и с нея да се работи. При брачната терапия, двойката може да прави теста с еднакъв набор от елементи и благодарение на това може да се сравнят и дискутират конструктите им. Освен това, репертуарната решетка е рядкост сред тестовете, тъй като при нея клиентът може да промени мнението си по всяко време. Трябва да отбележим, че не бива да се очаква тя да дава пълна картина за психическото състояние на човека. Репертуарната решетка е чисто и просто диагностичен инструмент.
При провеждане на дадено изследване използваме множество компютърни програми, които правят възможно “измерването” на разстоянието между конструкти или между елементи. Така получаваме картината, създадена от самите хора или светогледа им. Можем да сравним гледните им точки (дотолкова, доколкото те използват едни и същи елементи). Или да проследим дали гледната точка на човек се е променила преди и след тренинг или терапия. Това е един вълнуващ инструмент, необичайна комбинация от субективната и обективната страна на изследването на личността.
Дискусия
Кели публикува “Психология на личните конструкти” през 1955г. След кратък период, в който предизвикват бурен интерес (и значителна критика), той и теорията му изпадат в забвение с изключение на няколко верни студенти, повечето от които са отдадени по-скоро на клиничните си практики, отколкото на развитието на психологията на личността. Любопитен е фактът, че теорията продължава да се радва на скромна известност в Англия и по-специално сред индустриалните психолози.
Причините за тази липса на внимание не са трудни за отгатване: “научната” част от психологията в онова време е доста повлияна от бихейвиористичния подход към психологията, който има много ниска търпимост към субективната страна на нещата; а клиничните психолози считат, че е много по-лесно да следват хора като Карл Роджърс. Кели е изпреварил времето си с около 20 години. Едва наскоро, с появата на т.нар. “когнитивна революция”, хората са истински готови да го разберат.
Иронично е, че Джордж Кели, винаги верен на своята философия на констуктивен алтернативизъм, усеща, че ако теорията му все още съществува след около десет или двадесет години, по начин значително близък до оригинала, би имало причина за притеснение. Теориите, както и индивидуалните ни гледни точки за реалността, би трябвало да се променят, а не да остават статични.
Разбира се, съществуват и основателни критики. На първо място, въпреки че Кели е много добър писател, той избира да преоткрие психологията от самото начало, въвеждайки нов набор от термини, метафори и образи. И се отклонява от пътя си, за да избегне опасността от това да бъде свързан с другите подходи в тази област. Това неизбежно го отдалечава и от основното течение.
Погледнато в по-положителна светлина, някои от думите, които създава, днес са здраво залегнали в основното течение на психологията (въпреки че мнозина все още ги смятат за "тенденциозни!"): предвиждането става много популярно, благодарение на известния когнитивен психолог Улрик Найсер; "конструкт" и "конструкция", "конструктивен" и всичките му вариации могат да бъдат открити в книгите и статиите, заедно с термини като "възприятие" и "поведение". За съжаление, Кели, също като други новатори, рядко получава признание за нововъведенията си, най-вече защото психолозите рядко са обучавани да обръщат внимание на това откъде произлизат идеите.
Репертуарната решетка също добива значителна популярност, особено след като компютрите значително улесняват използването й. Както споменах и преди, тя е хубава смесица от качествени характеристики и самонаблюдение (интроспекция), която дори критиците на цялостната теория на Кели се затрудняват да оборят.
Връзки
По-голямата част от Теорията за персоналните конструкти е феноменологична. Кели признава симпатиите си към феноменологичните теории на Карл Роджърс, Доналд Сниг и Артър Комбс, и теоритиците на Аз-а - Прескът Леки и Виктор Рейми. Но той е скептично настроен към феноменологията сама по себе си. Подобно на мнозина други, той приема, че тя притежава определен тип интроспективен идеализъм. Както ще видим в по-късни глави, това е грешно допускане.
Но феноменолозите биха счели по-голямата част от теорията на Кели за доста близка до идеите си. Например, той вярва, че за да разбереш поведението трябва да имаш представа как човек конструира реалността - т.е. как я разбира и възприема - което е по-важно от истинската й същност. В действителност, Кели посочва, че гледната точка на всеки човек - дори и на най-непреклонния учен - не е нищо повече от просто гледна точка. И въпреки това, той отбелязва, че няма опасност от солипсизъм (идеята, че светът е само моя идея), защото гледната точка трябва да е гледна точка за нещо. Именно това е значението на феноменологичният основен принцип, известен като "целенасоченост".
От друга страна, някои аспекти на теорията на Кели не са особено
близки до феноменологията. На първо място, той е истински теоритик и доказателството
за това са техническите детайли на собствената му теория. За разлика от него,
феноменолозите, се стремят да избягват теорията. Второ, Кели храни големи
надежди за точна методология на психологията - дори използването на експериментален
учен като негова "плодородна метафора". Повечето феноменолози са
много по-скептични към експериментирането.
Акцентът върху построяването на теорията, финия детайл и надеждата за прецизна методология, превръщат Кели в много привлекателен теоритик за съвременните когнитивни психолози. Времето ще покаже дали той ще бъде запомнен като феноменолог или като когнитивист!
Към страница 1, 2, 3, 4 от лекцията за Джордж Кели
